В И. Ленин за империализма. Доколко е актуално това днес?
На 21 януари се навършват 100 години от гибелта на Владимир Илич Ленин, създателят на руската страна, оставил голямо теоретично завещание. Пълното заседание на съчиненията му (ПСС) се състои от 56 тома (книги, публикации, есета, писма, документи). През руските времена трябваше непрекъснато да употребявам доста томове от тази сбирка. Някои творби трябваше да се четат единствено по нужда (подготовка за изпити, лекции, представяния).
Прочетох някои обаче по лично предпочитание и с интерес. Сред последните, изключително наблягам работата „ Империализмът, като най-висока степен на капитализма “, която е написана от Ленин през 1916 година Все още я препрочитам понякога...
Трудът „ Империализмът, като най-висока степен на капитализма “ беше вярно показан в руско време като самобитен „ компас “, който позволяваше на политици, икономисти, историци и философи да се ориентират в комплицирания свят на огромното многообразие от събития. Книгата помагаше, казано на актуален език, да се сглобят „ пъзели “ от обособени фрагменти, елементи, обстоятелства, свързани със сферата на стопанската система, финансите, политиката, интернационалните връзки, военното дело, идеологията и пропагандата и други
Накратко за историята на основаването на книгата на Ленин. Написва я в Швейцария през 1916 година, до момента в който работи в библиотеката в Цюрих. Книгата е подготвяна няколко месеца. Изходният материал за окончателната версия, която имаше формат на листовка (обем по-малко от 100 и ппетдесет страници), съставлява огромен брой резюмета, извлечения и бележки, направени по време на работата на създателя с първоначални източници.
По данни на откривателите, размерът на предварителните материали е почти 50 печатни листа (типографска мерна единица: един печатен лист е почти 16 страници от книжния текст). За да бъде ясно, това е почти равно на размера на първия том на Капитала. По-късно тези материали са оповестени под заглавието „ Записки за империализма “ (18 том на ПСС).
Те съдържат фрагменти от 148 книги (включително 106 немски, 23 френски, 17 британски и 2 в съветски превод) и от 232 публикации (включително 206 немски, 13 френски и 13 английски), оповестени в 49 разнообразни периодически издания (34 немски, 7 френски и 8 английски). Сред главните престижи, на които Ленин разчита, са Карл Кауцки, Джон Хобсън, Рудолф Хилфердинг, Герхарт Шулце-Геверниц, Херман Леви, Ото Йейделс, Алфред Лансуберг, Якоб Рисър, Зигмунд Шилдер и доста други.
В тези дни, когато изучавахме в руските университети работата „ Империализмът, като висша степен на капитализма “, професорите ни втълпяваха, че Ленин остро подлага на критика всички създатели, на които се базира, без изключение. Правилно е. Но при деликатен прочит се убеждавате, че Ленин първо е заимствал и едвам по-късно е подлагал на критика.
Не без съображение някои откриватели назовават този труд на Ленин „ доклад “ или „ критика “. Това е компилация (в положителния смисъл на думата) от необятен кръг локални и изключително непознати източници за най-новите феномени в стопанската система и политиката на капитализма. Притежавайки старание и неизменност, Ленин „ изгребва “ огромен масив от материали - на практика всичко, което е написано по това време, което е значимо по тематиката за империализма и монополистичния капитализъм.
Ленин в предговора към творбата (което се появи след революцията от 1917 г.) написа, че е бил стеснен от такова събитие като царската цензура, заради което е бил заставен да се откаже от множеството си идеологически преценки и оценки. И компресира работата във формат на листовка (първоначалният проект е бил да напише пълноценна монография). Но евентуално това събитие, в противен случай, се трансформира в преимущество. С интерес се чете даже от тези, които не споделят идеологията на марксизма-ленинизма.
Честно признавам: доста от творбите на Ленин прочетох без интерес и с огромна компликация. И освен поради претоварването с марксистка идеология (към което съм доста критичен), само че и поради малко тежкия книжовен жанр на създателя. Но трудът „ Империализмът като най-висока степен на капитализма ” няма такива свойства. Различава се по жанр от множеството други „ типичен “ творби.
