За първи път в България звучи концерт за виолончело № 2 Присъствие“ на Петерис Васкс
На 21 юни на сцената на зала „ Концертна “ в Централен боен клуб потвърдените експерти от Камерен Ансамбъл „ Софийски солисти “ под палката на Константин Добройков ще показват за първи път в България Концерт за виолончело № 2 „ Присъствие “ на Петерис Васкс.
„ Италианска сюита “ за виолончело и пиано от Игор Стравински из балета „ Пулчинела “ с оркестровка на Бенджамин Уолфиш добавя програмата на вечерта. Концертът е част от интернационалния фестивал „ Софийски музикални седмици “.
Петерис Васкс е един от най-уважаваните и постоянно изпълнявани модерни композитори в Европа. В две следващи издания на Международният конкурс по комбинация „ София “ 2017 г.- 2019 година Васкс гостува в България като част от екипа на интернационалното жури.
“Повечето хора през днешния ден към този момент не имат вярвания, обич и идеали. Духовното измерение е изгубено. Моята задача е да осигуря храна за душата и това пропагандирам в творбите си ”..., споделя композиторът във времето.
В музиката си Васкс споделя за главните правила в живота – борбата сред Мрака и Светлината, за отраженията на природата в музикални звуци, за обаянието от песента на птиците, за мигове на катарзис, за ориста на цялото човечество като отражение на предишното, хаосът на сегашното и вярата за бъдещето.
В същината на музиката на Васкс стоят архаични претекстове и тематики, типични за латвийската фолклорна музика. Те не са цитати, а звукови кодове на генетично равнище, които директно основават чувство за принадлежност у латвийските ценители на музиката.
През 2012 година, след дълго уговаряне от страна на виолончелистката-суперзвезда Сол Габета, и като публична поръчка на Симфониета Амстердам, Васкс написа втория си концерт за виолончело и струнен оркестър, Присъствие.
Относно заглавието, композиторът споделя: „ Присъствие – имам поради, че аз съм тук. Не надалеч. С всяко поемане аз съм тук в този свят, с всичките ми идеали и фантазии за един по-добър свят. “ Той добавя по какъв начин в творбата му „ господства въодушевление, намекващо за душа, която се издига в Космоса. След това ми хрумна да покажа по какъв начин същата тази душа се връща на Земята и стартира нов живот. След което взех решение да преведа това ново начало на музикален език във формата на приспивна ария “.
В програмата на музикалната вечер е планувано и осъществяване на „ Италианска сюита “ за виолончело и пиано от Игор Стравински из балета „ Пулчинела “ с оркестровка на Бенджамин Уолфиш.
През лятото на 1919 година, Сергей Дягилев – импресариото, с който Игор Стравински към този момент работи по сполучливи продукции като балетите Пролетно свещенодействие, Жар-птица и Петрушка – предлага на композитора да напише балет върху музика на Перголези. Първоначално Стравински възразява, нехаресвайки музиката на Перголези, или най-малко тази, която е познавал досега (главно Стабат Матер), само че Дягилев му демонстрира няколко малко познати ръкописа, които харесват на Стравински, след което се съгласява на предлагането.
По-късно Стравински споделя: „ Пулчинела се оказа моето преоткриване на предишното, просветлението, с помощта на което цялото ми късно творчество по-късно стана допустимо. Беше вглеждане обратно, несъмнено – първото от доста любовни афери в тази тенденция – само че също по този начин беше и оглеждане в огледало. “
Комбинирайки барокови хармонии с присъщите за Стравински дисонанси и синкопирани ритми, композиторът води концепцията на балета доста по-далеч, в сравнение с Дягилев е можел да си показа.
Разбира се, както всяка уважаваща себе си гражданска война, и тази не е призната драговолно от Дягилев, само че в композиция с костюмите и декорите на Пабло Пикасо и хореографията на Леонид Масин (който също така написа либретото и танцува основната роля), на премиерата си и целият идващ сезон балетът Пулчинела жъне голям триумф в Париж.
