Един срещу трима: как Суворов побеждава турската армия при Козлуджа
На 20 юни (ст.ст. 9 юни) 1774 година в България се разиграва борба, която взема решение ориста на шестгодишната война сред Османската врата и Русия.
«ТРЯБВА ДА съдебна експертиза ВОЮВА С УМЕНИЕ, А НЕ С ЧИСЛЕНОСТ».
Великият съветски военачалник Александър Василиевич Суворов е един от основоположниците на имперското военно изкуство. През цялата си военна кариера не е претърпял проваляне.
През месец април 1773 година Суворов получава предопределение на Балканския спектакъл на бойните дейности в Първата Руско-турска война (1768-1774 г.)
По това време бойните дейности се водят към този момент шеста година. 1-ва войска е командвана от граф Петр Александрович Румянцев. В България Суворов се озовава в корпуса на главнокомандващия Иван Петрович Салтиков. В този миг главната спънка за Салтиков е крепостта Туртукай (Тутракан), която управлява прекосяването през Дунав.
Гарнизонът на крепостта достигал 4 хиляди души. Турците, криещи се зад дебели крепостни стени, явно изгубили бдителността си, вярвайки, че единствено вманиачен ще реши да превземе Туртукай в придвижване.
Суворов взема решение, без координиране с висшестоящите, да превземе укрепения тутракански гарнизон. Турските войски са сюрпризирани и по тази причина Тутракан е високомерен със доста по-малко загуби от турските. Победата има значимо тактическо значение, тъй като по този начин са прекратени турските известия сред Силистра и Русчук (Русе). Оттегляйки се назад през Дунав, Суворов извежда цялото християнско население, с цел да не могат турците да отмъстят на българите за съветската офанзива.
Вместо елементарен доклад, Суворов изпраща до командващия Румянцев следните стихове:
(„ Слава на Бога и популярност Вам! Тутракан е високомерен и аз съм там. “)
Началникът изпраща истинския му доклад на императрицата: „ като безподобен лаконизъм на безпримерния Суворов “. Същевременно го предава на боен съд за самоволните му дейности. Военната гилдия го осъжда на гибел, само че Екатерина II не утвърждава присъдата, резолирайки: “Победителите не ги съдят “ “.
Командването обаче не се възползва от успеха на Суворов и турските войски още веднъж завземат Тутракан, след което се пробват да го укрепят. Едва на 28 юни, този път със заповед от Командването, Суворов за повторно нападна и завладява крепостта, макар 4-кратното предимство на турските войски.
Следващата решаваща борба в България е на 20 юни (ст.ст. 9 юни ) 1774 година при Козлуджа, в която съветските войски под командването на А. В. Суворов и М. Ф. Каменски разрушават 40 000 войска на Хаджи Абдур Резак. В сражението вземат участие като доброволци доста българи (около 3000 души).
Битката продължава към 10 часа (от 12 до 22) часа. Войските на Суворов се движат с къси почивки в продължение на 19 часа (от 1 до 22 часа) и за това време изминават повече от 35 км, от които 15 км са били в пердах.
Анализирайки борбата при Козлуджа, на първо място би трябвало да се означи, че успеха е реализирана, с помощта на самодейността на Суворов, неговата упоритост и извънредно дейното водене на стълкновение, макар тежките условия.
От позиция на общото развиване на военното изкуство боят при Козлуджа е реалност от огромно значение. Това е форма на борба, съвсем непозната през обсъждания интервал, само че получила необятно разпространяване в края на XVIII и началото на XIX век.
Тази борба е една от основните по време на Руско-турската война от 1768-1774 година
Победата при Козлуджа е удар, сломил волята на турското командване за продължение на войната. Две седмици след борбата, по предложение на везира, стартират мирни договаряния.
Мястото, където е подписан мирният контракт в Кючук-Кайнарджа
Русия подписва преференциалния за нея Кючук-Кайнарджийски кротичък контракт с Турция. Османската империя губи господстващото си състояние на Черно море, принудена е да се съгласи с автономията на Крим.
В чест на Суворов град Козлуджа по-късно е преименуван на гр.Суворово.
