На 21 юли 1981 г. в София умира 39-годишната Людмила

На 21 юли 1981 година в София умира 39-годишната Людмила Живкова - български политик, член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, ръководител на Комитета за изкуство и просвета, народен представител в 7-ото и 8-ото Народно заседание, ръководител на Съвета на ръководителите на креативните съюзи и на Националния комплекс " Художествено творчество, културна активност и средства за всеобща информация ".

По нейна самодейност са проведени честването на " 1300 години България " (1981), семейството на България на Международната детска асамблея " Знаме на мира " (1981) под егидата на ЮНЕСКО, построяването на комплекса " Камбаните " край София, на Националния замък на културата в София, както и откриването на десетки културни домове, библиотеки, музеи и галерии из цялата страна. 

Автор е на книгите   " Казанлъшката гробница " (1974),   " Четвероевангелието на цар Иван Александър " (1976), " Англо-турските връзки " (1971), " По законите на хубостта " (сборник от публикации и изявления на Живкова) и други

Родената на 26 юли 1942 година Людмила Живкова е и щерка на генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков.

На 21 юли 1981 година Българска телеграфна агенция оповестява:         

Почина Людмила Живкова

Централният комитет на Българската комунистическа партия, Народното събрание, Министерският съвет и Националният съвет на Отечествения фронт с дълбока тъга и неизмерима болежка оповестяват, че на 21 юли тази година в 2 сутринта след малко боледуване умря на 39-годишна възраст членът на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия и ръководител на Комитета за просвета, националният представител, беззаветно вярната щерка на партията и народа Людмила Тодорова Живкова.

Преждевременната гибел изтръгна от нашите редици една от най- изтъкнатите политически персони, видна деятелка на българската социалистическа просвета, пламенна патриотка и интернационалистка, посветила целия си кипящ млад живот за тържеството на комунистическия блян.

Людмила Живкова е родена на 26 юли 1942 година в София, Член е на ДКМС от 1960 година, а на Българска комунистическа партия от 1967 година През 1965 година приключва Софийския университет „ Климент Охридски “.

Работи като старши теоретичен помощник в Института по балканистика при Българска академия на науките. Специализира История на изкуството в Московския университет.

Нейното научно-изследователско дело обгръща редица монографии, студии и публикации, издадени у нас и в чужбина, които са автентичен принос в региона на историята, изкуството и културата. Тя е претендент на историческите науки, удостоена е със званието " Заслужил активист на културата “. 

В бюлетина " Вътрешна информация " на Българска телеграфна агенция е оповестено и заключението на Медицинската комисия:

София, 22 юли 1981 година /БТА/ Заключение на Медицинската комисия във връзка със гибелта на другарката Людмила Тодорова Живкова, член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия и ръководител на Комитета за просвета.

В последно време вследствие на огромно пресилване здравословното положение на другарката Людмила Живкова се утежни. Предприетите ограничения за възобновяване на здравето ѝ доведоха до бързо възстановяване.

На 20 юли1981 година обаче положението ѝ още веднъж внезапно се утежни вследствие на ненадейно настъпил мозъчен кръвоизлив и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението. Смъртта настъпи в 2 часа на 21.07.1981 година

Комисия:  акад. проф. доктор Атанас Малеев -първи заместник-министър на националното здраве и ръководител на Медицинската академия; проф. доктор Йонко Белоев, шеф на Правителствена обединена болница; проф. доктор Йордан Йорданов -д.м.н. началник на Центъра за битка с острата дихателна непълнота при Медицинска академия; проф. доктор Сивчо Сивчев, патологоанатом.

В Поверително приложение на Българска телеграфна агенция четем:

Чужди осведомителни средства във връзка кончината на Людмила Живкова:

София, 22 юли 1981 година /БТА/ Вестта за преждевременната и неочаквана гибел на члена на Политбюро и ръководител на Комитета за просвета Людмила Живкова провокира необятни мнения на западни организации - международни и национални. С Людмила Живкова, написа кореспондентът на Агенция Франс Прес от Виена Ян Краузе, за чиято гибел след малко боледуване беше обявено през вчерашния ден, изчезва една от най-необикновените персони на политическата сцена в източните страни. Амбициозна, енергична, въодушевена, тази млада жена, постоянно облечена в бяло, вярваше толкоз в хармонията в света, колкото и в революцията, в културата на " планетата “ и във вредата от империализма - по този начин в най-общи линии рисува портрета ѝ Краузе.

Кореспондентът на Агенция Франс Прес показва по-нататък, че Людмила Живкова е имала проекти да трансформира своята дребна страна в същински герой за международна просвета, като провежда в България честването на годишнината на Ленин след честването на Леонардо да Винчи. Пак в тази връзка Краузе акцентира, че самодейността да се означи с огромна церемониалност 1300-годишнината на българската страна значително е нейна.