Това евентуално може да се изясни с обстоятелството, че Ленин е имал необявен съавтор на тази работа. Все отново може би би трябвало да се назова редактор. Освен това този редактор беше доста надарен - историкът и предстоящ руски учен Михаил Покровски. По това време М. Н. Покровски живее във Франция и редактира поредност от брошури, оповестени от издателство " Парус ", за страните от Западна Европа по време на Първата международна война.
Освен всичко друго, той редактира упоменатата книга на В.И. Ленин. Съдейки по някои доказателства, бъдещият учен доста е съкратил изпратения ръкопис и е убедил Ленин да приготви не тежка монография, а привлекателна и известна листовка. Трябва да се означи, че окончателната версия на ръкописа беше с подзаглавие „ Популярен етюд “.
Творбата е оповестена за първи път в средата на 1917 година в Петроград като обособена листовка от издателство " Парус ". По-късно творбата е препечатано неведнъж приживе на създателя. По време на живота на Ленин тя е преведена на редица непознати езици и оповестена в чужбина. Ленин особено приготви увод за френското и немското издание (публикуван за първи път през 1921 година в сп. Комунистически интернационал № 18).
Първоначално главната цел на Ленин при написването на работата е да открие аргументите за Първата международна война. Изненадващо, множеството от авторитетните мислители на Запад, които учат капитализма при започване на 19-ти и 20-ти век, „ проспаха “ Първата международна война. Те обърнаха внимание на внезапно повишената интернационализация на икономическия и финансов живот на страните, само че в това време направиха неправилни заключения.
Те смятаха, че интернационализацията на икономическия живот и укрепването на икономическата причинност на обособените страни ще подсигуряват интернационалната сигурност. Че войните (поне големите) няма да са преференциални за никого (включително и за монополите).
В началото на ХХ век в света цареше атмосфера на обща релаксация; всички драговолно имаха вяра, че ерата на войните е зад тила ни и човечеството го чака умерено и щастливо бъдеще. По това време идеологията на „ икономическия материализъм “ и „ напредъка “ победи в целия свят.
Кабинетните “ учени, както и доста политици грубо сбъркаха в оценките си. Те в действителност „ не видяха “ развиването на главните аргументи за кървавата баня от 1914-1918 година, която лиши милиони животи (повече от 10 милиона военни бяха убити, 18,3 милиона бяха ранени; броят на цивилните жертви беше 11,4 милиона).
Ленин, съдейки по творбите му, написани преди 1914 година (първите 25 тома на ПСС), също не е очаквал такава огромна война. Все отново би трябвало да му отдадем заслуженото, „ класикът ” бързо схваща аргументите, които са в основата му и съумява ясно да ги формулира.
Към момента на написването си, „ Империализмът... “ беше без непотребни пресиления, най-пълното, надълбоко и разбираемо пояснение на световната кланица от 1914–1918 година Така че работата „ Империализмът... ” не може да се назова просто компилация. Все отново създателят има забележителен принос за разбирането на новите феномени в стопанската система и политиката на капитализма.
Книгата беше в действителност образец за това по какъв начин събитията в света на политиката, изключително в международната политика, могат и би трябвало да се свързват с процесите и измененията, които се случват в икономическата сфера на обществото. По-конкретно, Ленин сподели, че такава радикална смяна като прехода от конкуренция и „ свободен пазар “ към монополи и разделянето на пазара от тези монополи води до съществени промени в политиката. Ленин назовава тези промени преход на водещите западни страни към империализъм.
По това време комбинацията от думите „ империализъм “ и „ капитализъм “, съдържаща се в заглавието на книгата, изглеждаше необикновена за мнозина. „ Капитализмът “ се схваща като избран модел на икономическата конструкция на обществото (частна благосъстоятелност върху средствата за произвеждане, употреба на наемен труд, облага, струпване на капитал и др.).
А „ империализмът “ (от латински imperium - власт, господство) е държавна политика, ориентирана към завземане и покоряване на други страни и територии. Империализмът се връща обратно във вековете, когато от капитализма нямаше и диря, само че съществуваха огромни империи. Например вавилонски, асирийски, персийски, римски, османски...
Ленин в действителност демонстрира, че през ХХ век се появява нов вид империя, която съставлява властта не на поземлената аристокрация, военната прослойка или жреческия хайлайф, а на капиталистическа олигархия, учредена на властта на монополите.
