На 22 април 1876 г. тържествено е осветено Главното знаме на панагюрските въстаници
На 22 април 1876 година в Панагюрище се освещава Главното въстаническо знаме, ушито от Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна измежду народа ни като Райна Княгиня. Това е един от най-тържествените дни в историята на Априлското въстание. На 22 април Райна носи знамето на шествието в Панагюрище, където Поп Груйо и други свещеници го освещават тържествено. Именно след този ден учителката получава прозвището Райна Княгиня. Освещаването става в наличието на Павел Бобеков, Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов и панагюрските въстаници.
Наред с ръководителите на въстанието на кон яздела и Райна, препасала сабя и револвер, държейки в ръце бунтовното знаме. Тя е единствено на 20 години и към този момент основна учителка в Девическото учебно заведение в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.
Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по пример на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа " Свобода или гибел “ в долния край има и 2 букви – " П “ и " О “ (за " Панагюрски окръг “).
На 22 април Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има 2 лица и е поръбено със сърмена линия.
Райна разказва по следния метод шествието след освещаването на знамето:
Сред скъпите реликви в Къща музей " Райна Княгиня “ в Панагюрище е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901 година по случай първото публично честване на Априлското въстание, осведомят от Историческият музей в Панагюрище . В двора на къщата-музей се намира мраморна статуя на знаменоската, под която се съхраняват нейните тленни остатъци. През 1992 година наследниците на Райна Княгиня подаряват къщата на Община Панагюрище.
Повече от половин столетие, към два милиона и половина българи свели глави, минават през дребната дървена портичка, с цел да се поклонят пред безсмъртното дело на Знаменоската и отнесат със себе си парченце от родолюбието на една велика ера. В края на месец март 1876 година Революционният комитет в Панагюрище и Георги Бенковски разпореждат на Райна Попгеоргиева да извеза Главното знаме на панагюрските въстаници. На 22 април знамето тържествено е осветено и през дните на Панагюрската република гордо се вее на огромната врата на Хаджилуковата къща – Правителствен дом. По време на Руско-турската война 1877/78 година знамето евентуално изгаря в конака в Хасково. По случай първото публично честване на Априлското въстание през 1901 година, Райна Княгиня възпроизвежда Главното въстаническо знаме. Средствата за плата и сърмата са обезпечени от комитета “20 април “. Райна бродира знамето в София. Няколко дни след тържествата в Панагюрище, знамето е носено на кон до Костина, по случай 25 години от гибелта на войводата Бенковски. В архива на къщата - музей се пази и фотография на Райна Княгиня със знамето от 1901 година с неин подпис. Снимката е направена в София, откакто знамето е приключено. До своята гибел, Павел Койчев, панагюрски поборник, съхранява скъпата светиня “като очите си “, прегъната на четири ката, на всяка дипла с вестник, с цел да не се похаби, в една специфична кутия, а на празника я изнасял на балкона, с цел да я гледа народа. След него знамето се съхранява от ръководителя на Поборнико-опълченското сдружение в Панагюрище Иван Кузмов – Комитата. Неговият правнук, Петко Кузмов, споделя спомените на татко си: На 3 март и 3 май, когато са ставали тържествата по случай Освобождението и годишнините на Априлското въстание, знамето е изнасяно с музика от вкъщи на Комитата в Драгулин махала и дружно с другите поборници са отиваи на площада “. След гибелта на Иван Кузмов знамето се съхранява в читалището. По-късно, когато се основава къща-музей “Райна Княгиня – 1950 година, то е експонирано там
Наред с ръководителите на въстанието на кон яздела и Райна, препасала сабя и револвер, държейки в ръце бунтовното знаме. Тя е единствено на 20 години и към този момент основна учителка в Девическото учебно заведение в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.
Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по пример на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа " Свобода или гибел “ в долния край има и 2 букви – " П “ и " О “ (за " Панагюрски окръг “).
На 22 април Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има 2 лица и е поръбено със сърмена линия.
Райна разказва по следния метод шествието след освещаването на знамето:
Сред скъпите реликви в Къща музей " Райна Княгиня “ в Панагюрище е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901 година по случай първото публично честване на Априлското въстание, осведомят от Историческият музей в Панагюрище . В двора на къщата-музей се намира мраморна статуя на знаменоската, под която се съхраняват нейните тленни остатъци. През 1992 година наследниците на Райна Княгиня подаряват къщата на Община Панагюрище.
Повече от половин столетие, към два милиона и половина българи свели глави, минават през дребната дървена портичка, с цел да се поклонят пред безсмъртното дело на Знаменоската и отнесат със себе си парченце от родолюбието на една велика ера. В края на месец март 1876 година Революционният комитет в Панагюрище и Георги Бенковски разпореждат на Райна Попгеоргиева да извеза Главното знаме на панагюрските въстаници. На 22 април знамето тържествено е осветено и през дните на Панагюрската република гордо се вее на огромната врата на Хаджилуковата къща – Правителствен дом. По време на Руско-турската война 1877/78 година знамето евентуално изгаря в конака в Хасково. По случай първото публично честване на Априлското въстание през 1901 година, Райна Княгиня възпроизвежда Главното въстаническо знаме. Средствата за плата и сърмата са обезпечени от комитета “20 април “. Райна бродира знамето в София. Няколко дни след тържествата в Панагюрище, знамето е носено на кон до Костина, по случай 25 години от гибелта на войводата Бенковски. В архива на къщата - музей се пази и фотография на Райна Княгиня със знамето от 1901 година с неин подпис. Снимката е направена в София, откакто знамето е приключено. До своята гибел, Павел Койчев, панагюрски поборник, съхранява скъпата светиня “като очите си “, прегъната на четири ката, на всяка дипла с вестник, с цел да не се похаби, в една специфична кутия, а на празника я изнасял на балкона, с цел да я гледа народа. След него знамето се съхранява от ръководителя на Поборнико-опълченското сдружение в Панагюрище Иван Кузмов – Комитата. Неговият правнук, Петко Кузмов, споделя спомените на татко си: На 3 март и 3 май, когато са ставали тържествата по случай Освобождението и годишнините на Априлското въстание, знамето е изнасяно с музика от вкъщи на Комитата в Драгулин махала и дружно с другите поборници са отиваи на площада “. След гибелта на Иван Кузмов знамето се съхранява в читалището. По-късно, когато се основава къща-музей “Райна Княгиня – 1950 година, то е експонирано там
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