На 21 юни достига своя връх, а традициите ни напомнят

На 21 юни доближава своя връх, а традициите ни припомнят да не прекрачваме невидимите граници на този сакрален ден. В деня на лятното слънцестоене – най-дългият ден и най-късата нощ в годината – времето като че ли стопира . В този миг, когато слънцето застава най-високо над хоризонта, природата е в своя разцвет, само че и границите сред световете се размиват. Това не е просто астрономическо събитие – за българите и други антични нации този ден е претрупан с дълбока символика, ритуали и най-много – със забрани.

Какво не би трябвало да се прави съгласно традицията:

1. Не се пере и не се мие – Счита се, че водата в този ден има специфична сила, само че и може да „ отнеме “ от здравето. Затова в предишното дамите избягвали да перат, да мият косата си или даже да се къпят в реки и кладенци.
2. Не се прави тежка работа – Полето и домът би трябвало да „ почиват “ – както тялото, по този начин и земята. Тежкият физически труд се възприема като пренебрежение към силата на природата в нейния най-висш миг.
3. Не се спи до късно и не се стои затворен – Слънцето в този ден е благословия. Смята се, че първите лъчи лекуват, прочистват и даже „ оказват помощ “ за забременяване. Пропуснеш ли изгрева – губиш подарък.
4. Не се карай, не обиждай, не псувай – Слънцето „ вижда всичко “, има вяра се, че всяка завист и проклинание се удвояват, в случай че бъдат изречени на този ден. Енергията, която вложиш, ще се върне – положително или неприятно.
5. Не се режат цветя и билки следобяд – Рано заран е времето за бране на билки – тогава те са „ най-лечебни “. След обяд силата им отслабва, а с тях можеш да „ отрежеш “ и шанса си.
6. Не се гледа обратно в предишното – Счита се за рисково да се връщаш към остарели обиди или загуби. Това „ заключва “ духа в горест. Вместо това се вършат огньове – за изгаряне на остарялото и филтриране.

Вяра, филтриране и ново начало

Лятното слънцестоене е обвързвано с култа към слънцето , плодородието и цикличността на живота. В българската традиция то съответствува с празника Еньовден (24 юни), само че обредността стартира още от 21 юни. Вярва се, че в този интервал билките са най-силни , а небето най-отворено за стремежи.

В модерния свят тези вярвания звучат архаично, само че потребността да се спрем, да се пречистим и да се свържем с природата остава. Дори през днешния ден доста хора палят огън, берат билки, посрещат изгрева – тъй като усещат, че в този ден Слънцето освен грее, а и гледа.

Присъединете се към нашия 

Кой чества имен ден на 21 юни и за какво този ден е толкоз специфичен?