Позволете ми да ви напомня основните моменти от творбата „ Империализмът... “. Състои се от 10 раздела (глави). Основната цел на нейния създател е да покаже, че на границата на 19-20в. имаше развиване на капитализма от епохата на примитивно струпване на капитал (както и свободна конкуренция) към монополистичен капитализъм, установяване на икономическите и политическите последствия от това развиване.
Ако в икономическата сфера главната характерност на новия стадий на капитализма беше господството на монополите, то в политическата сфера беше нарасналата настъпателност на страните, които се оказаха под контрола на монополите.
Рязкото усилване на външната икономическа, политическа и военна агресия на капитала Ленин квалифицира като империализъм от нов вид. В. Ленин разпознава пет основни характерности на империализма:
1) концентрацията и централизацията на капитала доближава такава степен, че се образуват монополи;
2) сливането на индустриалния и банковия монополен капитал и образуването на тази основа на финансов капитал;
3) износът на капитал става преобладаващ във връзка с износа на стоки;
4) има икономическо разделяне на света от интернационалните обединявания на монополи;
5) приключва териториалното разделяне на света, стартира неговото преразпределяне.
Ако първите четири знака могат да се нарекат стопански, то петият знак е от военно-политически темперамент. В обсъжданата работа Ленин сподели, че международната война, почнала през 1914 година, не е резултат от „ инцидентна “ композиция от условия. Тя е подбудена от стопански аргументи, на първо място от обстоятелството, че „ класическият ” капитализъм стартира да се развива в монополистичен капитализъм.
Дори „ класическият “ капитализъм (с неговата по този начин наречена „ свободна “ конкуренция) намира за мъчно да остане в границите на националните граници, защото капиталистическото произвеждане с неговия блян към облага неизбежно се натъква на лимитирано платежоспособно /ефективно/ търсене на вътрешния пазар.
Между другото, създателят на „ Империализмът... ” надълбоко схваща този въпрос, когато в края на 19 век написва книгата „ Развитието на капитализма в Русия. Процесът на образуване на вътрешен пазар за едрата промишленост “ (публикуван за първи път законно като обособена книга през 1899 г.).
Освен това на монополният капитал му става отвратително препълнено в националните граници и мащабът на относителното свръхнатрупване на капитал внезапно се усилва. Точно релативно, а не безусловно свръхнатрупване. Което значи релативно ниска и в същото време непрекъснато падаща рентабилност на капитала.
Капиталът се втурва на открито, където може да получи по-висока норма на облага. И оттатък националните граници те срещат опозиция и конкуренция от капитала на други страни. До избрани граници финансовата конкуренция се организира спокойно. Тази конкуренция е отчасти контролирана от разнообразни интернационалните монополни съюзи.
Но несъгласията, подбудени от относителното свръхнатрупване на капитал, доближават такава заостреност, когато интернационалните обединявания на монополи към този момент не са в положение да обезпечат разделянето на пазарите на продажби, източниците на първични материали и областите на вложение на капитал с „ цивилизовани “ средства.
Монополите стартират да притеглят качествата на своите страни да се борят за своето /т.е. тяхното „ място под слънцето “. Първо с политически и дипломатически, а по-късно и с военни средства. Възникват империалистически войни.
Първите такива войни от ерата на империализма са: испано-американска (1898 г.); англо-бурската (1899-1902); руско-японската (1904-05). Това бяха единствено „ подготовки “, приключили с Първата международна война от 1914-1918 година
Интересен миг в труда „ Империализмът... ” е изводът, че империализмът е най-високият и финален стадий от развиването на капитализма. Глави 7-10 са отдадени на систематизирано изложение на империализма, рецензия на съществуващите концепции и разбор на историческото място на империализма като най-голям и финален стадий на капитализма и навечерието на социалистическата гражданска война. Във втората част Ленин нееднократно назовава империализма „ паразитен “, „ загниващ “ и „ обречен на смърт “ капитализъм.
В идващите писания на Ленин тези характерности на монополистичния капитализъм стават непрекъснати. По-късно Ленин записва, че капитализмът се е трансформирал в държавен монопол. През октомври 1917 година Ленин написва брошурата „ Предстоящата злополука и по какъв начин да се борим с нея “, където дава определение на подобен капитализъм: „
В книгата си „ Империализмът, като висша степен на капитализма. Метаморфозите на века (1916-2016) ” категорично наблягам: този труд на Ленин остава настоящ и доста оказва помощ за разбирането на доста стопански и политически феномени в света на 21 век.
