Бабинден! Вековни традиции и забрани, не пипайте конец
На 21 януари България отбелязва един от най-обичаните и жизнеутвърждаващи национални празници – Бабинден.
Ден, в който почитаме дамите, „ хванали “ първия зов на новороденото, и отдаване признателност на тези, които са посрещали живота с ръце, опит и благословия.
От 1951 година датата е и официален Ден на родилната помощ, на акушерките и гинеколозите – актуалните наследници на античните „ баби “.
Празник от праславянските времена, оживял през вековете
Бабинден е езически по генезис, идва от дълбините на праславянската просвета и е обвързван с култа към плодородието, продължението на рода и женската мощ. През Възраждането празникът е бил извънредно уважаван – ден на смях, обредност, символика и женска взаимност.
Днес част от ритуалите са се изгубили, само че духът остава – радостен, гръмък, блажен.
Утрото на Бабинден: вода, босилек и първата респект
Още преди изгрев майките с дребни деца потеглят към чешмата. В менчето с прясна вода пускат босилек или здравец – знаци на здраве и непорочност. Вземат сапун и нова забрадка и отиват при бабата акушерка, с цел да ѝ „ полеят “.
Обредното поливане се прави под плодно дърво, на дръвника или на стълбите – все места, свързани с плодородието.
Жената подава сапуна, полива ръцете на бабата и ѝ подарява пешкира. А бабата, съгласно традицията, избърсва мокрите си ръце в полите на невестите, с цел да са плодовити и да раждат леко.
После закичва всяка жена с китка здравец, вързана с червено-бяла нишка – първична „ мартеница “ за здраве и живот.
Дарове, благословии и магията на „ бабината вода “
След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно – знаци на почитание и признателност.
Бабата от своя страна връзва на дясната ръчичка на всяко дете червено и бяло конче със сребърна монета, а след това измива лицето му с вода, предходна през нейните ръце. Вярва се, че на Бабинден тази вода има пречистваща мощ.
В някои региони майките водят децата си при бабата до навършване на три години, с цел да ги благослови.
Още след раждането бабата носи в черквата дамаджана с вода и босилек, с цел да бъде осветена. Тази „ молитвена вода “ се пази и употребява до 40-ия ден – интервалът на филтриране за майката и бебето.
Празничната софра – угощение на женската мощ
На обяд булките и невестите се събират в дома на бабата. Всяка носи погача, баница, варена или печена кокошка, бъклица с ракия или вино.
Целуват ръка на бабата и ѝ сервират храната. Дъщерите и снахите ѝ подреждат богата софра, към която започва весело, шумно и от време на време много пиперливо пиршество – с песни, танци и закачки, в които се преплитат комизъм и антични знаци на плодородието.
Бабата постоянно поставя към врата си гердан от червени чушки и с керемида „ кади “ под полите на дамите – за повече деца и благодат.
„ Влечугането “ – кулминационната точка на празника
След обяда идват и мъжете. Те изнасят бабата на открито, качват я на двуколка, шейна или в огромен плетен панер. Преоблечени като „ волове “ с маски и рога, те теглят шествието през селото.
Ако срещнат мъж, невестите му смъкват калпака и желаят откуп – радостна игра, която акцентира женската власт в този ден.
Шумната тайфа води бабата до реката или чешмата и там я изкъпва – обред, прочут като „ влечугане “.
Вечерта всички се хващат на хоро на площада, а празникът приключва пред дома на бабата, където ѝ се целува ръка и се сервират блага.
На този ден дамите не работят тежка домашна работа – не се пере, не се шие, не се плете и не се тъче, с цел да не се „ затваря “ шансът и лекото раждане. Нищо не се дава на заем, тъй като се има вяра, че с предмета може да „ излезе “ и благоденствието на дома. Мъжете нямат право да участват на утринните ритуали, които са напълно женска територия.
Майките не излизат без китка здравец или босилек – отбрана против неприятни очи. А бабата акушерка не трябва да отхвърля поливане или благословия, тъй като думите и ръцете ѝ в този ден имат особена мощ. Забраните не лимитират, а пазят – те са античен код за естетика, живот и общественост.
Бабинден е ден, в който българската традиция отдава респект на дамите, които оказват помощ на новия живот да се появи.
Празник, който съчетава езическа символика, женска мощ, смях, благословии и дълбока признателност.
