"Самотният император" - изложба в галерия Стил посветена на Нерон
На 21. Март 2018г., сряда, от 18:30ч в галерията на Волен Сидеров и Светлин Гугов - „ Стил ", ще бъде откриването на „ Самотният император ".
В изложбата ще бъдат показани картини на Димитър Казаков-Нерон, множеството от които непоказвани до този миг са благосъстоятелност на „ Стил " и събирани от шефа - Светлин Гугов.
На откриването на събитието с изключение на съгалеристта - Волен Сидеров, ще участва и Калин Николов - непосредствен другар и ценител на творчеството на Димитър Казаков. От него ще чуем разкази за известния художник.
За повече детайлности по отношение на идната галерия и компликациите към събирането ѝ разговаряхме със съдружника на Волен Сидеров - шефът на изложба „ Стил " - Светослав Гугов.
Той разяснява и за какво българските създатели са толкоз евтини и не се пласират добре в чужбина, по какъв начин са образувани сполучливите сбирки и има ли имитации на пазара?.
Когато го питаме за положението на българския пазар сега, той го характеризира като слаб и районен. Сравнява го с този през 1996г., когато цените са били не просто високи, а даже повишени. Причината за това са банки-пирамиди, които давали огромна част от парите на хората, присъединили се в порочната процедура, за изкуство. Впоследствие банкрутирали, а пазарът тръгнал надолу.
Директорът на галерията го дефинира и като районен и неликвиден. Почти никоя картина не може да се продаде за повече от 50 -100€ отвън граница. Две са главните аргументи: създателите не са познати и стилът на старите майстори е сложен за разбиране. Жените на полето, розоберачките, планините, жътварките наподобяват необичайно за непознатите колекционери и това доста понижа цената на картините ни.
Още една причина за ниските цени на картините от български създатели, съдружникът на Волен Сидеров, намира в страната, която се е отказала от ролята си на филантроп в тази област. Според него, в случай че Националната художествена изложба правеше откупки, цените биха били десетки пъти по-високи и пазарът би се съживил.
А по отношение на подправянето галеристът показа: „ Има доста имитации ". И продължава с изказванието, че даже има работилници за обособените създатели.
За образец дава Плевен, откъдето са му предложили произведения на Димитър Казаков и Тома Трифоновски, а в Пловдив пък копират Златю Бояджиев и Генко Генков. Пътят на ментетата минава през заложна къща, подставени лица и още доста медиатори. А зад тези схеми, съгласно шефа на изложба „ Стил ", стоят хора, които желаят да завоюват бързи и лесни пари и експлоатират този метод.
Въпреки всички старания, които се поставят от фалшификаторите, съгласно Светлин Гугов, те остават напразни. При „ Генко Генков да вземем за пример има една рутина, размах, решителност, които не могат да бъдат уловени и пресъздадени.
И в действителност точно поради това е забавен всеки един създател - поради личния си жанр и новото, което самичък измисля и образува за себе си ", добавя галеристът по отношение на неуспеха на фалшификаторите. Вярва, че точно хората, които се занимават с изкуство - галеристи, колекционери, прекупвачи, би трябвало да се обединят и да създадат всичко допустимо да се спре със основаването и разпространяването на подправени картини.
Според него от това най-много страдат клиентите. Опитът му демонстрира, че един път попаднали на менте, те въобще няма да желаят да купят картина повече, тъй като виждат, че са попаднали в престъпна скица и това ги отхвърля дефинитивно.
Неговият съвет против фалшификатите е да се употребяват консултанти, което в чужбина е доста по-разпространена процедура в сравнение с в България. Освен с тяхна помощ, искащите да си купят картина могат да се предпазят и като просто съпоставят цените - в случай че цената е подозрително ниска, то може би картината е фалшификат. За образец в тази ситуация господин Гугов употребява картина на Майстора, която може да се откри за 10 000€ при действителна стойност 50 000€.
Относно сполучливата формула за основаване на сбирка, Гугов цитира Хемингуей и доразви неговата мисъл, че е доста по-добре да се купуват живи художници. Предимствата са няколко - когато купуваш от актуален създател си сигурен, че картината е истинска, а и имаш доста по-голям избор, също по този начин и цената ѝ ще се усилва с времето. На този принцип са правени и най-големите сбирки в света, акцентира господин Гугов.
В края на диалога галеристът ни показа, че приема за персонална идея превръщането на изкуството в налично и за средностатистическия български жител, който, съгласно него, сега е изолиран. Причината за това открива в олигарсите и компаниите към тях, които през последните години изкупуват скъпите картини и нарочените за елитни създатели. Галеристът декларира, че ще се бори против това статукво, тъй като то ощетява както изкуството, по този начин и хората.