По сходен метод портретува личността ѝ АП. След като отбелязва необятното ѝ и разностранно обучение - висше историческо в Софийския университет, аспирантура в Оксфорд и докторат по история, организацията изброява управителните постове, които Людмила Живкова е заемала: член на Института по балканистика към Българска академия на науките, първи заместник-председател на Комитета за другарство и културни връзки с чужбина, ръководител на Комитета за изкуство и култура; избирането ѝ поредно за член на Централен комитет и на Политбюро, където " през май тази година и беше предоставено да дава отговор за образованието в страната “.

Амбициозна и волева жена, известна с огромните си организаторски качества, в България тя се радваше на огромно почитание поради това, че  издигна ролята на изкуството и културата и поради връзките ѝ с културните дейци в страната. Тя е създател на редица публикации за културния живот.

В Англия госпожа Живкова е изнасяла лекции по българска история в Оксфорд и в Лондон - за приноса на българите в европейската цивилизация, показва АПА. Нейната персона, акцентира от своя страна Юнайтед прес интеренешънъл, беше доста комплицирана. " Природата е основала всички благоприятни условия за индивида да поддържа връзка със заобикалящата го среда - цитира организацията думите от едно изявление, обещано предходната година. Проблемът е да се обезпечи този човек да се развива всестранно и да се употребява неговият капацитет. Всеки обособен човек има креативен благоприятни условия. “

Тя пътуваше доста като всекидневен български дипломат в ролята си на човек, представляващ българската просвета. Людмила Живкова говореше постоянно в Обединените народи и беше основният български делегат на конференцията на ЮНЕСКО в Белград през предходната година - приключва късия си биографичен етюд Юнайтед прес интеренешънъл. 

На личността на Людмила Живкова посвещава етюд и Ройтер: " Госпожа Живкова е приключила история в Софийския университет и е прекарала една година в Оксфорд, подготвяйки докторска дисертация за английската политика на Балканите преди Втората международна война.

През 1971 година тя беше определена в Комитета за изкуство и просвета, а през 1975 година стана негов ръководител. През 1979  година влезе в 12-членното Политбюро на Комунистическата партия. Тя отхвърли догатките, че може да стане правоприемник на татко си, като съобщи пред Ройтер предходната година: " Този въпрос не ме засяга… Само времето може да му даде отговор. “

По-нататък организацията отбелязва: " Госпожа Живкова отдаде огромна част от голямата си сила в блян към построяването на " новия социалистически човек “. Тя откри достъпа на определени мостри от западната просвета в България и сътвори локални препоръки за просвета във всеки град и във всяко село, с цел да приближи културата до народа. Тя стоеше също зад строителството на гигантския културен център в София.

Особено необятно място в осведомителните си излъчвания отделя на ярката персона и на трагичната й кончина и организация ДПА, която показва, че в своята активност като културен деятел тя е вложила " доста просветеност и сила “.

" Големи очаквания за културно разведряване бяха свързани с нейното име ", акцентира дописникът на ДПА. Нейното схващане за социалистическа културна политика се показваше в желанието да се създадат налични за колкото може повече хора огромните културни и хуманни достижения на човечеството. “

При Людмила Живкова - се споделя в различен материал на ДПА - имаше учудващо разрастване на изкуството в стилово отношение и същински културен продан. “Българското модерно изкуство, както и това от предишното, бяха показани в чужбина, и то освен носещите валутни приходи артисти, само че също по този начин художници, писатели, композитори.

Към основите на нейната културно-политическа активност може да се причисли и необятното национално обучение /в учебните заведения музикалните дисциплини заемат доста място/ и едно все по-нарастващо възприятие за културното чудачество на българите. Извън политическата си активност Людмила Живкова написа доста исторически писания, сред които е и излязлата на немски език книга " Казанлъшката гробница “- за един монумент, намиращ се под защитата на ЮНЕСКО.

Тази юбилейна година - означи в умозаключение ДПА - 1300-годишнината от основаването на българската страна, се празнува и в чужбина по енергичната българска самодейност. Само във Федералната република има основани три юбилейни комитета. Сега остава единствено да се изчака дали обнадеждаващото начало, което осезателно оживи българския културен живот, ще може да бъде продължено със същата сила и след ранната гибел на Людмила Живкова.

В " Поверителен бюлетин " с гриф С-3 написа:

Английски публицист за ролята на Л. Живкова

Радио Би Би Си, 14 октомври 1981 г./18:30 часа/ Кореспондентът за Източна Европа на английския неделен вестник " Обзървър “ Марк Франклънд се завърна преди няколко дни от България и пристигна в нашата редакция, с цел да показа усещанията си. На въпроса дали е забелязал някакви промени в България след гибелта на Людмила Живкова той отговори: " В момента няма промени. Възхвалите за нея не престават. Писатели и други създатели на изкуството, с които имах опция да беседвам, упорстват, че Комитетът за просвета ще продължава да следва нейната политика. Но аз мисля, че гибелта ѝ ще има отражение. "

-Мислите ли, че новата наклонност на повече контакти със Запада ще пострада?

