На 21 януари 2024 г. се навършват 100 години от

На 21 януари 2024 година се навършват 100 години от гибелта на Владимир Ленин. Изненадващо, само че в някои връзки той продължава да бъде значима политическа фигура в модерна Русия. Не толкоз от дълго време някои членове на " вертикалата на властта ", като Рамзан Кадиров и Владимир Медински - предлагаха Ленин да бъде изнесен от мавзолея, а други се опълчиха на сходно решение. На фона на войната и идеологизацията на съветската политика обаче тези диалози секнаха - а страната от ден на ден се опира на руските практики, написа " Медуза ".

През декември 2000 година фракцията в Думата на демократичния Съюз на десните сили (СПС) се обърна към Владимир Путин - и предложи Ленин да бъде заровен. Депутатите предложиха в мавзолея да се направи музей в памет на " жертвите на политическите катаклизми през ХХ век ".

Един от главните основатели на апела (той по този начин и не събра нужния брой гласове) беше депутатът Борис Надеждин - в този момент той е съперник на Путин (и на войната) и се надява да взе участие в президентските избори през 2024 година Съпредседател на СПС по това време беше Сергей Кириенко, бъдещият началник на вътрешнополитическия блок на Кремъл. Двадесет години по-късно точно неговите подчинени ще измислят нова идеология за съветската страна, която значително ще се основава на руския опит. Самият Кириенко ще приказва на церемонията по откриването на паметника на " бабата с аленото знаме " от Мариупол.

Двама от познатите на Кириенко в диалог с " Медуза " настояват, че в края на 90-те и началото на 2000 година Кириенко напълно откровено е подкрепял концепцията за погребение на Ленин: " Това беше желанието на всички демократи от това време, подобен алегоричен жест, да се погребе руската ера, да се унищожи нейният основен знак ".

Борис Немцов (той, както и Кириенко, беше член на управлението на СПС) си спомняше, че същата позиция е имал и Борис Елцин. По думите му през 1998 година президентът даже му упълномощил да приготви декрет за погребението на Ленин. Оказало се обаче, че съгласно съветските закони това решение не може да бъде взето без единодушието на тогавашния кмет на Москва Юрий Лужков. В началото на 90-те години на ХХ век самият той е предложил " да се бутне Мавзолеят ", само че в края на десетилетието мнението му се трансформира:

Лужков по това време не криеше президентските си упоритости, заиграваше се с комунистите и по тази причина погребването на Ленин не му беше преференциално ", споделя Немцов. - Лужков се озовал в приемната на Елцин. Ето, Лужков седи в приемната, а Елцин не го приема, звъни ми: " Каква страхотна концепция измислихме! Той седи в приемната, не желае да погребе Ленин! Нека си седи там! " И Лужков си седеше... Един ден, втори, трети... Тогава Елцин не устоя повече и го одобри. Юрий Михайлович не пропусна шанса си: дано дестабилизираме обстановката в страната! Въстание! Бунт! Елцин се замисли за момент и замълча.

По-късно погребението на Ленин имаше поддръжка и в политическия блок на Кремъл, ръководен тогава от Владислав Сурков (работил като заместник-ръководител на президентската администрация - АП - от 1999 до 2011 г.). Според събеседник, работил с АП в тези години, Сурков е бил един от най-активните поддръжници на концепцията за унищожаване на Ленин от Мавзолея. Източникът, който познава Сурков, акцентира: " Естетиката на Съюз на съветските социалистически републики не е неговата хармония ".

В тази област Сурков има много съдружници. И то най-неочаквани - от демократите от " остарялата школа ", които към момента бяха авторитетни в тези години, до консерваторите и представителите на Руската православна черква. Два източника, работили със Сурков, описаха пред " Медуза ", че към средата на първото десетилетие на новия век Кремъл е решил да се заеме съществено с въпроса и мълчешком е разрешил на разнообразни политически играчи - от някои губернатори до парламентарни партии - да " употребяват тематиката за погребението на Ленин ".

Един от участниците в тази акция е тогавашният губернатор на Уляновска област Сергей Морозов. През 2005 година той обществено предложи Ленин да бъде заровен в родния му край до татко му. Според източник, който по това време е работил в районното управление на " Единна Русия ", Морозов се е опитвал да употребява Ленин като самобитна " локална марка " за района.

Приблизително по същото време в интерес на погребението се изрича президентският представител в Централния окръг Георгий Полтавченко (бъдещият губернатор на Санкт Петербург). " Неведнъж страната ни е била разтърсвана от разтърсвания и рядко някой е бил виновен за тези разтърсвания, до момента в който е бил жив. Не ми се коства напълно заслужено тези, които са почнали тези разтърсвания, да се намират в центъра на страната до Кремъл. Те също са хора, може да са позволили неточности, може да не споделяме убежденията им и да ги осъждаме, само че заслужават да бъдат заровени по човешки ", акцентира той.

Режисьорът Никита Михалков стигна още по-далеч и назова посещаването на мавзолея " езически театър ", а самото наличие на Ленин на Червения площад - " директно нарушаване на волята на починалия, който е поискал да бъде заровен до майка си ". Впрочем това обаче е фалшив - такова наследство не съществува.

