Крими хронини: Бомба в асансьор убива варненския шеф на СИК
На 21 ноември 1996 година тъкмо в 4.17 ч. на варненската ул. “Ангел Кънчев” 22 озбухва гърмеж. Адската машина с близо 800 гр. тротилов еквивалент е сложена на покрива на асаньора и е предопределена за “страшилището” на Варна Йордан Марков, написа "Труд ".
По това време босът на групировката СИК в морската столица е всесилен стопанин освен в града, само че и цялата Варненска област. Той е в бракоразвод и във съдбовната нощ изпраща новата си другарка до наетата за нея квартира. 19-годишната търновка
Весела Попова по знамение остава жива,
тъй като Марков я е прегърнал и в действителност прикрил с тялото си. Взривът, който избухва сред 1-ия и 2-ия етаж обаче отнася половината му глава и тежко ранява бодигарда му – грузинеца Манук Дениладзе, който умира в болница часове по-късно. Весела се разминава с повърхностни рани и счупена ръка, само че изпада в потрес.
В този блок преди 23 година беше взривен Данчо Марков.
Според криминалисти убийците избират този нетрадиционен метод за ликвидиране поради сериозните телохранители на Марков. Те са грузинци, охранявали напълно до неотдавна някогашният външен министър на Съюз на съветските социалистически републики и президентът на новата република Едуард Шевернадзе.
Научени са да ревизират всяка педя на местата, които посещава босът им. Нощта на гърмежа не прави изключение – защитата се качва пешком до 6-ия етаж, където живее Весела, с цел да ревизира няма ли засада, по-късно слиза с асансьора.
Това обаче е безсмислено. Най-вероятно килърът има видимост към асансьора на партера и задейства бомбата от отдалеченост, когато вътре са Данчо Марков, приятелката му и телохранителят.
Кой е варненецът, от който целият град трепери? Външно Марков не наподобява на мутра – малък, без наложителните за 90-те години златни ланци. Бивш играч по кикбокс, брат на Марко Марков – създател на кикбокса у нас и международен първенец.
Марко афишира премия от 10 млн. тогавашни лв. за този, който помогне да се стигне до килъра на Данчо, който обаче не е оголен и до през днешния ден.
Сикаджията има доста врагове. Няма активност във Варна по това време, която да не се държи от групировката – като се почне от продажбата на цветя, хазарта и проститутките и се стигне до сериозния бизнес.
Марков не дава въздух на нито една друга конструкция и стартира се счита за всевластен. От големите облаги той отделя мръсни пари за политически партии, обособени висши служители на реда и магистрати.
Сикаджията знае обаче, че е под опасност
и взема съществени ограничения за сигурност. От колата до заведенията към него компактно вървят правилните му грузинци, а човек може да влезе в офиса му само след подробен персонален обиск на входа.
Ситуацията е комфортна за МВР- Марков държи в боязън незаконните групировки, в морската столица всичко е под негов надзор и хаосът, присъщ за всички по-големи градове през 90-те, във Варна липсва.
Йордан Марков има 4 компании, като най-печелившата е “Робул” ООД, която основава ро-ро линията Варна-Поти, в която присъединяване има и грузинецът Нодар Тукашвили. Едновременно с нея се появява и “ИРАО” ООД, в която вземат участие някогашният шеф на военния цех “Черно море” Момчил Вълков и грузинците Иракли Шалиашвили, Рамаз Шургая, Давид Гацадзе.
Пряко обвързван с двете компании е някогашният представител на руското Министерство на вътрешните работи в България по времето на соца Владимир Илич Тутберидзе. Според Министерство на вътрешните работи точно връзките и бизнесконтактите на Марков с грузинците водят до гибелта му.
Според тях убийството е обвързвано с изгубването в България на четирима грузински младежи. В Грузия са арестувани двама мафиоти, които в показанията си загатват контактите си през март 1995 година с компания ИРАО и Йордан Марков. Те настояват, че са били очевидци по какъв начин сикаджията и техни сънародници
прострелват четиримата млади мъже,
натоварват ги на катер, закачат по телата им тежести, излизат на към 10 километра в морето и ги изхвърлят. Телата по този начин и не са открити, само че по искане на грузинското Министерство на вътрешните работи Данчо Марков е разпитан и отхвърля информацията. Дали той е бил забъркан в гибелта на изчезналите грузинци, ще остане загадка, само че е допустимо убийството му да е поръчано и изпълнено за възмездие от грузинската мафия.
