На 21 септември 1843 г., в градКопривщица е роден Георги

На 21 септември 1843 година, в градКопривщица е роден Георги Бенковски. Той е основен деятел на IV Пловдивски революционен окръг през Априлското въстание.

Рожденното му име е Гаврил Груев Хлътев, има тежко детство дружно с двете си сестри – Куна и Василя. Баща му Грую Хлътев е малък и честен търговец, умира през 1848 година, и това принуждава Гаврил да учи единствено до 3-ти клас в Основното Копривщенско учебно заведение, а по-късно майка му го дава да учи поминък – терзийство.

По-късно, незадоволен от тази вероятност, става абаджийски чирак, след това се отделя от майстора си и самичък се залавя с търговия. Обикаля огромните пазари в Цариград и на юг из Анадола. Има огромен триумф, печели и харчи доста, само че претърпява неочаквани обрати, които трансформират мисленето му и отношението му към живота и пътя, който би трябвало да следва един човек.

В продължение на 10 години живее на разнообразни места в Ориента – Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика – български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Приемайки името Георги Бенковски, той интензивно се включва в подхванатите от българската революционна емиграция дейности. В Букурещ се среща със Стоян Заимов и се възпламенява по революционното дело. През лятото на 1875 година, е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград. Целта на акта е да се провокира ужас в Османската империя. Групата идва в имперската столица, само че не реализира замисленото заради намесата на граф Н. Игнатиев. Бенковски се връща в Букурещ, където взема ефективно присъединяване в сформирането и работата на Гюргевския комитет, заседавал в интервала 11 – 12 ноември – 25 декември 1875 година и взел решение за въстание в България напролет на 1876 година Според проекта на Гюргевския комитет Георги Бенковски е определен за помощник-апостол на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище и основен деятел Панайот Волов. Бенковски се откроява със своите качества и Волов непринудено отстъпва мястото си на пръв деятел. От 14 до 16 април 1876 година, провежда заседание в местността Оборище, с цел да разбере до каква степен е стигнала организацията на близките обитаеми места, взели присъединяване в подготовката на въстанието. По време на оповестяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 година (стар стил) в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище дружно с множеството други апостоли. Когато схваща, че в Копривщица въстанието е избухнало, той афишира въстанието и в Панагюрище, след което бързо образува чета и потегля да подвига и близките села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия район и съумява да активизира и стимулира доста въстаници, играе централна роля във военните дейности на въстанието. Към четата се включват дори шестима хървати от Далмация и един германец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан Далматинеца, е последният им байрактар. След жестокото потушаване на протеста в Панагюрския район, Бенковски и четата се насочат към Тетевенския балкан. На 12 май 1876 година (стар стил; 24 май нов стил), след изменничество от страна на дядо Въльо, пада в река Костина, пронизан от патрона на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. В местността Костина е „ Кървавото кладенче “, където е измита отрязаната глава на Бенковски. Тя е изпратена в Ботевград, а по-късно в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в „ Записки по българските въстания “. Самият създател претърпява по знамение проведената им засада. Родният дом на Бенковски в град Копривщица е трансфорат в музей и там се пази една неповторима светиня – пушката на Георги Бенковски.