Честваме Св. Константин и Елена! Днес се спазват строги правила, ето кои са имениците
На 21 май православният свят притихва в респект към двама от най-влиятелните владетели в човешката история – император Константин Велики и неговата майка, кралица Елена.
Източноправославната черква ги канонизира като равноапостоли, защото техните каузи за разпространяването на вярата са съизмерими с тези на Христовите възпитаници.
На обичайните икони те постоянно се изобразяват величествени, в царски одежди, с корони, инкрустирани със скъпоценни камъни, и сияйни ореоли. В ръцете си двамата светци държат Кръста Господен – признакът, който прекатурва ориста на античния свят.
През 313 година император Константин издава историческия Милански едикт, с който поставя завършек на вековните гонения и трансформира християнството в законна и уважавана вяра в рамките на Римската империя.
Въпреки че самият държател приема светото кръщение едвам в края на земния си път, неговият политически талант придвижва столицата в Новия Рим – Константинопол, където по-късно е заровен в златен ковчег в храма „ Свети Апостоли “. Не по-малка е заслугата на кралица Елена, която подхваща огромно поклонение по местата, където е живял Христос. Тя издига величествени манастири и открива на Голгота Кръста, на който е разпнат Исус. Именно в памет на това знамение църквата открива празника Въздвижение на Честния Кръст на 14 септември.
В българския национален календар този ден, именуван още Костадиновден, е претрупан с дълбока мистичност и отбелязва границата сред пролетта и настъпващото лято. В другите краища на страната обредността се демонстрира в удивителни форми, преплитайки християнския канон с антични езически култове към Слънцето и природата.
Вярва се, че Еленка носи градушката в ръкава си, а дружно с Костадин я държат в голям чувал. Затова полската работа е строго неразрешена, а стопаните умилостивяват светците с молебствия за благодат.
Магията на празника стартира дни по-рано с разчистване на селските кладенци и лечебни извори, наречени аязма. Общността събира средства за церемониален курбан от бяло мъжко животно на нечетен брой години, което се коли край църковния двор. Истинският център на мистичните ритуали обаче е нестинарството, съхранено в странджанските села.
Нестинарството се възприема като Божия заложба, която се предава по завещание в избрани родове. Важна роля тук играе първата, най-възрастна нестинарка, в чийто дом се намира „ столнината “ или „ конакът “ – параклис, където се пазят свещените нестинарски тъпани и „ опашатите “ икони с дълги дръжки, облечени в червен плат.
В навечерието на празника нестинарите обикалят къщите с тъпани и гайди, с цел да прогонят заболяванията. На самия 21 май, след празничната литургия, шествието отива до аязмото, където стартира огромен панаир с хора и битки. Истинското свещенодействие настава по здрач, когато на площада лумва голяма клада, превърната по-късно в кръг от живи въглени.
Под хипнотичния темп на нестинарския барабан, нестинарите изпадат в транс, сграбчват иконите и влизат боси в жаравата. Те танцуват върху огъня без да получат нито една рана, а в положението си на захлас пророкуват за бъдещето и поддържат връзка с предците. Традицията повелява веселбата да продължи три дни, през които се провежда и красивият бит с връзването на люлки на здрави дъбови дървета.
Момците, които си харесат булка на люлките в този ден, се смятат за огромни късметлии, тъй като тя ще бъде отлична стопанка и ще ги подари със синове.
В същото време, в равнините на Централна Северна България празникът е прочут като Кършан, тъй като тогава лозарите кършат първите филизи на лозите и подвигат общи софри измежду масивите. Напълно друга, само че еднообразно живописна е картината в Родопите, където денят се назовава Предой, Мандра или Отбив.
Тъй като пролетта в планината идва по-късно, тук на 21 май се извършват пастирските обреди, присъщи за Гергьовден в другите райони. Овчарите изкарват стадата на общи мандри край селата, отделят агнетата от майките им и вършат първото общо доене.
Празникът там приключва с богата софра от прясно сирене, извара, кисело мляко и наложително печено агне, дарено от сърце за здравето на цялото село.
Имената, които носят светлина и устояване
Освен с богатите си ритуали, 21 май е измежду най-обичаните и огромни именни дни в българската традиция. На този ден хиляди българи посрещат посетители и одобряват пожелания за здраве. Празнуват всички, които носят името на великия император – Константин, Костадин, Коста, Косьо, Коце, както и производните форми като Дино и Стоян.
Заедно с тях празникът озарява и дамите, кръстени на неговата майка, кралица Елена, както и всички дами с имената Еленка, Елеонора, Елин, Ели, Илона и Ленка. Символиката на двете съществени имена е дълбока и безконечна: Константин носи смисъла на непрекъснат, корав и устояващ на бурите, до момента в който Елена е синоним на светлина, искра и огнен факел.
