На 21 февруари 1997 г. човек, на име Мел Уотърс,

На 21 февруари 1997 година човек, на име Мел Уотърс, позвънил в късното американско вечерно радио токшоу " Coast to Coast with Art Bell " с доста странна история за описване.

Според Уотърс, в неговия парцел, на към 14 километра западно от Еленсбърг, Вашингтон, имало дупка, която наподобява била без дъно. Уотърс споделил на водещия, че в случай че локалните хора стартират да хвърлят боклука си в дупката (първото нещо, което ви хрумва да извършите, когато откриете особеност от теоретичен интерес) тя в никакъв случай няма да се изпълни.

Той траял да пази изказванието си като разказал, че до момента в който разучавал мястото, той спуснал неуместно количество корда за въдица в дупката в опит да дефинира нейната дълбочина.

„ Както нормално взех кучетата с мен... те обаче не желаеха да се приближат до проклетото нещо “, сподели той в програмата „ и в случай че се пробвах да ги заведа там на каишка, те се запъваха с краката и не желаеха да помръднат в посока на дупката. "

Той твърдял, че пуснал над 24 000 метра корда, без да доближи дъното.

Земната кора на сушата е променлива. Средно е с дебелина към 30 километра, макар че под планински вериги може да доближи до 100 километра. Ако изказванието на Уотър било правилно, дупката щяла да е по-дълбока, в сравнение с която и да е, основана от индивида.

Тази купа принадлежи на Колския свръхдълбок сондаж на Колския полуостров в северозападна Русия. Проектът, който обхванал интервала от 24 май 1970 година досега след разпадането на Съветския съюз, сподели, че най-дълбоката част на дупката доближава 12 263 метра под повърхността.

Изглежда малко евентуално някой да се е натъкнал на толкоз дълбока дупка, без никой преди този момент да не е чувал за това, само че странното удостоверение на Уотърс не свършва дотук. Според него дупката имала и други мистериозни свойства, в това число възкресяване на мъртви кучета. В предаването той твърди, че локален гражданин хвърлил мъртвото си куче в дупката, единствено с цел да се появи живо малко по-късно при ловджия. Но кучето по този начин и не се върнало при своя " собственик ".

Други странни изказвания включват, че радиостанциите, сложени покрай дупката, възпроизвеждали остаряла музика, а металите, държани покрай нея се превръщали в други субстанции.

Градската легенда се популяризирала и други твърдели, че също са виждали дупката, само че никой от тях в никакъв случай не разкрил точното ѝ местоположение. Разбира се, това е доста евентуално, тъй като приказката е небивалица. Уотърс траял да твърди, че държавното управление го принудило да им даде чартърен земята, върху която била дупката, без пояснение, което му донесло парите, с които да се реалокира в Австралия.

Разследванията демонстрират, че няма данни за Уотърс в региона, нито за жена му, която трябвало да работи в университета. Много хора търсили самата дупка, само че по този начин и не са показани доказателства за нейното битие.

Дупката, евентуално небивалица или градска легенда, не е допустимо да съществува, както е разказана, доста преди да стигнете до частта че „ прибирала кучетата от мъртвите “.

„ Геологически и физически не е допустимо една дупка да е толкоз дълбока “, сподели Джак Пауъл, геолог от Департамента по естествени запаси на щата Вашингтон, който беше запитан за дупката.

„ Би се срутила в себе си под големия напън и топлота от близките пластове. “

Пауъл има вяра, че легендата е била подбудена от локална златна мина, която имала вход в локално поле, с шахта от към 27 метра, което, въпреки и в действителност много надълбоко, надали е точното определение за „ бездънно “.