Празник, който припомня, че животът стартира с грижа, ръце и сърце.
Ден, в който почитаме дамите, „ хванали “ първия зов на новороденото, и отдаване признателност на тези, които са посрещали живота с ръце, опит и благословия.
От 1951 година датата е и официален Ден на родилната помощ, на акушерките и гинеколозите – актуалните наследници на античните „ баби “.
Празник от праславянските времена, оживял през вековете
Бабинден е езически по генезис, идва от дълбините на праславянската просвета и е обвързван с култа към плодородието, продължението на рода и женската мощ. През Възраждането празникът е бил извънредно уважаван – ден на смях, обредност, символика и женска взаимност.
Днес част от ритуалите са се изгубили, само че духът остава – радостен, гръмък, блажен.
Утрото на Бабинден: вода, босилек и първата респект
Още преди изгрев майките с дребни деца потеглят към чешмата. В менчето с прясна вода пускат босилек или здравец – знаци на здраве и непорочност. Вземат сапун и нова забрадка и отиват при бабата акушерка, с цел да ѝ „ полеят “.
Обредното поливане се прави под плодно дърво, на дръвника или на стълбите – все места, свързани с плодородието.
Жената подава сапуна, полива ръцете на бабата и ѝ подарява пешкира. А бабата, съгласно традицията, избърсва мокрите си ръце в полите на невестите, с цел да са плодовити и да раждат леко.
После закичва всяка жена с китка здравец, вързана с червено-бяла нишка – първична „ мартеница “ за здраве и живот.
Дарове, благословии и магията на „ бабината вода “
След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно – знаци на почитание и признателност.
Бабата от своя страна връзва на дясната ръчичка на всяко дете червено и бяло конче със сребърна монета, а след това измива лицето му с вода, предходна през нейните ръце. Вярва се, че на Бабинден тази вода има пречистваща мощ.
В някои региони майките водят децата си при бабата до навършване на три години, с цел да ги благослови.
Още след раждането бабата носи в черквата дамаджана с вода и босилек, с цел да бъде осветена. Тази „ молитвена вода “ се пази и употребява до 40-ия ден – интервалът на филтриране за майката и бебето.
Празничната софра – угощение на женската мощ
На обяд булките и невестите се събират в дома на бабата. Всяка носи погача, баница, варена или печена кокошка, бъклица с ракия или вино.
Целуват ръка на бабата и ѝ сервират храната. Дъщерите и снахите ѝ подреждат богата софра, към която започва весело, шумно и от време на време много пиперливо пиршество – с песни, танци и закачки, в които се преплитат комизъм и антични знаци на плодородието.
Бабата постоянно поставя към врата си гердан от червени чушки и с керемида „ кади “ под полите на дамите – за повече деца и благодат.
„ Влечугането “ – кулминационната точка на празника
След обяда идват и мъжете. Те изнасят бабата на открито, качват я на двуколка, шейна или в огромен плетен панер. Преоблечени като „ волове “ с маски и рога, те теглят шествието през селото.
Ако срещнат мъж, невестите му смъкват калпака и желаят откуп – радостна игра, която акцентира женската власт в този ден.
Шумната тайфа води бабата до реката или чешмата и там я изкъпва – обред, прочут като „ влечугане “.
Вечерта всички се хващат на хоро на площада, а празникът приключва пред дома на бабата, където ѝ се целува ръка и се сервират блага.
На този ден дамите не работят тежка домашна работа – не се пере, не се шие, не се плете и не се тъче, с цел да не се „ затваря “ шансът и лекото раждане. Нищо не се дава на заем, тъй като се има вяра, че с предмета може да „ излезе “ и благоденствието на дома. Мъжете нямат право да участват на утринните ритуали, които са напълно женска територия.
Майките не излизат без китка здравец или босилек – отбрана против неприятни очи. А бабата акушерка не трябва да отхвърля поливане или благословия, тъй като думите и ръцете ѝ в този ден имат особена мощ. Забраните не лимитират, а пазят – те са античен код за естетика, живот и общественост.
Бабинден е ден, в който българската традиция отдава респект на дамите, които оказват помощ на новия живот да се появи.
Празник, който съчетава езическа символика, женска мощ, смях, благословии и дълбока признателност.
Празник, който припомня, че животът стартира с грижа, ръце и сърце.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