Варна: 150 години от рождението на арх. Дабко Дабков
На 21 януари 2025 година се навършват 150 години от рождението на бележития проектант Дабко Дабков. Moreto.net ще отдаде респект на значимия му принос за актуалния образ на Варна с поредност от материали, разказващи за живота и работата му.
В началото на 20 век Варна безусловно стартира да се преобразява. По-малко от две десетилетия след Освобождението към този момент има Генерален проект на града. С приемането му бързо се появяват първите булеварди, покриват се с паваж, оформят се нови необятни прави улици, Морската градина се благоустроява, поставят се и основите на уличното осветяване.
Разбира се, не закъснява и смяната в жилищната архитектура и тази на публичните здания. Започват да изникват голям брой сгради, които впечатляват и радват с хубостта си до през днешния ден.
Някои от тях са станали емблематични за града. Зад една не дребна част от всички тези впечатляващи здания стои човек, който е посветил живота си на архитектурното дело във Варна. Забележителният арх. Дабко Дабков е осъществил над 350 архитектурни плана. Повечето са съвършени мостри на стила сецесион. Сред най-знаковите здания, дело на арх. Дабков, са Аквариумът, Икономическият университет, хотел „ Лондон “, хотел „ Мусала “, кино „ Ранков “, Щабът на Военноморски сили, католическата черква „ Свети Архангел Михаил “. и други.
На 21 януари 2025 година се навършват 150 години от рождението на бележития проектант Дабко Дабков. Moreto.net ще отдаде респект на значимия му принос за актуалния образ на Варна с поредност от материали, разказващи за живота и работата му.
Историята на арх. Дабков
Дабко Дабков е роден на 21 януари 1875 година в Трявна. Пристига във Варна още като дете. Завършва Мъжка гимназия през 1893 година. Веднага по-късно подава молба към варненското общинско ръководство за разпределяне на стипендия, с която да се образова в механически университет в Мюнхен. Не получава утвърждение.
Решава да разчита на личните си сили и отпътува за немския град. За да се устоя, работи на разнообразни места. Обучението му по архитектура трае шест години. След дипломирането се завръща у нас. Не се захваща с работата на проектант незабавно. Влиза в казарма за 2 години. След това, съгласно тогавашната процедура, идва време да бъде разпределен като проектант в страната. Той е упорствал да бъде изпратен във Варна. Желанието му е задоволено. Пристига в морската столица на 27 години през 1902 година.
Първо стартира работа в техническата работа на варненското общинско ръководство. Там натрупа административен опит. Не след дълго, виждайки по какъв начин стартира да се развива градът и по какъв начин тече благоустрояването му, взема решение да напусне общинската работа и да открие свое частно проектантско бюро. Това се случва през 1906 година.
Бюрото на Дабков се намирало в постройка, която е непокътната и до през днешния ден. На процедура това е най-старата оживяла къща на площад „ Независимост “ в наши дни. Намира се при започване на бул. „ Княз Борис I ”, на ъгъла с ул. „ Драгоман “. Къщата е от 1883 година. Строителното бюро на архитекта се е намирало на втория етаж, а по тази причина е загатвала и окачената табела с надпис на балкона. На първия етаж се е помещавала книжарницата и книговезница на Боян Блъсков.
Още при започване на частната си процедура Дабков получава възложение за първия си огромен план. Това е постройката на Аквариума.
През същата година на 31 години арх. Дабков се сгодява, а малко по-късно и се дами за варненката Анна Йорданова, която е на 20 години. Запознават се на новогодишния бал на офицерите в Офицерски клуб през 1905 година. През 1908 година посрещат първата си рожба Иванка Дабкова.
В началото младото семейство живее в къща, която се намира на ъгъла на ул. „ Цар Симеон “ и „ Дебър “. Това на процедура е домът на бабата на Анна. Дабков проектира и построява нова къща за дамата на това място не след дълго.
Семейството заживява в собствен личен дом след 1920 година. Арх. Дабков закупува къща в остарялата турска махала на Варна. Събаря я и построява съвременна постройка за това време, която обаче не съществува в наше време. На нейно място има кооперация. Намирала се е на ъгъла на улиците „ Кап. Петков челник “ и „ Кръстьо Мирски “. Къщата е била на един етаж, с двор и място за кола, с каквато фамилията е разполагало.
Дабкови са имали и вила в околност „ Салтанат “, която по това време се е смятала за доста отдалечена от града.
Архитектът взе участие в Първата Балканска война. Включва се и в политиката. Два мандата е общински консултант.
Край на архитектурната си кариера поставя през 1941 година. След идването на комунистическия режим фамилията търпи принуда. Арх. Дабков умира през 1945 година. Погребан е в Централните градски гробища.
Какво написа в пресата архитектът за Варна и за жилищата
За отношение на архитекта към града и към жилищните здания, каквито той строи доста, можем да съдим освен по делото му, а и по написаното в тогавашната преса. В брой на вестник „ Вестник на вестниците “ от 1929 година четем публикацията „ Жилище и татковина “, чийто създател е Дабков.