Гост-солист на концерта е Александър Димитров, който особено се завръща в България за този концерт. Едва седемгодишен стартира да свири на виолончело, като по-късно приключва с отличие Националното учебно заведение по изкуствата „ Панайот Пипков ” в родния си град Плевен.
Ученик на проф. Стефан Попов и проф. Грегор Хорш, Александър Димитров приключва магистърска степен с цялостно отличие Cum Laude в Robert Schumann Hochschule в Дюселдорф, Германия. Участва в майсторски класове на проф. Давид Герингас, проф. Франс Хелмерсън, проф. Волфганг Бьотчер, проф. Антонио Менесес, Даниел Мюлер-Шот.
Участва и печели първи награди в разнообразни влиятелни интернационалните и национални състезания, в това число соло премията на Dörken Stiftung и Konzertleben Berlin, както и самопризнание като притежател на премията на състезанието Sinfonima-Stiftung в Манхайм. Димитров е бил член на журито на състезанието Jugend Musiziert и е учител и наставник на млади виолончелисти.
Александър прави забележителна кариера като солист, пленявайки публиката със своята виртуозност и благозвучност. Репертоарът му обгръща необятен набор от солови концерти за виолончело, измежду които тези на Шостакович, Дворжак, Хайдн, Шуман, Прокофиев, Гулда и вариации „ Рококо “ от Чайковски, наред с други. Дебютира като солист на Плевенската филхармония през 2006 година и от този момент е постоянен посетител на оркестъра.
Работейки с уважавани солисти, диригенти и композитори, Александър е свирил в влиятелни концертни зали по целия свят, в това число Concertgebouw в Амстердам, Carnegie Hall в Ню Йорк и Royal Albert Hall в Лондон. Участвал е интензивно и на доста фестивали като Beethovenfest Bonn, BBC Proms London и Cello Biënnale в Амстердам.
Любопитен е фактът, че Александър свири на виолончело от италианския майстор Paolo Antonio Testore of Milan от 1740 година, предоставено му от неизвестен филантроп.
„ Италианска сюита “ за виолончело и пиано от Игор Стравински из балета „ Пулчинела “ с оркестровка на Бенджамин Уолфиш добавя програмата на вечерта. Концертът е част от интернационалния фестивал „ Софийски музикални седмици “.
Петерис Васкс е един от най-уважаваните и постоянно изпълнявани модерни композитори в Европа. В две следващи издания на Международният конкурс по комбинация „ София “ 2017 г.- 2019 година Васкс гостува в България като част от екипа на интернационалното жури.
“Повечето хора през днешния ден към този момент не имат вярвания, обич и идеали. Духовното измерение е изгубено. Моята задача е да осигуря храна за душата и това пропагандирам в творбите си ”..., споделя композиторът във времето.
В музиката си Васкс споделя за главните правила в живота – борбата сред Мрака и Светлината, за отраженията на природата в музикални звуци, за обаянието от песента на птиците, за мигове на катарзис, за ориста на цялото човечество като отражение на предишното, хаосът на сегашното и вярата за бъдещето.
В същината на музиката на Васкс стоят архаични претекстове и тематики, типични за латвийската фолклорна музика. Те не са цитати, а звукови кодове на генетично равнище, които директно основават чувство за принадлежност у латвийските ценители на музиката.
През 2012 година, след дълго уговаряне от страна на виолончелистката-суперзвезда Сол Габета, и като публична поръчка на Симфониета Амстердам, Васкс написа втория си концерт за виолончело и струнен оркестър, Присъствие.
