На 21 януари отличеният с Оскар режисьор, визионер и майстор

На 21 януари отличеният с " Оскар " режисьор, визионер и занаятчия на страховити приказни истории Гийермо дел Торо ( " Хелбой ", " Формата на водата " ) пристъпва отвън одобрените пътища в кариерата си, навлизайки в нови и неразучени креативен територии - " Улицата на кошмарите ", в който вземат участие Брадли Купър, Кейт Бланшет, Руни Мара, Тони Колет, Уилям Дефо, Ричард Дженкинс и Рон Пърлман.

Но не очаквайте ужасяващи чудовища и фантастични създания в лентата - действието се развива в действителността, а единствените чудовища тук са хората - борещите се за оцеляване и по-добър живот, постоянно имат повод да съсипят тези, които считат за по-големи късметлии. Ето какво още споделя самият Гийермо дел Торо за " Улицата на кошмарите " - в изявление, извънредно предоставено на Ladyzone.bg от " Форум Филм България ".

Рон Пърлман играе Бруно в " Улицата на кошмарите ". Той е основоположникът на тази акомодация преди към 30 години. Как се случиха тези първи стъпки?

Рон и аз разговаряхме, до момента в който правихме " Кронос ". Бях в къщата му и гледахме " Gunga Din " и по-късно " Elmer Gantry ". Той сподели: " Знаеш ли, има филм, наименуван " Улицата на кошмарите " с Тайрън Пауър и бих желал да го пресъздам ". Отидох да взема книгата, написана от Уилям Линдзи Грешам. Но по какъв начин да получим правата? Отидохме при тогавашния ни управител и разбрахме, че филмът освен че е заглавие на Fox, което прави невероятно пазаруването на правата, само че и че е филм, който доста ревностно се пази от римейкове във Fox. Тайрън Пауър го направи с такава пристрастеност, а Занук го пусна с огромно равнодушие. Той като че ли беше по-заинтересован да резервира имиджа на Тайрън Пауър като " положително момче ", воин, кумир. Филмът изглеждаше като черна овца във филмографията му и по тази причина нямаше интерес да му прави римейк. И по този начин, ние просто го забравихме. Tогава Ким Морган и аз обсъждахме да напишем нещо дружно и си помислих: " Добре, в този момент сме в " Туентиът Сенчъри Фокс " - както се споделяше тогава - и преди малко бяхме снимали " Формата на водата " за Fox Searchlight.

Какво имаше в книгата, което не присъстваше във кино лентата на Тайрън Пауър? Какво Ви нашепна, че би трябвало да се върнете към книгата?

За мен оригиналът е едно от най-хубавите осъществявания, които Тайрън Пауър в миналото е правил. За мен книгата нямаше значение. Дори няма да се пробвам да разгадая какво е било да работиш по Кодекса на Хейс и мощните морални ограничавания, съгласно които е трябвало да се снимат филмите. Все отново желаех да се върна към истинския източник, с цел да опитам да възстановя някои детайли на книгата от Фройд, Юнг и сюрреализма, като даже в някои случаи да не се придържам напълно към книгата сама по себе си, а да съм правилен на четенето и духът на книгата, който долавях.

До каква степен искахте да избегнете клишетата на жанра ноар в римейк си?

Когато Ким Морган и аз разговаряхме - а Ким значително е от школата на жанра, споделих: " Последното нещо, което желая да направя, е типичен ноар ", тъй като съгласно мен романът пристигна в един миг, в който към този момент имаше " The Day of the Locust ", " They Shoot Horses, Don’t They? ", " Miss Lonelyhearts " и Джеймс М. Кейн като цяло. Представата за ноар като род идва по-късно и за мен доста хора го вършат, като употребяват венециански щори, вентилатор и федора. Не желаех да върша нищо такова. Не желаех да имам нито саксофон, нито глас зад кадър. Ноарът е род, който е мощно повлиян от ужасите и немския експресионизъм. Но също по този начин разказва и проваляне, покруса. И е немилостив, само че не от силата на ориста или волята на боговете, а от неправилните човешки решения. Съдбата на героя е в личните му ръце. Това е филм за човек, който си мисли, че води, само че в действителност следва. Всички дами го изпреварват прочувствено и интелектуално и в доста връзки филмът е разказан от гледната точка на злодея. Стантън е този с най-малкото морални правила.

Това е постоянно срещана тематика във Вашата работа. Кой е същинското страшилище? Обикновено не е някой от същинските чудовища или откачалките.

Да. По някакъв метод следването на антигероя при мен беше първо и беше забавно да го направя, тъй като желаех да го схвана. Това не е филм за воин, който не обичам. Обичам Стантън, даже го разбирам - той е воин, воден от страха... Но взема всички неверни избори.

Първоначално сте желали да извършите " Формата на водата " черно-бял. Имайки поради, че сте бягали от клишето с " Улицата на кошмарите ", постоянно ли сте възнамерявали този филм да бъде пъстър?

Не мислех да фотографирам черно-бяло " Улицата на кошмарите ". Исках да съм арт режисьор на кино лентата и да го осветя като черно-бял. За " Формата на водата " го желаех, само че за " Улицата на кошмарите " постоянно съм желал цветът да бъде част от описа. Това е черно-бял филм, който е сниман в цвят. Искахме да го режисираме за черно-бял и в последна сметка има черно-бяла версия на кино лентата, която е изумително красива. Докато снимахме кино лентата, гледах всекидневно сниманото на компютъра си и включвах черно-белия филтър. Казвах си: " Боже, този филм е хубав и в цвят, и в черно-бяло. Какво да направя? " Мисля, че хубавото беше, че взехме решение да създадем и двете. Решихме да създадем филм, който да работи и в двете измерения, в случай че е нужно.

Вижте цялото изявление с Гийермо дел Торо в.