Какво ще стане с Лукойл в България след санкциите на САЩ
На 21 ноември ще влязат в действие глобите на Съединени американски щати против „ Лукойл “. Те засягат директно бизнеса на съветската компания в България, който включва най-голямата рафинерия в страната. Ето какво може да стане тогава.
Може ли най-големият производител на горива в България да спре да работи?
Има действителен риск от подобен сюжет след 21 ноември – датата, на която стартират да се ползват глобите на Съединени американски щати против „ Лукойл “ и дъщерните ѝ сдружения. Това е срокът, в който всички, които поддържат бизнес връзки с компании от групата, би трябвало да ги прекратят, в случай че не желаят да попаднат самите те под наказания от Вашингтон.
Руската компания е основен състезател на българския пазар с горива, а глобите засягат и българския ѝ бизнес.
„ Лукойл “ има петролната рафинерия в Бургас, която е най-големият производител на горива в България. Евентуално прекъсване на работата ѝ би имало големи последици освен за страната, само че и за целия район.
Българското рафинерията да продължи да работи. Но споделя не по какъв начин счита да реализира това, а единствено че занапред ще прави проект.
Експерти приказват за три разновидността:
България да изиска изключение от глобите,държавата да поеме контрола над рафинерията,„ Лукойл “ да я продаде.
Но всички те вървят с условия.
Какво има „ Лукойл “ в България
„ Лукойл “ е притежател на най-голямата петролна рафинерия в България през сдружението си „ Лукойл Нефтохим Бургас “ .
Според отчети на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) „ Лукойл Нефтохим Бургас “ има господстващо състояние в България при вноса, преработката и съхранението на нефт и петролни артикули. Под претекст, че данните съставляват комерсиална загадка, Комисия за защита на конкуренцията заличава съответните цифри в отчетите си.
От данни, които могат да се видят единствено в един отчет на., излиза наяве, че сдружението има дял сред 50 и 60% от пазара на произвеждане и импорт на бензин и дизелово гориво в страната.
Заради този факт всички специалисти са единомислещи: вероятно прекъсване на работата на рафинерията би имало голям резултат върху българския пазар.
Отделно дъщерните сдружения на „ Лукойл “ в България имат данъчни хранилища за горива. Общият им потенциал е в пъти по-голям от този на останалите компании в бранша.
Според информация на Министерството на финансите за 2022 година общият потенциал на данъчните хранилища за бензин на „ Лукойл-България “ и „ Лукойл Нефтохим Бургас “ е над 314 млн. литра, а този на всички останали компании, взети дружно – над 88 млн. литра – т.е. двете компании държат близо 80% от потенциала. При дизела делът е над 65% .
Това включва и складовете, свързани с най-голямото пристанище за импорт на горива в България – „ Росенец “. Самото то се управляваше от „ Лукойл “ на концесия до 2023 година, когато. Но данъчните хранилища и друга обвързвана инфраструктура останаха благосъстоятелност на българско сдружение на съветската компания.
Затова съгласно специалистите, с които Свободна Европа приказва, заобикалянето на инфраструктурата на „ Лукойл “ при импорт би било доста мъчно.
„ Лукойл “ има и над 200 бензиностанции в България, само че това е дребен дял от всички над 3400 обекта за продажба на горива на дребно.
Как глобите удрят „ Лукойл “ в България
Санкциите на Съединени американски щати засягат българските сдружения на „ Лукойл “, тъй като плануват всички финансови институции, които правят транзакции за глобените, да подлежат на вторични наказания.
Това значи, че всяка банка, която обслужва компании от групата на „ Лукойл “, може да е застрашена от ограничения от страна на Вашингтон, в това число възбрана за отваряне или поддържане на кореспондентска сметка в Съединени американски щати – на процедура възбрана за работа с американската валута $.
Освен банките, под риск от вторични наказания от Съединени американски щати са всички компании, които вземат участие в покупко-продажби със глобените.
До 21 ноември е в действие временен интервал, през който контрагентите на глобените би трябвало да прекратят взаимоотношения с тях, с цел да избегнат наказания.
Тези ограничения към този момент засягат българските сдружения на „ Лукойл “.
