21 юни 1527 г. Умира Николо Макиавели
На 21 юни 1527 година на 58 години във Флоренция издъхва един от най-спорните, само че и разпознаваеми мислители на всички времена - флорентинският мъдрец Николо Макиавели. В продължение на дълги години роденият в ренесансова Флоренция Макиавели е чиновник на Флорентинската Република с дипломатически и военни отговорности. Той е създател на модерната политическа просвета, и по-конкретно на политическата нравственос. Писал е също по този начин комедии, карнавални песни и лирика. Личната му преписка е високо скъп пример на италианския език.
Макиавели е секретар на Втората Канцелария на Република Флоренция (1498-1512), когато Медичите не са на власт. Той написва своя шедьовър – „ Владетелят”, откакто Медичите възвръщат своята власт и Николо към този момент няма отговорности и отговорности във Флоренция. Той е считан за основоположник на концепцията за модерната страна и модерния държател.
Съчиненията на Макиавели по доктрина на политиката са интерпретирани спорно в историята на политическото мислене и са употребявани за противоположни политически цели. Според някои той е същински републиканец, който желае да предизвести народа за машинациите на владетелите и с това дава инструкции за отбрана на свободата. За други той е консултант на безскрупулни силови политици и един от теоретичните татковци на първо време на абсолютизма, а по-късно и на тиранията, който унищожава етическите обвързаности на класическата политика и слага политиката единствено под максимата за непосредствения триумф и дълготрайното увеличение на властта.
Макиавели е секретар на Втората Канцелария на Република Флоренция (1498-1512), когато Медичите не са на власт. Той написва своя шедьовър – „ Владетелят”, откакто Медичите възвръщат своята власт и Николо към този момент няма отговорности и отговорности във Флоренция. Той е считан за основоположник на концепцията за модерната страна и модерния държател.
Съчиненията на Макиавели по доктрина на политиката са интерпретирани спорно в историята на политическото мислене и са употребявани за противоположни политически цели. Според някои той е същински републиканец, който желае да предизвести народа за машинациите на владетелите и с това дава инструкции за отбрана на свободата. За други той е консултант на безскрупулни силови политици и един от теоретичните татковци на първо време на абсолютизма, а по-късно и на тиранията, който унищожава етическите обвързаности на класическата политика и слага политиката единствено под максимата за непосредствения триумф и дълготрайното увеличение на властта.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




