На 21 юли 1899 година се ражда един от най-значимите

На 21 юли 1899 година се ражда един от най-значимите американски писатели – Ърнест Хемингуей. Той е част от „ изгубеното потомство “ – група от американски бележити литератори, които живеят в Париж и други европейски страни в интервала от края на Първата международна война до Голямата меланхолия. Носител е на Нобелова премия за литература и премия Пулицър за повестта „ Старецът и морето “. Ловец и деец от войната, самонадеян кореспондент, рекордьор по погълнато количество алкохол и свалени дами. В реалност обаче страда от депресии и непрекъснати подозрения в себе си. Сам поставя завършек на живота си и по този начин разкрива това, което през целия му живот остава прикрито за всички останали – лесно ранимата му душа.

 Хората по света се разделят на две категории. С първите е леко, както е леко и без тях. Със вторите е доста комплицирано, само че да живеем без тях е невероятно.

На света има толкоз доста дами, с които да преспиш, и толкоз малко, с които да поговориш.

Най-болезненото нещо е да изгубиш себе си до момента в който обичаш някой различен прекалено много и да забравиш, че ти също си специфичен.

Ако двама се обичат един различен, това не може да има благополучен край.

Най-добрият метод да провериш можеш ли да се довериш на някого е като му се довериш.

С възрастта хората не поумняват. Само стават по-внимателни.

Човек не е основан, с цел да понася провали. Той може да бъде погубен, само че не и надвит.

Ако нещо може да ни нарани, значи, че не ни е безразлично.

Добрите хора могат да почувстват хубостта, имат смелостта да рискуват и силата да приказват истината. И точно тези позитивни качества ги вършат доста уязвими. Именно по тази причина положителните хора постоянно са разрушени от вътрешната страна.

Ако изпитваш безпокойствие по малко всеки ден – ще изгубиш сума ти години. Ако нещо не върви, както би трябвало, поправи го, в случай че можеш. Но се научи да не се безпокоиш. Безпокойството с нищо няма да ти помогне.

Няма нищо благородно в това да бъдеш по-високо от другия. Истинско достойнство има тогава, когато човек застава над предходното си “Аз. “

Обичам да чувам. Слушайки деликатно, узнавам доста. Много хора в никакъв случай не слушат.

Реалността е заблуда, подбудена от неналичието на алкохол.

Пия, с цел да може хората към мен да ми станат забавни.

Винаги прави изтрезнял това, което си заречен да направиш пийнал. Това ще те научи да си държиш устата затворена.

Да пишеш в действителност е елементарно. Сядаш пред пишещата машина и започваш да кървиш.

Всички положителни книги си наподобяват по едно нещо – те са по-истински, в сравнение с в случай че се бяха случили в действителност.

Ако писателят добре знае това, за което написа, той може да изпусне доста от това, което знае. Величавостта на придвижването на айсберга е в това, че той единствено в една осма от общата си част се извисява над повърхността на водата.

Човек би трябвало до дъното на душата си да се настрада, с цел да напише същински смешна книга.

Няма по-верен другар от книгата.

Ако желаете да се избавите от някаква мисъл, запишете я.

Богатите не са като нас с вас – те имат повече пари.

Всичко, което е надалеч от морето, е провинция.

Днес – това е единствено един от дните, които би трябвало да изживеем. Но какво ще се случи в бъдещите дни, това ще зависи единствено от това, което създадем през днешния ден.

Никога не бъркайте придвижването с действието.

Добре е, когато пътешественикът има последна цел. Но в края на краищата значимо се оказва самото странствуване.

Пътешествай единствено с тези, които обичаш.

Ние ставаме по-силни там, където се пречупваме.

Работата е най-хубавото лекарство срещу всички беди.

По-добре е да нямаш идеология, в сравнение с да нямаш работа.

Всеки човек се ражда за някаква работа.

Най-отвратителната дума на света – пенсия.

Ако престанете да вършиме нещата за наслаждение, смятайте, че към този момент не живеете.

Не съдете за хората единствено по техните другари. Не забравяйте, че приятелите на Юда са били безупречни.

Всичко същински неприятно стартира с нещо напълно почтено.

Преди постоянно пишеха за това, какъв брой е сладко и прелестно да умреш за родината си. Но в актуалните войни няма нищо сладко и прелестно. Умираш като куче, без никаква причина.

Когато в живота нещо свършва – без значение дали е положително или неприятно - постоянно остава празнина. Но празнотата след неприятното се запълва от единствено себе си, а празнотата след хубавото може да се запълни единствено, в случай че се откри нещо по-добро.

Ако целият ти живот е минал в неистина, по-добре и да умреш с нея.

Всеки боязън се дължи на злост.

Храбростта – това е достойнство в сложна обстановка.

Има неща по-лоши и от войната – малодушието, измяната и егоизмът.

Всички сантиментални хора са доста жестоки.

Истински храбрите хора няма за какво да се бият на двубой, само че това непрекъснато вършат доста страхливци, с цел да уверят себе си, че са храбри.

Този, който завоюва войната, в никакъв случай не стопира да води война.

Котката има безспорна прочувствена почтеност. Човешките същества, заради една или друга причина, може да скрият възприятията си. Но една котка не може.

Всички хора свършват по един метод. Различава ни единствено това по какъв начин сме живeли и по какъв начин сме умрели.

Обичам да дремя. Животът ми има навика да се разпада щом се събудя.

Не падайте духом. Никога не падайте духом. Това е тайната на моя триумф: в никакъв случай да не падам духом.

Светът е прелестно място и си коства да се борим за него; ненавиждам извънредно доста обстоятелството, че би трябвало да го напусна.

Няма едно само нещо, което е правилно. Всичко е правилно.

Инфо: www.webstage.bg