„ “ заяви, че „ Лукойл-България “ е била предизвестена от „ УниКредит Булбанк “ да спре да употребява сметките си там до 21 ноември. По информация на изданието компанията е пренасочила заплащанията си към българската „ Интернешънъл Асет Банк “.
Ако не намерят метод да правят всичките си заплащания във валути, разнообразни от $, и през банки, които не се притесняват от наказания от Съединени американски щати, българските сдружения на „ Лукойл “ няма да могат да изпращат и получават пари след 21 ноември.
Повечето покупко-продажби със необработен нефт на интернационалния пазар се правят в долари, т.е. рафинерията няма по какъв начин да си обезпечава суровина, от която да създава гориво.
Освен това под въпрос е по какъв начин ще се правят продажбите. По-голяма част от продукцията на рафинерията се продава на други сдружения от групата „ Лукойл “, само че те също са под наказания и не е ясно по какъв начин ще продават на трети компании.
Свободна Европа няколко пъти изпрати въпроси до сдруженията на „ Лукойл “ в България за резултата на глобите върху работата им, само че не получи отговор.
Какви са разновидностите
„ Лукойл “ може да се опита да заобиколи глобите, като работи със свързани сдружения по цялата верига – от импорт на петрол, през преправка до продажба, и като употребява услугите на банки, които не поддържат връзки със Съединени американски щати.
Но в случай че не успее, под въпрос е дали въобще може ще продължи да работи.
Има три разновидността това да стане, само че всеки от тях върви с условия.
Първа опция: изключение от глобите
Един вид е българското държавното управление да изиска от Съединени американски щати изключение, така наречен дерогация, от глобите за рафинерията. Но няма информация София да го е направила, а и няма гаранция, че американските управляващи биха го одобрили.
Бившият министър на енергетиката Александър Николов сподели пред, че изключение може да има единствено в случай че се подсигурява, че се извършват задачите на глобите.
„ Тоест че „ Лукойл “ в България няма да финансира военната експанзия “ на Русия, сподели той.
Това няма по какъв начин да стане без промени в ръководството или собствеността на сдружението.
е образец за страна, която е поискала изключение за своите рафинерии, благосъстоятелност на другата глобена от Съединени американски щати съветска петролна компания – „ Роснефт “ . Но след началото на съветската инвазия в Украйна Берлин сложи активите на съветската компания под специфичен контрол и в този момент те се ръководят от немския енергиен регулатор, а приходите не отиват в Русия, а остават блокирани.
Втора опция: въвеждане на необикновен шеф
Българската страна може да постъпи по сходен метод.
дава право на държавното управление да назначи така наречен необикновен търговски шеф на „ Лукойл Нефтохим Бургас “ – фигура, която да ръководи компанията от името на страната.
Особеният шеф би трябвало да управлява цялата оперативна активност на компанията – да поръчва от нейно име петрол и да продава горива. Постъпленията от активността ѝ за този интервал би трябвало да отиват в специфична банкова сметка, в която да стоят, до момента в който са в действие глобите.
Но с цел да работи този вид, особеният шеф би трябвало да съставлява държавна конструкция, която да има пари да купува нефт и да може продава горива на пазара.
Възможността за назначение на необикновен шеф беше упомената от премиера Росен Желязков в първите часове след новината за глобите, само че от този момент няма информация държавното управление да е направило стъпки в тази посока.
Трета опция: продажба
Третият вид е промяна на собствеността на рафинерията и другите активи на „ Лукойл “ в България. Руската компания сама за интернационалните си бизнеси.
Въпросът е има ли претенденти да купят активите ѝ и може ли да има покупко-продажби за толкоз къс период.
За продажба на рафинерията в България, само че досега няма информация да има договаряния в напреднал стадий. Възможно е българските сдружения да станат част от по-голяма договорка, която да включва и активи в други страни.
За да има договорка, Службата за надзор на задграничните активи ( OFAC ) към Министерството на финансите на Съединени американски щати би трябвало да даде изключение от глобите.
В България продажбата на активи на „ Лукойл “ ще става с решение на държавното управление, само че единствено при налично позитивно мнение на Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС),
При възможна договорка би било значимо кой е купувачът. Санкционираната от Съединени американски щати „ Газпром Нефт “ петролна компания NIS. Но купувачът беше обвързвана компания и NIS не получи изключение от глобите.