-Не, това би било мъчно, тъй като ще бъде непопулярна мярка. Аз имах поради по-скоро по-абстрактните хрумвания на източния мистицизъм, които несъмнено елементарно ще могат да бъдат изоставени. Людмила Живкова ще бъде запомнена с това, че тя направи западната просвета по-достъпна за българите и също за сполучливите ѝ старания да запознае външния свят с културата на България.

- Това не е малко достижение.

- Не е, това е доста достижение.

- Докато бяхте в България някой повдигна ли въпроса за промени в управлението?

- Веднага след гибелта на Людмила Живкова, мисля, че е ставало въпрос за допустимо отдръпване на Тодор Живков, поради на нещастието, която го сполетя. Още повече, че той претърпя друга покруса, когато брачната половинка му умря при започване на 70-те години. Но в този момент наподобява, че той е решен да продължи със своята работа и да остане на поста си. 

***

Статия във в. " Фигаро "   за Людмила Живкова

Париж, 26 октомври 1981 година /Кор. на Българска телеграфна агенция В. Митев/ Под заглавие " Завръщане от България “ в. " Фигаро “ помества в днешния си брой следната публикация на огромния френски мъдрец и книжовник проф. Жан Гитон от Френската академия:

" Президентът на Народна република България ме беше поканил да посетя неговата страна по молба на щерка му Людмила Живкова, министър на културата. Тази привилегирована жена, която направи толкоз доста, с цел да отвори България за западния хуманизъм, умря на 21 юли на 39 години. Тя се беше срещнала с мен посредством публикациите ми във вестник " Фигаро “. Тя вярваше, че е прозряла естетика сред " свободната религия “ и един образован марксизъм, тъй че отидох при нея с уважение. Искам да изразя тук това, което ѝ дължа: вярата за духовна връзка сред Изтока и Запада, която да бъде фактор за подсилване на мира. 

На пръв взор България, която е била толкоз дълго окупирана от турците и два пъти е освобождавана от руснаците - 1878 г.  и след това през 1945 година, основава усещане за нация, изпълнена с вяра посредством труда си, сериозността, сдържаността, груповия си живот – нещо като всеобщо благополучие. Всичко това е построено въз основата на формалния атеизъм, върху една философия, насочена към индивида, към вярата в един безконечен напредък и без отвъдно.

Но, разговаряйки с " върховете “, смесвайки се с народа, слушайки в църквите, долових една скрита психика, антична и нова. Именно в тази област, коства ми се, активността на госпожа Людмила Живкова е удивително необратима. Както всяка просвета - от времето на пирамидите до катедралите - се показва в архитектурата, по този начин и Людмила Живкова издълба в белия български камък знаците на новото, способни да просвещават безмълвно масите. Един от тях съставлява голяма постройка, най-големият Дворец на културата, който съществува в Европа /построен прочее от французин/.

Не знам дали е задоволително един храм да бъде построен, с цел да се засели в него някой господ и дали това блестящо величие, отдадено на словото и пламъка, ще даде началото на същинска национална просвета. Винаги обаче е добре да се планува, т. е. да се има вяра. По-вълнуващ е паметникът на мира, отдаден на всички деца по света. Представете си едно хълмче против София, нещо като висока кула, от която звънят камбани, в близост в полукръг - ниши  с толкоз камбани, колкото са нациите в света, и всяка камбана е направена и подарена от съответната нация. Вижте децата, които, седнали върху раменете на бащите си, се доближават до камбаните и те зазвъняват дълго, всяка на своя глас. Замисълът на госпожа Живкова /сроден на замисъла на мистичната Марта Робен/ е, че един ден мирът би трябвало да се роди от чистата молитва на всички деца по света.

В тази земя на траките, която е била земя и на Орфей, това, което ме порази, без да ме изненада, е поетичният ентусиазъм в неговите три форми: лирична, епична и трагична. Не може да се не помни фактът, че през 863 година двама монаси, братята Кирил и Методий, са дали на тази страна това, което никоя друга страна не е получила като подарък за развиването на своята литература – писмеността. Тази писменост, кирилицата, която произлиза от гръцката и я добавя, става писменост на Русия. Монасите поискали славяните да четат Евангелието и то да остане надълбоко в паметта им.

Забелязах, че сегашните политически ръководители, които са позитивни персони, без илюзии, постоянно също така са и възхитителни поети, като че ли двете действия - креативната и държавническата - произлизат от един източник. “

Източник Българска телеграфна агенция