Така имената на двамата светци не престават да придвижват през вековете посланието за непоколебима религия и вътрешна светлина.
Източноправославната черква ги канонизира като равноапостоли, защото техните каузи за разпространяването на вярата са съизмерими с тези на Христовите възпитаници.
На обичайните икони те постоянно се изобразяват величествени, в царски одежди, с корони, инкрустирани със скъпоценни камъни, и сияйни ореоли. В ръцете си двамата светци държат Кръста Господен – признакът, който прекатурва ориста на античния свят.
През 313 година император Константин издава историческия Милански едикт, с който поставя завършек на вековните гонения и трансформира християнството в законна и уважавана вяра в рамките на Римската империя.
Въпреки че самият държател приема светото кръщение едвам в края на земния си път, неговият политически талант придвижва столицата в Новия Рим – Константинопол, където по-късно е заровен в златен ковчег в храма „ Свети Апостоли “. Не по-малка е заслугата на кралица Елена, която подхваща огромно поклонение по местата, където е живял Христос. Тя издига величествени манастири и открива на Голгота Кръста, на който е разпнат Исус. Именно в памет на това знамение църквата открива празника Въздвижение на Честния Кръст на 14 септември.
В българския национален календар този ден, именуван още Костадиновден, е претрупан с дълбока мистичност и отбелязва границата сред пролетта и настъпващото лято. В другите краища на страната обредността се демонстрира в удивителни форми, преплитайки християнския канон с антични езически култове към Слънцето и природата.
Вярва се, че Еленка носи градушката в ръкава си, а дружно с Костадин я държат в голям чувал. Затова полската работа е строго неразрешена, а стопаните умилостивяват светците с молебствия за благодат.
Магията на празника стартира дни по-рано с разчистване на селските кладенци и лечебни извори, наречени аязма. Общността събира средства за церемониален курбан от бяло мъжко животно на нечетен брой години, което се коли край църковния двор. Истинският център на мистичните ритуали обаче е нестинарството, съхранено в странджанските села.
Нестинарството се възприема като Божия заложба, която се предава по завещание в избрани родове. Важна роля тук играе първата, най-възрастна нестинарка, в чийто дом се намира „ столнината “ или „ конакът “ – параклис, където се пазят свещените нестинарски тъпани и „ опашатите “ икони с дълги дръжки, облечени в червен плат.
В навечерието на празника нестинарите обикалят къщите с тъпани и гайди, с цел да прогонят заболяванията. На самия 21 май, след празничната литургия, шествието отива до аязмото, където стартира огромен панаир с хора и битки. Истинското свещенодействие настава по здрач, когато на площада лумва голяма клада, превърната по-късно в кръг от живи въглени.
Под хипнотичния темп на нестинарския барабан, нестинарите изпадат в транс, сграбчват иконите и влизат боси в жаравата. Те танцуват върху огъня без да получат нито една рана, а в положението си на захлас пророкуват за бъдещето и поддържат връзка с предците. Традицията повелява веселбата да продължи три дни, през които се провежда и красивият бит с връзването на люлки на здрави дъбови дървета.
Момците, които си харесат булка на люлките в този ден, се смятат за огромни късметлии, тъй като тя ще бъде отлична стопанка и ще ги подари със синове.
В същото време, в равнините на Централна Северна България празникът е прочут като Кършан, тъй като тогава лозарите кършат първите филизи на лозите и подвигат общи софри измежду масивите. Напълно друга, само че еднообразно живописна е картината в Родопите, където денят се назовава Предой, Мандра или Отбив.
Тъй като пролетта в планината идва по-късно, тук на 21 май се извършват пастирските обреди, присъщи за Гергьовден в другите райони. Овчарите изкарват стадата на общи мандри край селата, отделят агнетата от майките им и вършат първото общо доене.
Празникът там приключва с богата софра от прясно сирене, извара, кисело мляко и наложително печено агне, дарено от сърце за здравето на цялото село.
Имената, които носят светлина и устояване
Освен с богатите си ритуали, 21 май е измежду най-обичаните и огромни именни дни в българската традиция. На този ден хиляди българи посрещат посетители и одобряват пожелания за здраве. Празнуват всички, които носят името на великия император – Константин, Костадин, Коста, Косьо, Коце, както и производните форми като Дино и Стоян.
Заедно с тях празникът озарява и дамите, кръстени на неговата майка, кралица Елена, както и всички дами с имената Еленка, Елеонора, Елин, Ели, Илона и Ленка. Символиката на двете съществени имена е дълбока и безконечна: Константин носи смисъла на непрекъснат, корав и устояващ на бурите, до момента в който Елена е синоним на светлина, искра и огнен факел.
Така имената на двамата светци не престават да придвижват през вековете посланието за непоколебима религия и вътрешна светлина.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