На 21 септември е Световният ден за борба с Алцхаймер.

На 21 септември е Световният ден за битка с Алцхаймер. По данни на гражданско съдружие „ Алцхаймер България ” към 70 000 души у нас страдат от болестта.

„ Майка ми постоянно се губи. Когато хора я намират, тя за благополучие към момента помни адреса си ”, споделя Златан, непосредствен на дементноболен.

Деменцията е нелечима и бързо прогресираща болест, с чиито компликации се сблъскват както самите заболели, по този начин и техните близки, оповестява Нова тв.

„ Сблъсъкът сред дълга, който имаш към околните си хора и себесъхранението. Това е главният проблем, който мисля, че тормози множеството от хората, грижещи се за такива дементноболни. Основният проблем, с който се сблъскваме ние, е чисто честен ”, споделя Златан.

Той е непосредствен на дементноболен и заради тази причина основава група в обществените мрежи, чиято цел е шерването на ежедневните компликации с хора в сходно състояние.

„ В тази група точно споделяме за това какво в действителност се случва, постепенно и несъмнено вървим по хлъзгавия път надолу. За страдание както самите заболели, по този начин и тези, които се грижат за тях ”, споделя Златан.

С напредването на заболяването се утежнява с изключение на психическото положение на болните, по този начин и физическото.

„ В много по-напредналите стадии сами разбирате, че хората са безусловно неподвижни, има тотална когнитивна загуба и инконтиненция, т.е. неволното изпускане. Когато тези хора са изцяло без движени, сами разбирате, че грижата е много по-голяма. Всички сме наясно, че това е нелечимо заболяване. То прогресира, болните се трансформират с всяка една година става по-лошо ”, изяснява Златан.

Според специалисти аргументите за болестта са доста. При ранно диагностициране забавянето на утежняването му е допустимо.

„ Един от първите признаци е забравянето. Следва комплициране, дезорентация в позната среда ”, изяснява неврологът Мария Пеева. „ Диагностицирането става с избран логаритъм на държание, като би трябвало да се направи ЯМР, би трябвало да се създадат психични проучвания ”, изяснява още тя.

С утежняването на положението на болния, ескалира и неговото държание по отношение на заобикалящите го.

„ Появява се и експанзията, която е една от главните
характерности на болните и когато този човек не те познава, той агресира по отношение на теб. Непрекъснато повторение на едни и същи въпроси, могат да не помнят за къде са тръгнали, да не помнят какво са желали да кажат ”, споделя Златан.

„ Тежка е към този момент грижата в последните стадии, когато не може да се самообслужва, не може да върви до
тоалетна, изпуска се, тогава е тежката ”, изяснява неврологът Мария Пеева.

Мнението на близки и лекари е, че усещането на българите за заболяването е по-скоро отрицателно и постоянно на тези хора се гледа с неуважение.

Според Мария Пеева постоянно хората се тормозили да отидат на доктор.

„ Тези хора те заливат с отрицателни мнения. Според тях ти си един нечовечен човек, който е оставил личния си родител на произвола на ориста ”, изяснява Златан.

Съветът на експертите е да се влага схващане при другарство с тези хора.

„ Трябва да са по-внимателни, по-снизходителни към тях, да подхождат с схващане, да не им се карат, когато да вземем за пример нещо са сбъркали, изключително околните, тъй като те не го вършат преднамерено ”, споделя Мария Пеева.