В изложбата ще бъдат показани картини на Димитър Казаков-Нерон, множеството от които непоказвани до този миг са благосъстоятелност на „ Стил " и събирани от шефа - Светлин Гугов.
На откриването на събитието с изключение на съгалеристта - Волен Сидеров, ще участва и Калин Николов - непосредствен другар и ценител на творчеството на Димитър Казаков. От него ще чуем разкази за известния художник.
За повече детайлности по отношение на идната галерия и компликациите към събирането ѝ разговаряхме със съдружника на Волен Сидеров - шефът на изложба „ Стил " - Светослав Гугов.
Той разяснява и за какво българските създатели са толкоз евтини и не се пласират добре в чужбина, по какъв начин са образувани сполучливите сбирки и има ли имитации на пазара?.
Когато го питаме за положението на българския пазар сега, той го характеризира като слаб и районен. Сравнява го с този през 1996г., когато цените са били не просто високи, а даже повишени. Причината за това са банки-пирамиди, които давали огромна част от парите на хората, присъединили се в порочната процедура, за изкуство. Впоследствие банкрутирали, а пазарът тръгнал надолу.
Директорът на галерията го дефинира и като районен и неликвиден. Почти никоя картина не може да се продаде за повече от 50 -100€ отвън граница. Две са главните аргументи: създателите не са познати и стилът на старите майстори е сложен за разбиране. Жените на полето, розоберачките, планините, жътварките наподобяват необичайно за непознатите колекционери и това доста понижа цената на картините ни.
Още една причина за ниските цени на картините от български създатели, съдружникът на Волен Сидеров, намира в страната, която се е отказала от ролята си на филантроп в тази област. Според него, в случай че Националната художествена изложба правеше откупки, цените биха били десетки пъти по-високи и пазарът би се съживил.
А по отношение на подправянето галеристът показа: „ Има доста имитации ". И продължава с изказванието, че даже има работилници за обособените създатели.
За образец дава Плевен, откъдето са му предложили произведения на Димитър Казаков и Тома Трифоновски, а в Пловдив пък копират Златю Бояджиев и Генко Генков. Пътят на ментетата минава през заложна къща, подставени лица и още доста медиатори. А зад тези схеми, съгласно шефа на изложба „ Стил ", стоят хора, които желаят да завоюват бързи и лесни пари и експлоатират този метод.
Въпреки всички старания, които се поставят от фалшификаторите, съгласно Светлин Гугов, те остават напразни. При „ Генко Генков да вземем за пример има една рутина, размах, решителност, които не могат да бъдат уловени и пресъздадени.
И в действителност точно поради това е забавен всеки един създател - поради личния си жанр и новото, което самичък измисля и образува за себе си ", добавя галеристът по отношение на неуспеха на фалшификаторите. Вярва, че точно хората, които се занимават с изкуство - галеристи, колекционери, прекупвачи, би трябвало да се обединят и да създадат всичко допустимо да се спре със основаването и разпространяването на подправени картини.
Според него от това най-много страдат клиентите. Опитът му демонстрира, че един път попаднали на менте, те въобще няма да желаят да купят картина повече, тъй като виждат, че са попаднали в престъпна скица и това ги отхвърля дефинитивно.
Неговият съвет против фалшификатите е да се употребяват консултанти, което в чужбина е доста по-разпространена процедура в сравнение с в България. Освен с тяхна помощ, искащите да си купят картина могат да се предпазят и като просто съпоставят цените - в случай че цената е подозрително ниска, то може би картината е фалшификат. За образец в тази ситуация господин Гугов употребява картина на Майстора, която може да се откри за 10 000€ при действителна стойност 50 000€.
Относно сполучливата формула за основаване на сбирка, Гугов цитира Хемингуей и доразви неговата мисъл, че е доста по-добре да се купуват живи художници. Предимствата са няколко - когато купуваш от актуален създател си сигурен, че картината е истинска, а и имаш доста по-голям избор, също по този начин и цената ѝ ще се усилва с времето. На този принцип са правени и най-големите сбирки в света, акцентира господин Гугов.
В края на диалога галеристът ни показа, че приема за персонална идея превръщането на изкуството в налично и за средностатистическия български жител, който, съгласно него, сега е изолиран. Причината за това открива в олигарсите и компаниите към тях, които през последните години изкупуват скъпите картини и нарочените за елитни създатели. Галеристът декларира, че ще се бори против това статукво, тъй като то ощетява както изкуството, по този начин и хората.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