Превод: Европейски Съюз
Прочетох някои обаче по лично предпочитание и с интерес. Сред последните, изключително наблягам работата „ Империализмът, като най-висока степен на капитализма “, която е написана от Ленин през 1916 година Все още я препрочитам понякога...
Трудът „ Империализмът, като най-висока степен на капитализма “ беше вярно показан в руско време като самобитен „ компас “, който позволяваше на политици, икономисти, историци и философи да се ориентират в комплицирания свят на огромното многообразие от събития. Книгата помагаше, казано на актуален език, да се сглобят „ пъзели “ от обособени фрагменти, елементи, обстоятелства, свързани със сферата на стопанската система, финансите, политиката, интернационалните връзки, военното дело, идеологията и пропагандата и други
Накратко за историята на основаването на книгата на Ленин. Написва я в Швейцария през 1916 година, до момента в който работи в библиотеката в Цюрих. Книгата е подготвяна няколко месеца. Изходният материал за окончателната версия, която имаше формат на листовка (обем по-малко от 100 и ппетдесет страници), съставлява огромен брой резюмета, извлечения и бележки, направени по време на работата на създателя с първоначални източници.
По данни на откривателите, размерът на предварителните материали е почти 50 печатни листа (типографска мерна единица: един печатен лист е почти 16 страници от книжния текст). За да бъде ясно, това е почти равно на размера на първия том на Капитала. По-късно тези материали са оповестени под заглавието „ Записки за империализма “ (18 том на ПСС).
Те съдържат фрагменти от 148 книги (включително 106 немски, 23 френски, 17 британски и 2 в съветски превод) и от 232 публикации (включително 206 немски, 13 френски и 13 английски), оповестени в 49 разнообразни периодически издания (34 немски, 7 френски и 8 английски). Сред главните престижи, на които Ленин разчита, са Карл Кауцки, Джон Хобсън, Рудолф Хилфердинг, Герхарт Шулце-Геверниц, Херман Леви, Ото Йейделс, Алфред Лансуберг, Якоб Рисър, Зигмунд Шилдер и доста други.
В тези дни, когато изучавахме в руските университети работата „ Империализмът, като висша степен на капитализма “, професорите ни втълпяваха, че Ленин остро подлага на критика всички създатели, на които се базира, без изключение. Правилно е. Но при деликатен прочит се убеждавате, че Ленин първо е заимствал и едвам по-късно е подлагал на критика.
Не без съображение някои откриватели назовават този труд на Ленин „ доклад “ или „ критика “. Това е компилация (в положителния смисъл на думата) от необятен кръг локални и изключително непознати източници за най-новите феномени в стопанската система и политиката на капитализма. Притежавайки старание и неизменност, Ленин „ изгребва “ огромен масив от материали - на практика всичко, което е написано по това време, което е значимо по тематиката за империализма и монополистичния капитализъм.
Ленин в предговора към творбата (което се появи след революцията от 1917 г.) написа, че е бил стеснен от такова събитие като царската цензура, заради което е бил заставен да се откаже от множеството си идеологически преценки и оценки. И компресира работата във формат на листовка (първоначалният проект е бил да напише пълноценна монография). Но евентуално това събитие, в противен случай, се трансформира в преимущество. С интерес се чете даже от тези, които не споделят идеологията на марксизма-ленинизма.
Честно признавам: доста от творбите на Ленин прочетох без интерес и с огромна компликация. И освен поради претоварването с марксистка идеология (към което съм доста критичен), само че и поради малко тежкия книжовен жанр на създателя. Но трудът „ Империализмът като най-висока степен на капитализма ” няма такива свойства. Различава се по жанр от множеството други „ типичен “ творби.
Това евентуално може да се изясни с обстоятелството, че Ленин е имал необявен съавтор на тази работа. Все отново може би би трябвало да се назова редактор. Освен това този редактор беше доста надарен - историкът и предстоящ руски учен Михаил Покровски. По това време М. Н. Покровски живее във Франция и редактира поредност от брошури, оповестени от издателство " Парус ", за страните от Западна Европа по време на Първата международна война.
