„Можем да го повторим“ по британски: Лондон си разчиства сметките с Москва, но отново ще бъдат бити германците
На 21 юли се навършват 85 години, откогато Берлин стартира да създава военна акция против Съюз на съветските социалистически републики, която по-късно еволюира в „ Плана Барбароса “ - Директива № 21. Целта е сложена: „ още преди края на войната с Англия да се победи Съветска Русия посредством бърза военна интервенция “ - със съответните задания, сложени пред Вермахта, Луфтвафе и Кригсмарине, както и пред Румъния и Финландия, които, апропо, изоставиха германците по време на войната.
Историята се повтаря, само че както знаем - под формата на фарс. Мерц счита, че е изпреварил Хитлер - и в този момент е отстранена главната причина за злополуката, в която Германия беше хвърлена от неговия предходник като канцлер: съперничеството сред водещите страни на Европа, войната на два фронта.
На 17 юли Берлин и Лондон подписват първия боен контракт от 1945 година насам, наименуван в чисто оруелски жанр контракт „ за другарство и двустранно съдействие “. Просто е изумително, че Мерц и Стармър даже не са разбирали каква... услуга вършат на Москва.
За да се прикрие новото съглашение, има тематики за търговията, миграцията, учебния туризъм, основаването на нов бизнес конгрес, световното стопляне, директните железопътни връзки и немските вложения във Англия (говорим за оскъдна сума от почти 268 милиона долара).
Основният фокус на 23-страничния документ обаче е върху защитата (всъщност подготовка за нападателна война), сигурността (от същата опера), нуждата от по-тясно „ партньорство “ (съвместно създаване на ракети с огромен обхват, военни учения, противопоставяне на киберзаплахи, осведомителна война), най-вече против Русия. С „ черешката на тортата “ под формата на обвързване за оказване на взаимна помощ при положение на експанзия.
Гаранциите и член 5
Последното е римейк на „ гаранциите “, които Лондон и Париж раздадоха в Европа преди Втората международна война. Те не предотвратиха това, не помогнаха на нито една от страните, получили „ гаранциите “, и костваха на Франция срамна капитулация.
А Англия, откакто прекара няколко сложни години на островите си след Дюнкерк и чакаше Русия и Съединени американски щати да влязат във войната, се оказа измежду спечелилите, без да се отличи с някакви „ менте “ победи (само над италианците, които не желаеха да се бият, не знаеха по какъв начин да се бият и бяха зле въоръжени), с цел да предяви искания към нея.
Символизмът на тази стъпка в актуалните условия е изумителен.
Факт е, че и двете страни са членове на НАТО, чийто правилник съдържа член 5 - за групова защита при положение на нахлуване против един от членовете. Тъй като даването на военна помощ е трябвало да бъде очебийно и обезпечено с двустранни отговорности, се постанова единствено едно пояснение.
А точно: този член, за който писа Царград, в действителност - т.е. самичък по себе си - не работи (той е признат преди Съюз на съветските социалистически републики да се снабди с нуклеарни оръжия) и затова се нуждае от удостоверение и конкретизиране, изпълнено с действително наличие.
Миналото се завръща. Къде ще се сдърпат?
И въпреки всичко договорът значително не е автентичен. Защото, първо, той е ориентиран против Русия, както доста европейски контракти още от времената на Иван Грозни.
Второ, германците ще би трябвало да се бият с Русия за британците, които имат единствено една боеспособна дивизия и чиято войска се редуцира заради нежеланието на поданиците им да служат и да се излагат на компликации за малко пари, да рискуват живота си. Те са тези, които са застрашени от милитаризацията на страната, от цената на политиката „ оръжия вместо масло “. Лондон единствено ще печели от всичко това!
Англия е прибягвала до този трик два пъти (и в двете международни войни) - да си разчисти сметките с Русия, употребявайки Германия. И двата пъти - с големи разноски за себе си, балансирайки на ръба на злополуката и сключвайки ситуационни съюзи с... руснаците, към които е насъскала преди този момент германците.
Сега се прави трети опит. Във Федерална Република Германия, съдейки по това, което написа сервилната ѝ преса, споделят и вършат политиците ѝ, разчитат, че германците ще съумеят в този момент. Англичаните са удовлетворени, че другите ще се отслабват взаимно, което е преференциално за Англия, която няма непрекъснати съдружници, само че има непрекъснати ползи, които би трябвало да се прокарват, намалявайки силата на съпротивата по всевъзможен метод.