Източници:
https://blitz.bg/obshtestvo/predi-240-g-suvorov-razgromyava-turtsite-kray-segashnoto-suvorovo_news273705.html
«ТРЯБВА ДА съдебна експертиза ВОЮВА С УМЕНИЕ, А НЕ С ЧИСЛЕНОСТ».
Великият съветски военачалник Александър Василиевич Суворов е един от основоположниците на имперското военно изкуство. През цялата си военна кариера не е претърпял проваляне.
През месец април 1773 година Суворов получава предопределение на Балканския спектакъл на бойните дейности в Първата Руско-турска война (1768-1774 г.)
По това време бойните дейности се водят към този момент шеста година. 1-ва войска е командвана от граф Петр Александрович Румянцев. В България Суворов се озовава в корпуса на главнокомандващия Иван Петрович Салтиков. В този миг главната спънка за Салтиков е крепостта Туртукай (Тутракан), която управлява прекосяването през Дунав.
Гарнизонът на крепостта достигал 4 хиляди души. Турците, криещи се зад дебели крепостни стени, явно изгубили бдителността си, вярвайки, че единствено вманиачен ще реши да превземе Туртукай в придвижване.
Суворов взема решение, без координиране с висшестоящите, да превземе укрепения тутракански гарнизон. Турските войски са сюрпризирани и по тази причина Тутракан е високомерен със доста по-малко загуби от турските. Победата има значимо тактическо значение, тъй като по този начин са прекратени турските известия сред Силистра и Русчук (Русе). Оттегляйки се назад през Дунав, Суворов извежда цялото християнско население, с цел да не могат турците да отмъстят на българите за съветската офанзива.
Вместо елементарен доклад, Суворов изпраща до командващия Румянцев следните стихове:
(„ Слава на Бога и популярност Вам! Тутракан е високомерен и аз съм там. “)
Началникът изпраща истинския му доклад на императрицата: „ като безподобен лаконизъм на безпримерния Суворов “. Същевременно го предава на боен съд за самоволните му дейности. Военната гилдия го осъжда на гибел, само че Екатерина II не утвърждава присъдата, резолирайки: “Победителите не ги съдят “ “.
Командването обаче не се възползва от успеха на Суворов и турските войски още веднъж завземат Тутракан, след което се пробват да го укрепят. Едва на 28 юни, този път със заповед от Командването, Суворов за повторно нападна и завладява крепостта, макар 4-кратното предимство на турските войски.
Следващата решаваща борба в България е на 20 юни (ст.ст. 9 юни ) 1774 година при Козлуджа, в която съветските войски под командването на А. В. Суворов и М. Ф. Каменски разрушават 40 000 войска на Хаджи Абдур Резак. В сражението вземат участие като доброволци доста българи (около 3000 души).
Битката продължава към 10 часа (от 12 до 22) часа. Войските на Суворов се движат с къси почивки в продължение на 19 часа (от 1 до 22 часа) и за това време изминават повече от 35 км, от които 15 км са били в пердах.
Анализирайки борбата при Козлуджа, на първо място би трябвало да се означи, че успеха е реализирана, с помощта на самодейността на Суворов, неговата упоритост и извънредно дейното водене на стълкновение, макар тежките условия.
От позиция на общото развиване на военното изкуство боят при Козлуджа е реалност от огромно значение. Това е форма на борба, съвсем непозната през обсъждания интервал, само че получила необятно разпространяване в края на XVIII и началото на XIX век.
Тази борба е една от основните по време на Руско-турската война от 1768-1774 година
Победата при Козлуджа е удар, сломил волята на турското командване за продължение на войната. Две седмици след борбата, по предложение на везира, стартират мирни договаряния.
Мястото, където е подписан мирният контракт в Кючук-Кайнарджа
Русия подписва преференциалния за нея Кючук-Кайнарджийски кротичък контракт с Турция. Османската империя губи господстващото си състояние на Черно море, принудена е да се съгласи с автономията на Крим.
В чест на Суворов град Козлуджа по-късно е преименуван на гр.Суворово.
Източници:
https://blitz.bg/obshtestvo/predi-240-g-suvorov-razgromyava-turtsite-kray-segashnoto-suvorovo_news273705.html
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