Ново издание на „Доктор Живаго” от Борис Пастернак
На 21 юни, в границите на „ Бисерната поредност “ на издателство „ Колибри “, излиза монументалният разказ на Борис Пастернак „ Доктор Живаго “, писан в продължение нацяло десетилетие - сред 1945 и 1955 година.
„ Доктор Живаго “ (преводач: София Бранц, 728 стр., твърди корици, цена: 40 лева.) обобщава креативния опит на писателя и е реализация на замисъла му да сътвори огромно произведение за Руската гражданска война (1917) и Гражданската война, за ориста на съветската интелигенция на фона на историческите катаклизми в Русия от началото на XX век до Отечествената война. Обръщайки се към прозата, Пастернак основава комплицирана картина на нравствения и духовния живот на епохата и се допира до съкровени аспекти на човешкото битие: тайнството на живота и гибелта, вярата, вкоренеността на личността в културата и в неизбежния ход на историята, ролята на изкуството в превъзмогването на дисхармонията, която пораждат войната и революцията в битието на индивида.
В Съветския съюз „ Доктор Живаго ” е неразрешен за издание заради двусмислената позиция на създателя към Октомврийската гражданска война и последвалите промени в живота на страната. През 1957 година ръкописът е пренесен зад граница и публикуван от италианското издателство „ Фелтринели ”. През 1958 година Пастернак е отличен с Нобелова премия за литература, която заради политически напън е заставен да откаже. Скоро след последвалата унищожителна акция против „ антисъветския ” разказ и „ измяната ” на неговия създател Пастернак умира в Переделкино. В Съветския съюз „ Доктор Живаго “ е публикуван посмъртно едвам през 1988 година.
По думите на акад. Лихачов „ Доктор Живаго ” е и поетическа изповед, „ лирическа автобиография ”, в която поетът Борис Пастернак е разказал историята на душата си. Духовната история на своето потомство.
Борис Л. Пастернак (1890–1960) е роден в Москва в фамилията на известния художник Леонид Пастернак и пианистката Розалия Кауфман. През 1912 година приключва философия в Московския университет, само че се отдава напълно на литературата, разгласява първите си поетически произведения и се причислява към общността на съветските футуристи.
Поетическият способ на Пастернак, наименуван от него „ интимизация на историята ” и въплътен в стихосбирката му „ Сестра, моя жизнь ” (1922), се трансформира в пример за младите поети, а лириката му, основана през 20-те и началото на 30-те години, го утвърждава като една от най-значимите фигури в съветската литература. След късия интервал на публично самопризнание, през който самият Бухарин го афишира за най-хубавия стихотворец на Съветския съюз, отношението към творчеството му се трансформира – поетът е упрекван освен в „ отделяне от живота ”, само че и за мироглед, неподходящ на епохата.
В актуалното издание е включена извънредна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.
„ Доктор Живаго “ (преводач: София Бранц, 728 стр., твърди корици, цена: 40 лева.) обобщава креативния опит на писателя и е реализация на замисъла му да сътвори огромно произведение за Руската гражданска война (1917) и Гражданската война, за ориста на съветската интелигенция на фона на историческите катаклизми в Русия от началото на XX век до Отечествената война. Обръщайки се към прозата, Пастернак основава комплицирана картина на нравствения и духовния живот на епохата и се допира до съкровени аспекти на човешкото битие: тайнството на живота и гибелта, вярата, вкоренеността на личността в културата и в неизбежния ход на историята, ролята на изкуството в превъзмогването на дисхармонията, която пораждат войната и революцията в битието на индивида.
В Съветския съюз „ Доктор Живаго ” е неразрешен за издание заради двусмислената позиция на създателя към Октомврийската гражданска война и последвалите промени в живота на страната. През 1957 година ръкописът е пренесен зад граница и публикуван от италианското издателство „ Фелтринели ”. През 1958 година Пастернак е отличен с Нобелова премия за литература, която заради политически напън е заставен да откаже. Скоро след последвалата унищожителна акция против „ антисъветския ” разказ и „ измяната ” на неговия създател Пастернак умира в Переделкино. В Съветския съюз „ Доктор Живаго “ е публикуван посмъртно едвам през 1988 година.
По думите на акад. Лихачов „ Доктор Живаго ” е и поетическа изповед, „ лирическа автобиография ”, в която поетът Борис Пастернак е разказал историята на душата си. Духовната история на своето потомство.
Борис Л. Пастернак (1890–1960) е роден в Москва в фамилията на известния художник Леонид Пастернак и пианистката Розалия Кауфман. През 1912 година приключва философия в Московския университет, само че се отдава напълно на литературата, разгласява първите си поетически произведения и се причислява към общността на съветските футуристи.
Поетическият способ на Пастернак, наименуван от него „ интимизация на историята ” и въплътен в стихосбирката му „ Сестра, моя жизнь ” (1922), се трансформира в пример за младите поети, а лириката му, основана през 20-те и началото на 30-те години, го утвърждава като една от най-значимите фигури в съветската литература. След късия интервал на публично самопризнание, през който самият Бухарин го афишира за най-хубавия стихотворец на Съветския съюз, отношението към творчеството му се трансформира – поетът е упрекван освен в „ отделяне от живота ”, само че и за мироглед, неподходящ на епохата.
В актуалното издание е включена извънредна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