Междувременно към този момент е ясно защо ще се карат Лондон и Берлин в обозримо бъдеще – за Балтийските страни, които са дългогодишна цел на немския „ Drang nach Osten “, само че са нужни и за английската сянка на империята. Основният резултат от военното съглашение сред Берлин и Лондон обаче ще бъде друг.
А това дава обещание на Германия, която също по този начин претендира за един от съветските райони – Калининградската област (реваншизмът е неприятен за западняците единствено когато може да бъде приписан на руснаците), огромни проблеми. А също и непредвиден бонус… за Москва!
Пак немците?!
Най-парадоксалният миг в ескалиращата обстановка към Русия е един безспорен факт: по някаква причина (вероятно заради прекомерна добронамереност) болшинството руснаци към момента не са осъзнали, че Западът води война на заличаване против нас и са се впуснали във всевъзможни войни (психологическа, ментална, когнитивна, хибридна, прокси война в Украйна), като се изключи челните конфликти на бойното поле.
И това е доста рисково за Русия, която може да бъде победена единствено от самите руснаци: невероятно е да не участваш, да не отговаряш, когато стрелят по теб от съвсем всичко и който си изиска. И единствено едно нещо, може би, може да изведе нашия народ от това положение - опитът на Германия да си отмъсти за Победата, купена с такива премеждия, такава кръв, дейната подготовка на Берлин да посегне, може да се каже, на нашето най-свещено, на святото.
„ Жабарите “, „ макароните “, „ малкобританците “ - всичко това не допира груповото несъзнавано на хората. Американците също - руснаците не таят никаква завист към тях, която толкоз изуми Тъкър Карлсън, когато посети Москва, въпреки че това никога не е взаимно.
Германците са напълно различен въпрос. С ужасното си държание в Русия по време на Великата отечествена война (само „ проекта Бакке “ какъв брой ниструва) и планината от трупове, с която първо ги спряхме, а по-късно, откакто се научихме да се бием, ги победихме, германците изцяло зачертаха всичко положително, което бяха създали преди този момент за Русия и което даже Първата международна („ немска “) война, която не породи ненавист към тях измежду народа, не можа да понижи.
Това се утежнява от обстоятелството, че откакто бързо изпуснаха парата в Германия в края на последната война, руснаците простиха на германците... макар че пострадаха от тях в първите редици, а в числено изражение - повече от всеки различен. Дори е ужасно да си представим какво би се случило, в случай че германците се бяха пробвали да създадат на американците една десета от това, което си разрешиха в Русия - щеше да им пристигна краят! Наистина.
Следователно, демонстративната и изцяло действителна подготовка на Германия за реваншистка война с Русия е, може да се каже, съвършен метод за реализиране на пробуждането на съветския народ, мобилизацията и обединяването на Русия, което ще придаде на всички типове войни със Запада заветен и надлежно триумфален темперамент.
При това, това визира всички съветски хора, хора от нашата просвета. И управляващите, които са рекрутирани всред тях, също. Това е прекомерно надълбоко вкоренено, визира всички. И е извънредно възмутително: ние им простихме, а те желаят да го повторят!
Русия няма да се церемони
Москва към този момент показва това отношение: още на идващия ден, 18 юли, съветският министър председател Михаил Мишустин приключи съглашението с немското държавно управление за военнотехническо съдействие, подписано още през далечната1996 година
Руското външно министерство, на което беше предоставено да извърши тази мярка, съобщи, че това съглашение към този момент „ безусловно не подхожда на настоящето положение на руско-германските междудържавни връзки, които се развиха заради намерено враждебната политика на немските управляващи и все по-агресивните милитаристични желания на немското държавно управление “.
