Православната църква почита светите равноапостоли Константин и Елена
На 21 май имен ден честват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко и техните производни
Православната черква отбелязва през днешния ден, 21 май, паметта на светите равноапостоли Константин и Елена. През 313 година император Константин издава Миланския едикт, с който вкарва християнството като публична вяра в обширната Римска империя. Самият той приема християнската религия в края на живота си.
Император Константин стартира интензивно строителство на християнски църкви и манастири в цялата империя. По време на неговото ръководство се привиква и Първият космополитен събор в Никея (325 г.), който осъжда арианската разкол. Царица Елена посещава Йерусалим, където открива животворния Кръст Господен и издига голям брой църкви в града, във Витлеем и в Елеонската планина.
Народни обичаи и нестинарството
В България националният фетиш към св. Константин и св. Елена е изключително мощно развъртян в Странджа планина, където празникът е прочут като Костадиновден. За него е присъщ неповторимият бит – игра върху огън, наричана нестинарство. Ритуалът постоянно се изпълнявал от българското и гръцкото население в Странджа до 1912-1913 година, а до 60-те години на XX век се среща най-вече в с. Българи в източната част на Странджа планина, където в наши дни традицията се възобновява.
Нестинари ставали както мъже, по този начин и дами (последните трябвало да бъдат на възраст, на която към този момент не могат да раждат). Те нормално са представители на едни и същи родове, защото нестинарството се предава по завещание. За основна нестинарка се избира най-възрастната жена, чиято къща назовават „ конак " или „ столнина ". Там в специфични червени калъфи, наричани ризи, се пазят свещените икони на св. Константин и св. Елена. В конака се съхранява и свещеният нестинарски барабан, който се употребява единствено при игрите върху огън.
Празнични ритуали
В деня на празника нестинарите, дружно с тъпанджиите, се събират в конака. Главната нестинарка ги гощава и ги води в параклиса при иконите, които прекадява. След това шествието потегля към аязмото (свещения извор) на светците край селото, като най-младият нестинар носи иконата на св. Константин, окичена с цветя. Носят се и църковните хоругви и други икони, а шествието се съпровожда от тъпана и гайдата.
Когато се мръкне, всички се връщат в селото, където на площада през целия ден е горял огън, от който е останала единствено жаравата. Гайдата и тъпанът засвирват „ нестинарска свирня ", и в такт с нея нестинарите обикалят към огъня. Един по един биват „ прихващани " (изпадат в екстаз) и нагазват с боси крайници в жаравата. Пред себе си държат иконата на св. Константин, стъпват ситно-ситно и от устата им се отронва присъщото „ въх-въх ".
Регионални особености
В разнообразни елементи на страната празникът има свои специфики. В Родопската област Костадиновден е празник, уважаван от овчарите, и се назовава Предой, Мандра или Отбив. На този ден доят овцете и отлъчват агънцата от майките им, след което устройват общи трапези край къщите.
В тракийските села празникът е прочут като Кърчана и се знае, че на този ден слънцето пече доста мощно. Затова прибират добитъка в оборите, с цел да не „ кърчаняса ", т.е. да не слънчаса.
Според националните вярвания на Костадиновден е неразрешена всякаква полска работа, с цел да се защищити реколтата от градушка. На 21 майимен ден честват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко и техните производни.
Православната черква отбелязва през днешния ден, 21 май, паметта на светите равноапостоли Константин и Елена. През 313 година император Константин издава Миланския едикт, с който вкарва християнството като публична вяра в обширната Римска империя. Самият той приема християнската религия в края на живота си.
Император Константин стартира интензивно строителство на християнски църкви и манастири в цялата империя. По време на неговото ръководство се привиква и Първият космополитен събор в Никея (325 г.), който осъжда арианската разкол. Царица Елена посещава Йерусалим, където открива животворния Кръст Господен и издига голям брой църкви в града, във Витлеем и в Елеонската планина.
Народни обичаи и нестинарството
В България националният фетиш към св. Константин и св. Елена е изключително мощно развъртян в Странджа планина, където празникът е прочут като Костадиновден. За него е присъщ неповторимият бит – игра върху огън, наричана нестинарство. Ритуалът постоянно се изпълнявал от българското и гръцкото население в Странджа до 1912-1913 година, а до 60-те години на XX век се среща най-вече в с. Българи в източната част на Странджа планина, където в наши дни традицията се възобновява.
Нестинари ставали както мъже, по този начин и дами (последните трябвало да бъдат на възраст, на която към този момент не могат да раждат). Те нормално са представители на едни и същи родове, защото нестинарството се предава по завещание. За основна нестинарка се избира най-възрастната жена, чиято къща назовават „ конак " или „ столнина ". Там в специфични червени калъфи, наричани ризи, се пазят свещените икони на св. Константин и св. Елена. В конака се съхранява и свещеният нестинарски барабан, който се употребява единствено при игрите върху огън.
Празнични ритуали
В деня на празника нестинарите, дружно с тъпанджиите, се събират в конака. Главната нестинарка ги гощава и ги води в параклиса при иконите, които прекадява. След това шествието потегля към аязмото (свещения извор) на светците край селото, като най-младият нестинар носи иконата на св. Константин, окичена с цветя. Носят се и църковните хоругви и други икони, а шествието се съпровожда от тъпана и гайдата.
Когато се мръкне, всички се връщат в селото, където на площада през целия ден е горял огън, от който е останала единствено жаравата. Гайдата и тъпанът засвирват „ нестинарска свирня ", и в такт с нея нестинарите обикалят към огъня. Един по един биват „ прихващани " (изпадат в екстаз) и нагазват с боси крайници в жаравата. Пред себе си държат иконата на св. Константин, стъпват ситно-ситно и от устата им се отронва присъщото „ въх-въх ".
Регионални особености
В разнообразни елементи на страната празникът има свои специфики. В Родопската област Костадиновден е празник, уважаван от овчарите, и се назовава Предой, Мандра или Отбив. На този ден доят овцете и отлъчват агънцата от майките им, след което устройват общи трапези край къщите.
В тракийските села празникът е прочут като Кърчана и се знае, че на този ден слънцето пече доста мощно. Затова прибират добитъка в оборите, с цел да не „ кърчаняса ", т.е. да не слънчаса.
Според националните вярвания на Костадиновден е неразрешена всякаква полска работа, с цел да се защищити реколтата от градушка. На 21 майимен ден честват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко и техните производни.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