Втора, също доста допустима версия, е обвързвана със спонсорството на политици от висок сан. За никого във Варна не е загадка, че Марков дава пари на по-първи хора, само че и съответно документира кой какъв брой получава, което го прави извънредно рисков за корумпираните.
По-малко евентуални хипотези са свързани с мачкането на съперници и незаконната му активност. Данчо Марков управлява бригадите на автоапаши в морската столица, които по това време стартират да връщат коли против откуп.
Има огромни апетити да превземе целия бизнес с обществени домове в града и по курортите, където имат “обекти” от групировката ВИС-2. Той е в обтегнати връзки с застрахователната и охранителна компания на някогашните барети “Аполо и Болкан”.
Освен това върти търговия със захар, жито, нефт, алкохол. Фирмата му “Бумеранг” ООД експлоатира няколко увеселителни заведения в курорта Златни пясъци и Варна.Името му попада в много полицейски преписки за рекет и изнудване, само че в никакъв случай не е бил задържан и съден.
След гибелта на боса
Атентатът поставя точка на СИК във Варна
Погребението на сикаджийския необут се трансформира и в сбогуване с групировката във Варна.
Със гибелта на Йордан Марков СИК във Варна се срутва. Въпреки, че е мълчалив необут на групировката, той е престижът є в морската столица и името му всява боязън даже у редовите варненци, които нямат взимане предоставяне с подземния свят.
Запознати са безапелационни, че без единодушието и утвърждението му не се решавали никакви значими каузи даже във варненската община по това време. Веднага след атентата формален представител на групировката афишира, че Марков не е техен чиновник и няма нищо общо със СИК. Това е нормалната процедура по това време и неслучайно мутрите поставят подставени лица отпред на компаниите си, с цел да не се набиват на очи.
Едно от сдруженията на Марков обаче – “Бумеранг 94” е с адрес ул. “Дръзки”14. Това е адресът и на офиса на СИК във Варна, чийто формален представител е Стоян Попов, който има обща компания с Данчо Марков.
Самият Марков не крие връзките си и на всеослушание се хвали, че е босът на СИК в морската столица. Което е тъкмо по този начин.
По това време босът на групировката СИК в морската столица е всесилен стопанин освен в града, само че и цялата Варненска област. Той е в бракоразвод и във съдбовната нощ изпраща новата си другарка до наетата за нея квартира. 19-годишната търновка
Весела Попова по знамение остава жива,
тъй като Марков я е прегърнал и в действителност прикрил с тялото си. Взривът, който избухва сред 1-ия и 2-ия етаж обаче отнася половината му глава и тежко ранява бодигарда му – грузинеца Манук Дениладзе, който умира в болница часове по-късно. Весела се разминава с повърхностни рани и счупена ръка, само че изпада в потрес.
В този блок преди 23 година беше взривен Данчо Марков. Според криминалисти убийците избират този нетрадиционен метод за ликвидиране поради сериозните телохранители на Марков. Те са грузинци, охранявали напълно до неотдавна някогашният външен министър на Съюз на съветските социалистически републики и президентът на новата република Едуард Шевернадзе.
Научени са да ревизират всяка педя на местата, които посещава босът им. Нощта на гърмежа не прави изключение – защитата се качва пешком до 6-ия етаж, където живее Весела, с цел да ревизира няма ли засада, по-късно слиза с асансьора.
Това обаче е безсмислено. Най-вероятно килърът има видимост към асансьора на партера и задейства бомбата от отдалеченост, когато вътре са Данчо Марков, приятелката му и телохранителят.
Кой е варненецът, от който целият град трепери? Външно Марков не наподобява на мутра – малък, без наложителните за 90-те години златни ланци. Бивш играч по кикбокс, брат на Марко Марков – създател на кикбокса у нас и международен първенец.
Марко афишира премия от 10 млн. тогавашни лв. за този, който помогне да се стигне до килъра на Данчо, който обаче не е оголен и до през днешния ден.
Сикаджията има доста врагове. Няма активност във Варна по това време, която да не се държи от групировката – като се почне от продажбата на цветя, хазарта и проститутките и се стигне до сериозния бизнес.