Освен всичко друго, той редактира упоменатата книга на В.И. Ленин. Съдейки по някои доказателства, бъдещият учен доста е съкратил изпратения ръкопис и е убедил Ленин да приготви не тежка монография, а привлекателна и известна листовка. Трябва да се означи, че окончателната версия на ръкописа беше с подзаглавие „ Популярен етюд “.
Творбата е оповестена за първи път в средата на 1917 година в Петроград като обособена листовка от издателство " Парус ". По-късно творбата е препечатано неведнъж приживе на създателя. По време на живота на Ленин тя е преведена на редица непознати езици и оповестена в чужбина. Ленин особено приготви увод за френското и немското издание (публикуван за първи път през 1921 година в сп. Комунистически интернационал № 18).
Първоначално главната цел на Ленин при написването на работата е да открие аргументите за Първата международна война. Изненадващо, множеството от авторитетните мислители на Запад, които учат капитализма при започване на 19-ти и 20-ти век, „ проспаха “ Първата международна война. Те обърнаха внимание на внезапно повишената интернационализация на икономическия и финансов живот на страните, само че в това време направиха неправилни заключения.
Те смятаха, че интернационализацията на икономическия живот и укрепването на икономическата причинност на обособените страни ще подсигуряват интернационалната сигурност. Че войните (поне големите) няма да са преференциални за никого (включително и за монополите).
В началото на ХХ век в света цареше атмосфера на обща релаксация; всички драговолно имаха вяра, че ерата на войните е зад тила ни и човечеството го чака умерено и щастливо бъдеще. По това време идеологията на „ икономическия материализъм “ и „ напредъка “ победи в целия свят.
Кабинетните “ учени, както и доста политици грубо сбъркаха в оценките си. Те в действителност „ не видяха “ развиването на главните аргументи за кървавата баня от 1914-1918 година, която лиши милиони животи (повече от 10 милиона военни бяха убити, 18,3 милиона бяха ранени; броят на цивилните жертви беше 11,4 милиона).
Ленин, съдейки по творбите му, написани преди 1914 година (първите 25 тома на ПСС), също не е очаквал такава огромна война. Все отново би трябвало да му отдадем заслуженото, „ класикът ” бързо схваща аргументите, които са в основата му и съумява ясно да ги формулира.
Към момента на написването си, „ Империализмът... “ беше без непотребни пресиления, най-пълното, надълбоко и разбираемо пояснение на световната кланица от 1914–1918 година Така че работата „ Империализмът... ” не може да се назова просто компилация. Все отново създателят има забележителен принос за разбирането на новите феномени в стопанската система и политиката на капитализма.
Книгата беше в действителност образец за това по какъв начин събитията в света на политиката, изключително в международната политика, могат и би трябвало да се свързват с процесите и измененията, които се случват в икономическата сфера на обществото. По-конкретно, Ленин сподели, че такава радикална смяна като прехода от конкуренция и „ свободен пазар “ към монополи и разделянето на пазара от тези монополи води до съществени промени в политиката. Ленин назовава тези промени преход на водещите западни страни към империализъм.
По това време комбинацията от думите „ империализъм “ и „ капитализъм “, съдържаща се в заглавието на книгата, изглеждаше необикновена за мнозина. „ Капитализмът “ се схваща като избран модел на икономическата конструкция на обществото (частна благосъстоятелност върху средствата за произвеждане, употреба на наемен труд, облага, струпване на капитал и др.).
А „ империализмът “ (от латински imperium - власт, господство) е държавна политика, ориентирана към завземане и покоряване на други страни и територии. Империализмът се връща обратно във вековете, когато от капитализма нямаше и диря, само че съществуваха огромни империи. Например вавилонски, асирийски, персийски, римски, османски...
Ленин в действителност демонстрира, че през ХХ век се появява нов вид империя, която съставлява властта не на поземлената аристокрация, военната прослойка или жреческия хайлайф, а на капиталистическа олигархия, учредена на властта на монополите.
Позволете ми да ви напомня основните моменти от творбата „ Империализмът... “. Състои се от 10 раздела (глави). Основната цел на нейния създател е да покаже, че на границата на 19-20в. имаше развиване на капитализма от епохата на примитивно струпване на капитал (както и свободна конкуренция) към монополистичен капитализъм, установяване на икономическите и политическите последствия от това развиване.
