На 22 април 1915 година е убит Яне Иванов Сандански

На 22 април 1915 година е погубен Яне Иванов Сандански - български бунтовник (р. 1872), дълготраен началник на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Сандански е прочут измежду народа като Пирински орел, Сандан паша, Старика и е една от най-спорните фигури в освободителните битки на македонските българи. Историците пишат за него, че е знаел, че ще загине от насилствена гибел. „ Аз съм жертван, по кое време да е ще ме убият. Няма смисъл да се вардя “ - са неговите думи. На 20 април Сандански потегля от Роженския манастир за Неврокоп. Преспива в село Пирин. На сутринта конят му отхвърля да излезе от двора на къщата, където е пренощувал. Домакините го разубеждават да не потегля, защото това е неприятна прокоба. Яне взема решение да не ги послуша. Засадата е в местността Блатата. Започва престрелка. Сандански пада от коня и си чупи крайници, само че продължава да се отбранява. Нападателите са от районната неврокопска чета на ВМОРО. Застрелян е в тил.
Но дано се върнем 14 години преди последния ден от земния път на Яне Сандански и да си напомним един забавен исторически епизод, обвързван с неговата персона. 
Септември, 1901 година Обществеността в Съединени американски щати е шокирана и възмутена от първата в историята на страната рецесия със заложници. Ето единствено няколко от водещите заглавия на американските вестници от това време, представени от уеб страницата на Библиотеката на Конгреса: " Заловени от разбойници " - Houston Daily Postost " Да осигурим освобождението на мис Стоун " - The Salt Lake Herald " Търсят се 17 808 $ за откуп за избавяне на живота й " - The Evening World " Рузвелт се надява мис Стоун да бъде освободена " - The Evening World " Откупът към момента не е заплатен, само че пленницата е жива " - Akron Daily Democrat " Мис Стоун, пленница на българските бандити, ще бъде освободена в границите на няколко дни " -The Call of San Francisco

Какво се е случило?

През 1901 година един от главните проблеми пред Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО)е неналичието на пари за закупуване на въоръжение. Ръководството на ВМОРО разисква дълго разнообразни способи за набиране на средства. Стига се до извода, че дребните грабежи единствено накърняват репутацията на организацията и не са потребни за решаването на казуса. Гоце Делчев упълномощава Михаил Герджиков да отвлече за откуп македонски богаташи. Опитите това да се случи са несполучливи. Провалят се и проектите за похищение на богати турци и гърци. Яне Сандански предлага да бъде отвлече Фердинанд от България по време на визитата му в Рилския манастир, само че Делчев е срещу тази прекомерно радикална концепция на сътрудника си и упорства в случай че нещо се прави по този въпрос, то да се извърши на османска територия. Следват още провалени проекти за похищение.
„ Аферата мис Стоун " стартира на 21 август 1901 година Отвлечени са протестантската мисионерка Елън Стоун и нейната спътница и съратница Катерина Стефанова-Чилка. Похитителите са от четата, водена от войводата Яне Сандански и заместниците му Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов. Двете дами са пленени някъде сред Банско и Горна Джумая, тогава градове в Османската империя. Катерина е бременна. 

Като на филм

Следващите шест месеца са като от екшън, който единствено историята може да напише. „ Аферата мис Стоун " е изпълнена с бягство на четата от една локация в друга, с преследвания от непознати (турци) и свои (върховистката чета на Дончо Златков), с раждане на бебе в плен, с политически совалки на високо ниво и провокирани интернационалните договаряния. За Съединени американски щати - това е първа заложническа рецесия. Поисканият откуп е 25 000 лири. Искането стига както до генералния американски консул в Цариград Чарлс Дикенсън по този начин и до съветския дипломат Бахметов. Всеки подробност от аферата е заслужен за обособена книга. 
Самият Т. Рузвелт се включва интензивно в търсенето на способи да се съберат парите. Според хронологията в уеб страницата на Библиотеката на Конгреса (където похитителите са наречени бандити), на 28 септември 1901 година Американският съвет на комисарите за задгранични задачи афишира, че не може да заплати откупа. Американското държавно управление също оповестява, че няма да заплати откупа. На 5 октомври 1901 година роднините на Стоун и група министри от Бостън молят към американската общност да се съберат пари.

След 6-месечна блъсканица, с дейната поддръжка и на Бахметов, са събрани 14 000 турски лири, а четата на Сандански склонява да одобри по-малко, в сравнение с е поискала и да освободи заложничките. Парите са предадени на 18 януари 1902 година в Банско, а заложничките са освободени на 2 февруари край Струмица.

Стокхолмски синдром

Има разнообразни интерпретации за това какви са били прекарванията на двете заложнички, похитени от четата на Сандански. Историците пишат за това по какъв начин при завръщането си в Съединени американски щати Елън Стоун изнася редица беседи, на които пази комитите и идеята им. Говори за страстите си, свързани с това да бъде заложница на хора, зачеркнали персоналния си живот, с цел да се бият за една обективна идея, която за тях значи всичко. В коментара към архивите по случая Библиотеката на Конгреса назовава положението й Стокхолмски синдром. Елън Стоун разказва претърпяното в публикацията си „ Six Months Among Brigands ", оповестена в сп. „ McClure's Magazine " в Ню-Йорк през 1902 г.По това време необятно отразявано от медиите, събитието постоянно е наричано „ първата модерна рецесия със заложници в Америка “.