Може ли най-големият производител на горива в България да спре да работи?
Има действителен риск от подобен сюжет след 21 ноември – датата, на която стартират да се ползват глобите на Съединени американски щати против „ Лукойл “ и дъщерните ѝ сдружения. Това е срокът, в който всички, които поддържат бизнес връзки с компании от групата, би трябвало да ги прекратят, в случай че не желаят да попаднат самите те под наказания от Вашингтон.
Руската компания е основен състезател на българския пазар с горива, а глобите засягат и българския ѝ бизнес.
„ Лукойл “ има петролната рафинерия в Бургас, която е най-големият производител на горива в България. Евентуално прекъсване на работата ѝ би имало големи последици освен за страната, само че и за целия район.
Българското рафинерията да продължи да работи. Но споделя не по какъв начин счита да реализира това, а единствено че занапред ще прави проект.
Експерти приказват за три разновидността:
България да изиска изключение от глобите,държавата да поеме контрола над рафинерията,„ Лукойл “ да я продаде.
Но всички те вървят с условия.
Какво има „ Лукойл “ в България
„ Лукойл “ е притежател на най-голямата петролна рафинерия в България през сдружението си „ Лукойл Нефтохим Бургас “ .
Според отчети на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) „ Лукойл Нефтохим Бургас “ има господстващо състояние в България при вноса, преработката и съхранението на нефт и петролни артикули. Под претекст, че данните съставляват комерсиална загадка, Комисия за защита на конкуренцията заличава съответните цифри в отчетите си.
От данни, които могат да се видят единствено в един отчет на., излиза наяве, че сдружението има дял сред 50 и 60% от пазара на произвеждане и импорт на бензин и дизелово гориво в страната.
Заради този факт всички специалисти са единомислещи: вероятно прекъсване на работата на рафинерията би имало голям резултат върху българския пазар.
Отделно дъщерните сдружения на „ Лукойл “ в България имат данъчни хранилища за горива. Общият им потенциал е в пъти по-голям от този на останалите компании в бранша.
Според информация на Министерството на финансите за 2022 година общият потенциал на данъчните хранилища за бензин на „ Лукойл-България “ и „ Лукойл Нефтохим Бургас “ е над 314 млн. литра, а този на всички останали компании, взети дружно – над 88 млн. литра – т.е. двете компании държат близо 80% от потенциала. При дизела делът е над 65% .
Това включва и складовете, свързани с най-голямото пристанище за импорт на горива в България – „ Росенец “. Самото то се управляваше от „ Лукойл “ на концесия до 2023 година, когато. Но данъчните хранилища и друга обвързвана инфраструктура останаха благосъстоятелност на българско сдружение на съветската компания.
Затова съгласно специалистите, с които Свободна Европа приказва, заобикалянето на инфраструктурата на „ Лукойл “ при импорт би било доста мъчно.
„ Лукойл “ има и над 200 бензиностанции в България, само че това е дребен дял от всички над 3400 обекта за продажба на горива на дребно.
Как глобите удрят „ Лукойл “ в България
Санкциите на Съединени американски щати засягат българските сдружения на „ Лукойл “, тъй като плануват всички финансови институции, които правят транзакции за глобените, да подлежат на вторични наказания.
Това значи, че всяка банка, която обслужва компании от групата на „ Лукойл “, може да е застрашена от ограничения от страна на Вашингтон, в това число възбрана за отваряне или поддържане на кореспондентска сметка в Съединени американски щати – на процедура възбрана за работа с американската валута $.
Освен банките, под риск от вторични наказания от Съединени американски щати са всички компании, които вземат участие в покупко-продажби със глобените.
До 21 ноември е в действие временен интервал, през който контрагентите на глобените би трябвало да прекратят взаимоотношения с тях, с цел да избегнат наказания.
Тези ограничения към този момент засягат българските сдружения на „ Лукойл “.
„ “ заяви, че „ Лукойл-България “ е била предизвестена от „ УниКредит Булбанк “ да спре да употребява сметките си там до 21 ноември. По информация на изданието компанията е пренасочила заплащанията си към българската „ Интернешънъл Асет Банк “.