Ако в икономическата сфера главната характерност на новия стадий на капитализма беше господството на монополите, то в политическата сфера беше нарасналата настъпателност на страните, които се оказаха под контрола на монополите.
Рязкото усилване на външната икономическа, политическа и военна агресия на капитала Ленин квалифицира като империализъм от нов вид. В. Ленин разпознава пет основни характерности на империализма:
1) концентрацията и централизацията на капитала доближава такава степен, че се образуват монополи;
2) сливането на индустриалния и банковия монополен капитал и образуването на тази основа на финансов капитал;
3) износът на капитал става преобладаващ във връзка с износа на стоки;
4) има икономическо разделяне на света от интернационалните обединявания на монополи;
5) приключва териториалното разделяне на света, стартира неговото преразпределяне.
Ако първите четири знака могат да се нарекат стопански, то петият знак е от военно-политически темперамент. В обсъжданата работа Ленин сподели, че международната война, почнала през 1914 година, не е резултат от „ инцидентна “ композиция от условия. Тя е подбудена от стопански аргументи, на първо място от обстоятелството, че „ класическият ” капитализъм стартира да се развива в монополистичен капитализъм.
Дори „ класическият “ капитализъм (с неговата по този начин наречена „ свободна “ конкуренция) намира за мъчно да остане в границите на националните граници, защото капиталистическото произвеждане с неговия блян към облага неизбежно се натъква на лимитирано платежоспособно /ефективно/ търсене на вътрешния пазар.
Между другото, създателят на „ Империализмът... ” надълбоко схваща този въпрос, когато в края на 19 век написва книгата „ Развитието на капитализма в Русия. Процесът на образуване на вътрешен пазар за едрата промишленост “ (публикуван за първи път законно като обособена книга през 1899 г.).
Освен това на монополният капитал му става отвратително препълнено в националните граници и мащабът на относителното свръхнатрупване на капитал внезапно се усилва. Точно релативно, а не безусловно свръхнатрупване. Което значи релативно ниска и в същото време непрекъснато падаща рентабилност на капитала.
Капиталът се втурва на открито, където може да получи по-висока норма на облага. И оттатък националните граници те срещат опозиция и конкуренция от капитала на други страни. До избрани граници финансовата конкуренция се организира спокойно. Тази конкуренция е отчасти контролирана от разнообразни интернационалните монополни съюзи.
Но несъгласията, подбудени от относителното свръхнатрупване на капитал, доближават такава заостреност, когато интернационалните обединявания на монополи към този момент не са в положение да обезпечат разделянето на пазарите на продажби, източниците на първични материали и областите на вложение на капитал с „ цивилизовани “ средства.
Монополите стартират да притеглят качествата на своите страни да се борят за своето /т.е. тяхното „ място под слънцето “. Първо с политически и дипломатически, а по-късно и с военни средства. Възникват империалистически войни.
Първите такива войни от ерата на империализма са: испано-американска (1898 г.); англо-бурската (1899-1902); руско-японската (1904-05). Това бяха единствено „ подготовки “, приключили с Първата международна война от 1914-1918 година
Интересен миг в труда „ Империализмът... ” е изводът, че империализмът е най-високият и финален стадий от развиването на капитализма. Глави 7-10 са отдадени на систематизирано изложение на империализма, рецензия на съществуващите концепции и разбор на историческото място на империализма като най-голям и финален стадий на капитализма и навечерието на социалистическата гражданска война. Във втората част Ленин нееднократно назовава империализма „ паразитен “, „ загниващ “ и „ обречен на смърт “ капитализъм.
В идващите писания на Ленин тези характерности на монополистичния капитализъм стават непрекъснати. По-късно Ленин записва, че капитализмът се е трансформирал в държавен монопол. През октомври 1917 година Ленин написва брошурата „ Предстоящата злополука и по какъв начин да се борим с нея “, където дава определение на подобен капитализъм: „
В книгата си „ Империализмът, като висша степен на капитализма. Метаморфозите на века (1916-2016) ” категорично наблягам: този труд на Ленин остава настоящ и доста оказва помощ за разбирането на доста стопански и политически феномени в света на 21 век.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