„ Когато турчинът има пари-взима си още една жена, българинът строи къща. Така споделя народът и по този начин е. Ние българите нямаме съперник в устрема да имаме своя лична къща, своя стряха. Тази линия толкова присъща, благородна и благотворна. Защото единствено под бащината лична стряха вирят фамилните и цивилен добродетели, тъй като жилището е най-здравия дирек на националното богатство. То дава спокоен комфортен заслон на изморени тяло и душа, там коват първите халки от веригата на фамилните и цивилен добродетели. И по тази причина тоя блян на българина да има свое жилище е доблестен. Той носи в себе си зародиша на най-чистото родолюбие. “
В брой на същия вестник от 1929 година арх. Дабков споделя публикацията „ Елате във Варна “.
„ Не съм чул да хулят Варна и нейните покрайнини. Нашите им се радват, чужденците ги величаят. Ведро, ясно небе, синьо ширно море, лек ветровит бриз, радостно и блестящо слънце-грее, стопля, само че не гнети, тъй като морето се грижи за сладка хладина. Леко се диша! И в случай че се спрете на която и да точка на морския бряг, погледът ви носи неизмерна приятност: едно чудно, едно хармонично комбиниране на шарки се преливат по водния простор, сочна и буйна зеленина в лозята, изпъстрена с белите стени на летните вили, съживявана от руменината на островърхи покриви ви дават картини, каквито никоя четка не е в действие да възпроизведе. Това е едно омагьосване, което единствено се изпитва, усеща се и ви гали-това е трикольорът на нацията мътната надбрежна широчина.
Малко са местата, които така обилно е дарила природата, както варненския бряг от Галата до Св. Константин и нататък към Узун-кум под историческия бял манастир. И затуй в пазвите на тоя бряг се издигат толкова китни вили-прочутите варненски кьошкове-сгушени в зеленината на буйна лозя, носещи лек и отмора на изморени сили. Видни наши и непознати експерти настояват, че слънцето и морският пясък на Варна бият всички курорти по своите лечебни качества. Слънцето тук не е нетърпимо, както Ривиерата, другите морета на север нямат тоя чар- и слънцето заран и месецът вечер да изгряват окъпани от морските талази на хоризонта пред лицето на целия залив.
А феновете на излети, туристи и спортисти дано прескочат до Бял манастир и Узун-кум да видят детския санаториум и ненагледния Св. Константин, Галата с фара, Пейкирдьик на езерото и изключително устието на Камчията. Те ще видят парадайса на Черно море и тогаз с думите на безсмъртния Алеко ще им викна: „ Който посмее-нека ми спомене за Швейцария “, приключва архитектът.
В началото на 20 век Варна безусловно стартира да се преобразява. По-малко от две десетилетия след Освобождението към този момент има Генерален проект на града. С приемането му бързо се появяват първите булеварди, покриват се с паваж, оформят се нови необятни прави улици, Морската градина се благоустроява, поставят се и основите на уличното осветяване.
Разбира се, не закъснява и смяната в жилищната архитектура и тази на публичните здания. Започват да изникват голям брой сгради, които впечатляват и радват с хубостта си до през днешния ден.
Някои от тях са станали емблематични за града. Зад една не дребна част от всички тези впечатляващи здания стои човек, който е посветил живота си на архитектурното дело във Варна. Забележителният арх. Дабко Дабков е осъществил над 350 архитектурни плана. Повечето са съвършени мостри на стила сецесион. Сред най-знаковите здания, дело на арх. Дабков, са Аквариумът, Икономическият университет, хотел „ Лондон “, хотел „ Мусала “, кино „ Ранков “, Щабът на Военноморски сили, католическата черква „ Свети Архангел Михаил “. и други.
На 21 януари 2025 година се навършват 150 години от рождението на бележития проектант Дабко Дабков. Moreto.net ще отдаде респект на значимия му принос за актуалния образ на Варна с поредност от материали, разказващи за живота и работата му.
Историята на арх. Дабков
Дабко Дабков е роден на 21 януари 1875 година в Трявна. Пристига във Варна още като дете. Завършва Мъжка гимназия през 1893 година. Веднага по-късно подава молба към варненското общинско ръководство за разпределяне на стипендия, с която да се образова в механически университет в Мюнхен. Не получава утвърждение.
Решава да разчита на личните си сили и отпътува за немския град. За да се устоя, работи на разнообразни места. Обучението му по архитектура трае шест години. След дипломирането се завръща у нас. Не се захваща с работата на проектант незабавно. Влиза в казарма за 2 години. След това, съгласно тогавашната процедура, идва време да бъде разпределен като проектант в страната. Той е упорствал да бъде изпратен във Варна. Желанието му е задоволено. Пристига в морската столица на 27 години през 1902 година.
Първо стартира работа в техническата работа на варненското общинско ръководство. Там натрупа административен опит. Не след дълго, виждайки по какъв начин стартира да се развива градът и по какъв начин тече благоустрояването му, взема решение да напусне общинската работа и да открие свое частно проектантско бюро. Това се случва през 1906 година.