Относно заглавието, композиторът споделя: „ Присъствие – имам поради, че аз съм тук. Не надалеч. С всяко поемане аз съм тук в този свят, с всичките ми идеали и фантазии за един по-добър свят. “ Той добавя по какъв начин в творбата му „ господства въодушевление, намекващо за душа, която се издига в Космоса. След това ми хрумна да покажа по какъв начин същата тази душа се връща на Земята и стартира нов живот. След което взех решение да преведа това ново начало на музикален език във формата на приспивна ария “.
В програмата на музикалната вечер е планувано и осъществяване на „ Италианска сюита “ за виолончело и пиано от Игор Стравински из балета „ Пулчинела “ с оркестровка на Бенджамин Уолфиш.
През лятото на 1919 година, Сергей Дягилев – импресариото, с който Игор Стравински към този момент работи по сполучливи продукции като балетите Пролетно свещенодействие, Жар-птица и Петрушка – предлага на композитора да напише балет върху музика на Перголези. Първоначално Стравински възразява, нехаресвайки музиката на Перголези, или най-малко тази, която е познавал досега (главно Стабат Матер), само че Дягилев му демонстрира няколко малко познати ръкописа, които харесват на Стравински, след което се съгласява на предлагането.
По-късно Стравински споделя: „ Пулчинела се оказа моето преоткриване на предишното, просветлението, с помощта на което цялото ми късно творчество по-късно стана допустимо. Беше вглеждане обратно, несъмнено – първото от доста любовни афери в тази тенденция – само че също по този начин беше и оглеждане в огледало. “
Комбинирайки барокови хармонии с присъщите за Стравински дисонанси и синкопирани ритми, композиторът води концепцията на балета доста по-далеч, в сравнение с Дягилев е можел да си показа.
Разбира се, както всяка уважаваща себе си гражданска война, и тази не е призната драговолно от Дягилев, само че в композиция с костюмите и декорите на Пабло Пикасо и хореографията на Леонид Масин (който също така написа либретото и танцува основната роля), на премиерата си и целият идващ сезон балетът Пулчинела жъне голям триумф в Париж.
Гост-солист на концерта е Александър Димитров, който особено се завръща в България за този концерт. Едва седемгодишен стартира да свири на виолончело, като по-късно приключва с отличие Националното учебно заведение по изкуствата „ Панайот Пипков ” в родния си град Плевен.
Ученик на проф. Стефан Попов и проф. Грегор Хорш, Александър Димитров приключва магистърска степен с цялостно отличие Cum Laude в Robert Schumann Hochschule в Дюселдорф, Германия. Участва в майсторски класове на проф. Давид Герингас, проф. Франс Хелмерсън, проф. Волфганг Бьотчер, проф. Антонио Менесес, Даниел Мюлер-Шот.
Участва и печели първи награди в разнообразни влиятелни интернационалните и национални състезания, в това число соло премията на Dörken Stiftung и Konzertleben Berlin, както и самопризнание като притежател на премията на състезанието Sinfonima-Stiftung в Манхайм. Димитров е бил член на журито на състезанието Jugend Musiziert и е учител и наставник на млади виолончелисти.
Александър прави забележителна кариера като солист, пленявайки публиката със своята виртуозност и благозвучност. Репертоарът му обгръща необятен набор от солови концерти за виолончело, измежду които тези на Шостакович, Дворжак, Хайдн, Шуман, Прокофиев, Гулда и вариации „ Рококо “ от Чайковски, наред с други. Дебютира като солист на Плевенската филхармония през 2006 година и от този момент е постоянен посетител на оркестъра.
Работейки с уважавани солисти, диригенти и композитори, Александър е свирил в влиятелни концертни зали по целия свят, в това число Concertgebouw в Амстердам, Carnegie Hall в Ню Йорк и Royal Albert Hall в Лондон. Участвал е интензивно и на доста фестивали като Beethovenfest Bonn, BBC Proms London и Cello Biënnale в Амстердам.
Любопитен е фактът, че Александър свири на виолончело от италианския майстор Paolo Antonio Testore of Milan от 1740 година, предоставено му от неизвестен филантроп.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