На 21 май в зала България“ Софийска филхармония представя концерт,

На 21 май в зала „ България “ Софийска филхармония показва концерт, който събира на една сцена легендата Гидон Кремер и маестро Найден Тодоров. Програмата включва две творби, които приказват за паметта, за времето и за индивида с страст, която не се не помни.

В центъра на вечерта е „ Стикс ” от Гия Канчели – една от най-личните и въздействащи произведения на композитора, написана особено за Гидон Кремер. Заглавието идва от митологичната река сред световете, само че музиката не споделя историята безусловно. Тя по-скоро основава чувство – за самотност, за чупливост, за вяра все пак.

В осъществяването взе участие и Националния филхармоничен хор, чиято роля е основна за мощното, съвсем ритуално звучене на творбата.

Втората част на концерта е отдадена на Симфония №9 в ми бемол мажор от Дмитрий Шостакович. Написана през 1945 година, симфонията изненадва публиката още при премиерата си. Вместо тържествена музика за края на войната, Шостакович основава нещо по-иронично, по-неспокойно и доста по-човешко. Зад лекотата и сарказма слушателят усеща напрежението на епохата и присъщия за композитора метод да споделя доста повече, в сравнение с наподобява на пръв взор.

С този концерт маестро Найден Тодоров и Софийската филхармония не престават своята поредна линия да показват стратегии със смисъл и позиция.

За Гидон Кремер :
Сред водещите цигулари в света Кремер е може би с най-необичайната кариера. Той е роден на 27 февруари 1947 в Рига, Латвия, и стартира да учи цигулка на 4-годишна възраст при татко си и дядо си – и двамата изтъкнати реализатори на струнни принадлежности. На 7 постъпва като студент в Музикалното учебно заведение в Рига и бележи бърз прогрес, а на 16 получава Първата премия на Латвийската република. Две години по-късно стартира да учи в Московската консерватория при Давид Ойстрах. Гидон Кремер е притежател на голям брой влиятелни награди, измежду които се открояват премиите от Конкурса „ Кралица Елизабет “ в Брюксел (1967) и Международния музикален конкурс в Монреал (1969), и първите награди от състезанията „ Паганини “ (1969) и „ Чайковски “ (1970).

Именно от тази постоянна платформа на образование и триумф стартира забележителната кариера на Гидон Кремер. Пред последните пет десетилетия той построи и затвърди в целия свят репутацията си на един от най-оригиналните и вълнуващи актьори на своята генерация. Изнасял е рецитали на съвсем всички огромни концертни подиуми по света, свирил е с най-изтъкнатите оркестри на Европа и Северна Америка и е работил с множеството огромни диригенти от последните петдесет години.

Необикновено богат, репертоарът на Гидон Кремер впечатлява със своето многообразие. Той включва цялостния набор от типичен и сантиментални шедьоври за цигулка, а също по този начин – произведения на водещи композитори от 20-и и 21-и век като Берг, Хенце и Щокхаузен. Същевременно Кремер поддържа работата на живите съветски и източноевропейски композитори и е свирил доста от новите им композиции, някои от които са отдадени на него. Името му се свързва с композитори като Алфред Шнитке, Арво Пярт, Гия Канчели, София Губайдулина, Валентин Силвестров, Луиджи Ноно, Едисон Денисов, Ариберт Райман, Петерис Васкс, Джон Адамс, Виктор Кисин, Майкъл Найман, Филип Глас, Леонид Десятников и Астор Пиацола, чиито творби той извършва, уважавайки традициите и съхранявайки цялата им прохлада и автентичност. Справедливо е да се означи, че няма различен солист с сходна интернационална популярност, който да е направил толкоз доста за популяризирането на идеята на актуалните композитори и новата музика за цигулка.

През 1997 Маестро Кремер основава камерния оркестър „ Кремерата Балтика “ за поощряване на даровити млади музиканти от трите балтийски страни – Естония, Латвия и Литва. През последните две десетилетия ансамбълът и неговият създател пътуват дружно доста интензивно и вземат участие във водещи фестивали и концертни събития. Те са записали две дузини албуми за лейбълите Teldec, Nonesuch, Burleske, Deutsche Grammophon и ECM.

Гидон Кремер свири на инструмент на Никола Амати от 1641. Той е създател на четири книги, последната от които е „ Писма до един млад пианист “ (2013). Творбите му са преведени на няколко езика и разкриват широтата на неговите артистични търсения и естетически възгледи.