Бюрото на Дабков се намирало в постройка, която е непокътната и до през днешния ден. На процедура това е най-старата оживяла къща на площад „ Независимост “ в наши дни. Намира се при започване на бул. „ Княз Борис I ”, на ъгъла с ул. „ Драгоман “. Къщата е от 1883 година. Строителното бюро на архитекта се е намирало на втория етаж, а по тази причина е загатвала и окачената табела с надпис на балкона. На първия етаж се е помещавала книжарницата и книговезница на Боян Блъсков.
Още при започване на частната си процедура Дабков получава възложение за първия си огромен план. Това е постройката на Аквариума.
През същата година на 31 години арх. Дабков се сгодява, а малко по-късно и се дами за варненката Анна Йорданова, която е на 20 години. Запознават се на новогодишния бал на офицерите в Офицерски клуб през 1905 година. През 1908 година посрещат първата си рожба Иванка Дабкова.
В началото младото семейство живее в къща, която се намира на ъгъла на ул. „ Цар Симеон “ и „ Дебър “. Това на процедура е домът на бабата на Анна. Дабков проектира и построява нова къща за дамата на това място не след дълго.
Семейството заживява в собствен личен дом след 1920 година. Арх. Дабков закупува къща в остарялата турска махала на Варна. Събаря я и построява съвременна постройка за това време, която обаче не съществува в наше време. На нейно място има кооперация. Намирала се е на ъгъла на улиците „ Кап. Петков челник “ и „ Кръстьо Мирски “. Къщата е била на един етаж, с двор и място за кола, с каквато фамилията е разполагало.
Дабкови са имали и вила в околност „ Салтанат “, която по това време се е смятала за доста отдалечена от града.
Архитектът взе участие в Първата Балканска война. Включва се и в политиката. Два мандата е общински консултант.
Край на архитектурната си кариера поставя през 1941 година. След идването на комунистическия режим фамилията търпи принуда. Арх. Дабков умира през 1945 година. Погребан е в Централните градски гробища.
Какво написа в пресата архитектът за Варна и за жилищата
За отношение на архитекта към града и към жилищните здания, каквито той строи доста, можем да съдим освен по делото му, а и по написаното в тогавашната преса. В брой на вестник „ Вестник на вестниците “ от 1929 година четем публикацията „ Жилище и татковина “, чийто създател е Дабков.
„ Когато турчинът има пари-взима си още една жена, българинът строи къща. Така споделя народът и по този начин е. Ние българите нямаме съперник в устрема да имаме своя лична къща, своя стряха. Тази линия толкова присъща, благородна и благотворна. Защото единствено под бащината лична стряха вирят фамилните и цивилен добродетели, тъй като жилището е най-здравия дирек на националното богатство. То дава спокоен комфортен заслон на изморени тяло и душа, там коват първите халки от веригата на фамилните и цивилен добродетели. И по тази причина тоя блян на българина да има свое жилище е доблестен. Той носи в себе си зародиша на най-чистото родолюбие. “
В брой на същия вестник от 1929 година арх. Дабков споделя публикацията „ Елате във Варна “.
„ Не съм чул да хулят Варна и нейните покрайнини. Нашите им се радват, чужденците ги величаят. Ведро, ясно небе, синьо ширно море, лек ветровит бриз, радостно и блестящо слънце-грее, стопля, само че не гнети, тъй като морето се грижи за сладка хладина. Леко се диша! И в случай че се спрете на която и да точка на морския бряг, погледът ви носи неизмерна приятност: едно чудно, едно хармонично комбиниране на шарки се преливат по водния простор, сочна и буйна зеленина в лозята, изпъстрена с белите стени на летните вили, съживявана от руменината на островърхи покриви ви дават картини, каквито никоя четка не е в действие да възпроизведе. Това е едно омагьосване, което единствено се изпитва, усеща се и ви гали-това е трикольорът на нацията мътната надбрежна широчина.
Малко са местата, които така обилно е дарила природата, както варненския бряг от Галата до Св. Константин и нататък към Узун-кум под историческия бял манастир. И затуй в пазвите на тоя бряг се издигат толкова китни вили-прочутите варненски кьошкове-сгушени в зеленината на буйна лозя, носещи лек и отмора на изморени сили. Видни наши и непознати експерти настояват, че слънцето и морският пясък на Варна бият всички курорти по своите лечебни качества. Слънцето тук не е нетърпимо, както Ривиерата, другите морета на север нямат тоя чар- и слънцето заран и месецът вечер да изгряват окъпани от морските талази на хоризонта пред лицето на целия залив.
А феновете на излети, туристи и спортисти дано прескочат до Бял манастир и Узун-кум да видят детския санаториум и ненагледния Св. Константин, Галата с фара, Пейкирдьик на езерото и изключително устието на Камчията. Те ще видят парадайса на Черно море и тогаз с думите на безсмъртния Алеко ще им викна: „ Който посмее-нека ми спомене за Швейцария “, приключва архитектът.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