Марков не дава въздух на нито една друга конструкция и стартира се счита за всевластен. От големите облаги той отделя мръсни пари за политически партии, обособени висши служители на реда и магистрати.
Сикаджията знае обаче, че е под опасност
и взема съществени ограничения за сигурност. От колата до заведенията към него компактно вървят правилните му грузинци, а човек може да влезе в офиса му само след подробен персонален обиск на входа.
Ситуацията е комфортна за МВР- Марков държи в боязън незаконните групировки, в морската столица всичко е под негов надзор и хаосът, присъщ за всички по-големи градове през 90-те, във Варна липсва.
Йордан Марков има 4 компании, като най-печелившата е “Робул” ООД, която основава ро-ро линията Варна-Поти, в която присъединяване има и грузинецът Нодар Тукашвили. Едновременно с нея се появява и “ИРАО” ООД, в която вземат участие някогашният шеф на военния цех “Черно море” Момчил Вълков и грузинците Иракли Шалиашвили, Рамаз Шургая, Давид Гацадзе.
Пряко обвързван с двете компании е някогашният представител на руското Министерство на вътрешните работи в България по времето на соца Владимир Илич Тутберидзе. Според Министерство на вътрешните работи точно връзките и бизнесконтактите на Марков с грузинците водят до гибелта му.
Според тях убийството е обвързвано с изгубването в България на четирима грузински младежи. В Грузия са арестувани двама мафиоти, които в показанията си загатват контактите си през март 1995 година с компания ИРАО и Йордан Марков. Те настояват, че са били очевидци по какъв начин сикаджията и техни сънародници
прострелват четиримата млади мъже,
натоварват ги на катер, закачат по телата им тежести, излизат на към 10 километра в морето и ги изхвърлят. Телата по този начин и не са открити, само че по искане на грузинското Министерство на вътрешните работи Данчо Марков е разпитан и отхвърля информацията. Дали той е бил забъркан в гибелта на изчезналите грузинци, ще остане загадка, само че е допустимо убийството му да е поръчано и изпълнено за възмездие от грузинската мафия.
Втора, също доста допустима версия, е обвързвана със спонсорството на политици от висок сан. За никого във Варна не е загадка, че Марков дава пари на по-първи хора, само че и съответно документира кой какъв брой получава, което го прави извънредно рисков за корумпираните.
По-малко евентуални хипотези са свързани с мачкането на съперници и незаконната му активност. Данчо Марков управлява бригадите на автоапаши в морската столица, които по това време стартират да връщат коли против откуп.
Има огромни апетити да превземе целия бизнес с обществени домове в града и по курортите, където имат “обекти” от групировката ВИС-2. Той е в обтегнати връзки с застрахователната и охранителна компания на някогашните барети “Аполо и Болкан”.
Освен това върти търговия със захар, жито, нефт, алкохол. Фирмата му “Бумеранг” ООД експлоатира няколко увеселителни заведения в курорта Златни пясъци и Варна.Името му попада в много полицейски преписки за рекет и изнудване, само че в никакъв случай не е бил задържан и съден.
След гибелта на боса
Атентатът поставя точка на СИК във Варна
Погребението на сикаджийския необут се трансформира и в сбогуване с групировката във Варна. Със гибелта на Йордан Марков СИК във Варна се срутва. Въпреки, че е мълчалив необут на групировката, той е престижът є в морската столица и името му всява боязън даже у редовите варненци, които нямат взимане предоставяне с подземния свят.
Запознати са безапелационни, че без единодушието и утвърждението му не се решавали никакви значими каузи даже във варненската община по това време. Веднага след атентата формален представител на групировката афишира, че Марков не е техен чиновник и няма нищо общо със СИК. Това е нормалната процедура по това време и неслучайно мутрите поставят подставени лица отпред на компаниите си, с цел да не се набиват на очи.
Едно от сдруженията на Марков обаче – “Бумеранг 94” е с адрес ул. “Дръзки”14. Това е адресът и на офиса на СИК във Варна, чийто формален представител е Стоян Попов, който има обща компания с Данчо Марков.
Самият Марков не крие връзките си и на всеослушание се хвали, че е босът на СИК в морската столица. Което е тъкмо по този начин.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