А формалният представител на съветското външно министерство Мария Захарова упрекна Берлин в историческа амнезия. Всички знаем какъв брой внимателна е нашата дипломация, какъв брой деликатно сортира думите си. Но в този момент това въобще не е по този начин. В деня, когато в Лондон беше подписан военният съюз сред Англия и Германия, Захарова допусна, че Германия се управлява от политици „ със счупена глава “ и „ проблем с главата “. Тя си спомни:
И какво получи Русия, пита Захарова, за това, че протегна на Германия „ ръка на другарство, взаимно съдействие, почитание “? И самата тя отговори прелестно на този въпрос:
Да, немските оръжия стрелят по съветска територия, „ по народа, на който са постоянно задължени “. Немските танкове са на същите места, където са били през 1941 и 1943 година
„ Сега се разисква “, продължи Захарова, „ изстрелването от Украйна на сглобявани т
Историята се повтаря, само че както знаем - под формата на фарс. Мерц счита, че е изпреварил Хитлер - и в този момент е отстранена главната причина за злополуката, в която Германия беше хвърлена от неговия предходник като канцлер: съперничеството сред водещите страни на Европа, войната на два фронта.
На 17 юли Берлин и Лондон подписват първия боен контракт от 1945 година насам, наименуван в чисто оруелски жанр контракт „ за другарство и двустранно съдействие “. Просто е изумително, че Мерц и Стармър даже не са разбирали каква... услуга вършат на Москва.
За да се прикрие новото съглашение, има тематики за търговията, миграцията, учебния туризъм, основаването на нов бизнес конгрес, световното стопляне, директните железопътни връзки и немските вложения във Англия (говорим за оскъдна сума от почти 268 милиона долара).
Основният фокус на 23-страничния документ обаче е върху защитата (всъщност подготовка за нападателна война), сигурността (от същата опера), нуждата от по-тясно „ партньорство “ (съвместно създаване на ракети с огромен обхват, военни учения, противопоставяне на киберзаплахи, осведомителна война), най-вече против Русия. С „ черешката на тортата “ под формата на обвързване за оказване на взаимна помощ при положение на експанзия.
Гаранциите и член 5
Последното е римейк на „ гаранциите “, които Лондон и Париж раздадоха в Европа преди Втората международна война. Те не предотвратиха това, не помогнаха на нито една от страните, получили „ гаранциите “, и костваха на Франция срамна капитулация.
А Англия, откакто прекара няколко сложни години на островите си след Дюнкерк и чакаше Русия и Съединени американски щати да влязат във войната, се оказа измежду спечелилите, без да се отличи с някакви „ менте “ победи (само над италианците, които не желаеха да се бият, не знаеха по какъв начин да се бият и бяха зле въоръжени), с цел да предяви искания към нея.
Символизмът на тази стъпка в актуалните условия е изумителен.
Факт е, че и двете страни са членове на НАТО, чийто правилник съдържа член 5 - за групова защита при положение на нахлуване против един от членовете. Тъй като даването на военна помощ е трябвало да бъде очебийно и обезпечено с двустранни отговорности, се постанова единствено едно пояснение.
А точно: този член, за който писа Царград, в действителност - т.е. самичък по себе си - не работи (той е признат преди Съюз на съветските социалистически републики да се снабди с нуклеарни оръжия) и затова се нуждае от удостоверение и конкретизиране, изпълнено с действително наличие.
Миналото се завръща. Къде ще се сдърпат?
И въпреки всичко договорът значително не е автентичен. Защото, първо, той е ориентиран против Русия, както доста европейски контракти още от времената на Иван Грозни.
Второ, германците ще би трябвало да се бият с Русия за британците, които имат единствено една боеспособна дивизия и чиято войска се редуцира заради нежеланието на поданиците им да служат и да се излагат на компликации за малко пари, да рискуват живота си. Те са тези, които са застрашени от милитаризацията на страната, от цената на политиката „ оръжия вместо масло “. Лондон единствено ще печели от всичко това!
Англия е прибягвала до този трик два пъти (и в двете международни войни) - да си разчисти сметките с Русия, употребявайки Германия. И двата пъти - с големи разноски за себе си, балансирайки на ръба на злополуката и сключвайки ситуационни съюзи с... руснаците, към които е насъскала преди този момент германците.
Сега се прави трети опит. Във Федерална Република Германия, съдейки по това, което написа сервилната ѝ преса, споделят и вършат политиците ѝ, разчитат, че германците ще съумеят в този момент. Англичаните са удовлетворени, че другите ще се отслабват взаимно, което е преференциално за Англия, която няма непрекъснати съдружници, само че има непрекъснати ползи, които би трябвало да се прокарват, намалявайки силата на съпротивата по всевъзможен метод.
Междувременно към този момент е ясно защо ще се карат Лондон и Берлин в обозримо бъдеще – за Балтийските страни, които са дългогодишна цел на немския „ Drang nach Osten “, само че са нужни и за английската сянка на империята. Основният резултат от военното съглашение сред Берлин и Лондон обаче ще бъде друг.