Ако не намерят метод да правят всичките си заплащания във валути, разнообразни от $, и през банки, които не се притесняват от наказания от Съединени американски щати, българските сдружения на „ Лукойл “ няма да могат да изпращат и получават пари след 21 ноември.
Повечето покупко-продажби със необработен нефт на интернационалния пазар се правят в долари, т.е. рафинерията няма по какъв начин да си обезпечава суровина, от която да създава гориво.
Освен това под въпрос е по какъв начин ще се правят продажбите. По-голяма част от продукцията на рафинерията се продава на други сдружения от групата „ Лукойл “, само че те също са под наказания и не е ясно по какъв начин ще продават на трети компании.
Свободна Европа няколко пъти изпрати въпроси до сдруженията на „ Лукойл “ в България за резултата на глобите върху работата им, само че не получи отговор.
Какви са разновидностите
„ Лукойл “ може да се опита да заобиколи глобите, като работи със свързани сдружения по цялата верига – от импорт на петрол, през преправка до продажба, и като употребява услугите на банки, които не поддържат връзки със Съединени американски щати.
Но в случай че не успее, под въпрос е дали въобще може ще продължи да работи.
Има три разновидността това да стане, само че всеки от тях върви с условия.
Първа опция: изключение от глобите
Един вид е българското държавното управление да изиска от Съединени американски щати изключение, така наречен дерогация, от глобите за рафинерията. Но няма информация София да го е направила, а и няма гаранция, че американските управляващи биха го одобрили.
Бившият министър на енергетиката Александър Николов сподели пред, че изключение може да има единствено в случай че се подсигурява, че се извършват задачите на глобите.
„ Тоест че „ Лукойл “ в България няма да финансира военната експанзия “ на Русия, сподели той.
Това няма по какъв начин да стане без промени в ръководството или собствеността на сдружението.
е образец за страна, която е поискала изключение за своите рафинерии, благосъстоятелност на другата глобена от Съединени американски щати съветска петролна компания – „ Роснефт “ . Но след началото на съветската инвазия в Украйна Берлин сложи активите на съветската компания под специфичен контрол и в този момент те се ръководят от немския енергиен регулатор, а приходите не отиват в Русия, а остават блокирани.
Втора опция: въвеждане на необикновен шеф
Българската страна може да постъпи по сходен метод.
дава право на държавното управление да назначи така наречен необикновен търговски шеф на „ Лукойл Нефтохим Бургас “ – фигура, която да ръководи компанията от името на страната.
Особеният шеф би трябвало да управлява цялата оперативна активност на компанията – да поръчва от нейно име петрол и да продава горива. Постъпленията от активността ѝ за този интервал би трябвало да отиват в специфична банкова сметка, в която да стоят, до момента в който са в действие глобите.
Но с цел да работи този вид, особеният шеф би трябвало да съставлява държавна конструкция, която да има пари да купува нефт и да може продава горива на пазара.
Възможността за назначение на необикновен шеф беше упомената от премиера Росен Желязков в първите часове след новината за глобите, само че от този момент няма информация държавното управление да е направило стъпки в тази посока.
Трета опция: продажба
Третият вид е промяна на собствеността на рафинерията и другите активи на „ Лукойл “ в България. Руската компания сама за интернационалните си бизнеси.
Въпросът е има ли претенденти да купят активите ѝ и може ли да има покупко-продажби за толкоз къс период.
За продажба на рафинерията в България, само че досега няма информация да има договаряния в напреднал стадий. Възможно е българските сдружения да станат част от по-голяма договорка, която да включва и активи в други страни.
За да има договорка, Службата за надзор на задграничните активи ( OFAC ) към Министерството на финансите на Съединени американски щати би трябвало да даде изключение от глобите.
В България продажбата на активи на „ Лукойл “ ще става с решение на държавното управление, само че единствено при налично позитивно мнение на Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС),
При възможна договорка би било значимо кой е купувачът. Санкционираната от Съединени американски щати „ Газпром Нефт “ петролна компания NIS. Но купувачът беше обвързвана компания и NIS не получи изключение от глобите.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