Отбелязваме Деня на родилната помощ – Бабинден по стар стил
На 21 януари се чества Денят на родилната помощ, прочут още като Бабинден (по остарял жанр, по нов празникът е на 8 януари).
От 1951 година 21 януари е разгласен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. Празник, на който общество ни отдава дължимото на всеотдайния и високоотговорен труд на акушер-гинеколозите и акушерките и уважава приноса на хората, съдействали за развиването на родилната помощ в България.
Бабинден е един от огромните национални женски празници, отдаден на " бабите " - дамите, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са " бабували " на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, само че се е запазил и по време на Възраждането е бил извънредно уважаван. Днес Бабинден губи много от обредните си традиции, само че пък се чества от по-възрастните и е обвързван с доста смях и забавление.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат филиз босилек или здравец. Вземат шаблон сапун и една нова забрадка и се насочат към дома на бабата да " полеят ". Обредното поливане на бабата-акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или начело на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива вода да се измие и я подарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и елементарно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с " мартеничка " - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: " Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! ".
След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ( " хванала " ) алено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, защото се има вяра, че на Бабинден водата, предходна през бабините ръце, има пречистваща мощ. -->
В някои региони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, до момента в който навършат три годинки, с цел да ги благослови. " Бабата " има и друга значима обредна роля за майката и детето. Още откакто приключи раждането тя напълва дамаджана с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща " молитвената вода " при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – интервалът за филтриране след раждането.
На обяд булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на " бабата " и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата софра, към която сядат всички присъстващи. Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки.
Често бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в множеството случаи полов алегоричен смисъл. След обеда на трапезата у бабата стартират да идват и мъжете.
От 1951 година 21 януари е разгласен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. Празник, на който общество ни отдава дължимото на всеотдайния и високоотговорен труд на акушер-гинеколозите и акушерките и уважава приноса на хората, съдействали за развиването на родилната помощ в България.
Бабинден е един от огромните национални женски празници, отдаден на " бабите " - дамите, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са " бабували " на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, само че се е запазил и по време на Възраждането е бил извънредно уважаван. Днес Бабинден губи много от обредните си традиции, само че пък се чества от по-възрастните и е обвързван с доста смях и забавление.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат филиз босилек или здравец. Вземат шаблон сапун и една нова забрадка и се насочат към дома на бабата да " полеят ". Обредното поливане на бабата-акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или начело на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива вода да се измие и я подарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и елементарно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с " мартеничка " - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: " Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! ".
След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ( " хванала " ) алено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, защото се има вяра, че на Бабинден водата, предходна през бабините ръце, има пречистваща мощ. -->
В някои региони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, до момента в който навършат три годинки, с цел да ги благослови. " Бабата " има и друга значима обредна роля за майката и детето. Още откакто приключи раждането тя напълва дамаджана с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща " молитвената вода " при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – интервалът за филтриране след раждането.
На обяд булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на " бабата " и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата софра, към която сядат всички присъстващи. Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки.
Често бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в множеството случаи полов алегоричен смисъл. След обеда на трапезата у бабата стартират да идват и мъжете.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