Въпреки това президентската администрация не се взема решение да предприеме на практика стъпки. Според източниците на " Медуза " най-много с цел да " не разгневи " една по-малка, само че забележителна част от съветското общество: през 2005 година съгласно изследване на " Левада център " 51% от руснаците са били за погребението на Ленин, а 40% - срещу. " Много хора свързват личния си живот с името на Ленин. За тях погребването на Ленин ще значи, че са се кланяли на подправени полезности, поставяли са си лъжливи цели и че животът им е бил безрезултатен ", изяснява позицията на Кремъл самият Путин.

През идващите години тематиката за погребението на Ленин се появява основно преди избори. Например преди акцията за Думата през 2007 година погребението на Ленин беше препоръчано от Андрей Исаев от " Единна Русия ", а преди идващите парламентарни избори - от неговите съпартийци Владимир Медински и Роберт Шлегел (който в този момент е съперник на Владимир Путин).

" Ленин е извънредно противоречива политическа фигура и да го има като централна фигура в некропол в сърцето на нашата страна е извънредно неуместно. Това е някаква нелепа, езическо-некрофилска задача, която имаме на Червения площад. Там няма никакво тяло на Ленин, специалистите знаят, че са непокътнати към 10 % от тялото, всичко останало оттова от дълго време е изкормено и сменено ", написа Медински на формалния уебсайт на ръководещата партия.

Всичко обаче се трансформира след изборите за Думата през 2011 година Тогава многочислените фалшификации провокираха невиждани митинги в Москва, Санкт Петербург и други градове - в отговор на което управляващите започнаха " закостенял завой ", акцентира източник, непосредствен до Кремъл. Част от този " завой " беше поръчка за носталгия по руските времена.

" Погребението на Ленин към този момент не се вписваше добре тук. И стартира да се вписва още по-зле [в политиката на АП] след анексирането на Крим и появяването на " кримския консенсус ", който включваше и комунистите. Определено се опитваха да не ги нервират ", изяснява политтехнолог, който е работил с президентската администрация в средата на 2010-те години.

Според източниците на " Медуза " единствено " нишови персонажи " - представители на ЛДПР, монархисти, водачи на кавказките републики и няколко " систематични либерали " - към момента имат глобата на Кремъл да разискват възможното заравяне на Ленин. Така да вземем за пример ръководителят на Чечения Рамзан Кадиров и някогашният народен представител в Думата от " Единна Русия " Наталия Поклонская към момента приканват Ленин да бъде отстранен от Червения площад. " Не е редно в самото сърце на Русия, на Червения площад, да има ковчег с труп. Ако бъде взето решение тялото на Ленин да бъде заровено, това ще бъде най-правилното от историческа позиция ", написа Кадиров в канала си в Telegram.

Един от събеседниците, непосредствен до АП, означи, че не всички незабавно са " разбрали новите правила ". Например през 2017 година няколко депутати в Думата от " Единна Русия " са се подписали под самодейност на ЛДПР за погребение на Ленин - само че бързо са отдръпнали подписите си. Самият законопроект по този начин и не беше признат - той не беше подсилен нито от държавното управление, нито от Народното събрание.

През същата година губернаторът на Уляновск Сергей Морозов обичайно се опита да повдигне тематиката. " Но съвсем незабавно му се обадиха от АП - какви ги вършиш? Времената към този момент са други, не засягайте повече тази тематика ", изяснява пред " Медуза " някогашен помощник на " Единна Русия " в Уляновск.

Дори Руската православна черква стартира да приказва малко по-предпазливо за погребението на Ленин. " Аз даже не се колебая, че рано или късно Ленин ще бъде изнесен от мавзолея, тъй като в действителност е отживялост едно балсамирано тяло да лежи в самия център на столицата. Надявам се, че ще бъде открит някакъв консенсус и тялото ще бъде заровено ", споделя през 2021 година митрополит Иларион, тогава началник на Отдела за външни църковни връзки. След това йерарсите на Руската православна черква не са се изказвали по въпроса за погребението на Ленин.

Два източника на Медуза, близки до Кремъл, акцентират, че след началото на войната тематиката за погребението на Ленин дефинитивно изчезва от дневния ред на президентската администрация (въпреки че, в случай че се има вяра на социологическите изследвания, все по-малко руснаци се опълчват на сходна стъпка). " [Според кремълската идеология] Русия към този момент е държава-цивилизация с хилядолетна история. Съюз на съветските социалистически републики е част от тази история и затова Ленин е част от нея, а Мавзолеят е неин монумент ", отбелязва актуалният чиновник на АП.

Политтехнолог, работещ с политическия блок на Кремъл, се изрича още по-недвусмислено: " Привържениците на погребението на Ленин през 90-те години на ХХ век изграждаха нова Русия, в която Ленин нямаше място в Мавзолея. Но това гориво към този момент е изразходвано - в този момент [властите] не строят ново, а възвръщат предишното, част от което са Ленин и аленото знаме на бабата ".

Източник dir.bg