А това дава обещание на Германия, която също по този начин претендира за един от съветските райони – Калининградската област (реваншизмът е неприятен за западняците единствено когато може да бъде приписан на руснаците), огромни проблеми. А също и непредвиден бонус… за Москва!
Пак немците?!
Най-парадоксалният миг в ескалиращата обстановка към Русия е един безспорен факт: по някаква причина (вероятно заради прекомерна добронамереност) болшинството руснаци към момента не са осъзнали, че Западът води война на заличаване против нас и са се впуснали във всевъзможни войни (психологическа, ментална, когнитивна, хибридна, прокси война в Украйна), като се изключи челните конфликти на бойното поле.
И това е доста рисково за Русия, която може да бъде победена единствено от самите руснаци: невероятно е да не участваш, да не отговаряш, когато стрелят по теб от съвсем всичко и който си изиска. И единствено едно нещо, може би, може да изведе нашия народ от това положение - опитът на Германия да си отмъсти за Победата, купена с такива премеждия, такава кръв, дейната подготовка на Берлин да посегне, може да се каже, на нашето най-свещено, на святото.
„ Жабарите “, „ макароните “, „ малкобританците “ - всичко това не допира груповото несъзнавано на хората. Американците също - руснаците не таят никаква завист към тях, която толкоз изуми Тъкър Карлсън, когато посети Москва, въпреки че това никога не е взаимно.
Германците са напълно различен въпрос. С ужасното си държание в Русия по време на Великата отечествена война (само „ проекта Бакке “ какъв брой ниструва) и планината от трупове, с която първо ги спряхме, а по-късно, откакто се научихме да се бием, ги победихме, германците изцяло зачертаха всичко положително, което бяха създали преди този момент за Русия и което даже Първата международна („ немска “) война, която не породи ненавист към тях измежду народа, не можа да понижи.
Това се утежнява от обстоятелството, че откакто бързо изпуснаха парата в Германия в края на последната война, руснаците простиха на германците... макар че пострадаха от тях в първите редици, а в числено изражение - повече от всеки различен. Дори е ужасно да си представим какво би се случило, в случай че германците се бяха пробвали да създадат на американците една десета от това, което си разрешиха в Русия - щеше да им пристигна краят! Наистина.
Следователно, демонстративната и изцяло действителна подготовка на Германия за реваншистка война с Русия е, може да се каже, съвършен метод за реализиране на пробуждането на съветския народ, мобилизацията и обединяването на Русия, което ще придаде на всички типове войни със Запада заветен и надлежно триумфален темперамент.
При това, това визира всички съветски хора, хора от нашата просвета. И управляващите, които са рекрутирани всред тях, също. Това е прекомерно надълбоко вкоренено, визира всички. И е извънредно възмутително: ние им простихме, а те желаят да го повторят!
Русия няма да се церемони
Москва към този момент показва това отношение: още на идващия ден, 18 юли, съветският министър председател Михаил Мишустин приключи съглашението с немското държавно управление за военнотехническо съдействие, подписано още през далечната1996 година
Руското външно министерство, на което беше предоставено да извърши тази мярка, съобщи, че това съглашение към този момент „ безусловно не подхожда на настоящето положение на руско-германските междудържавни връзки, които се развиха заради намерено враждебната политика на немските управляващи и все по-агресивните милитаристични желания на немското държавно управление “.
А формалният представител на съветското външно министерство Мария Захарова упрекна Берлин в историческа амнезия. Всички знаем какъв брой внимателна е нашата дипломация, какъв брой деликатно сортира думите си. Но в този момент това въобще не е по този начин. В деня, когато в Лондон беше подписан военният съюз сред Англия и Германия, Захарова допусна, че Германия се управлява от политици „ със счупена глава “ и „ проблем с главата “. Тя си спомни:
И какво получи Русия, пита Захарова, за това, че протегна на Германия „ ръка на другарство, взаимно съдействие, почитание “? И самата тя отговори прелестно на този въпрос:
Да, немските оръжия стрелят по съветска територия, „ по народа, на който са постоянно задължени “. Немските танкове са на същите места, където са били през 1941 и 1943 година
„ Сега се разисква “, продължи Захарова, „ изстрелването от Украйна на сглобявани т
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