На 20 юни се навършват 50 години от легендарния Челюсти“,

...
На 20 юни се навършват 50 години от легендарния Челюсти“,
Коментари Харесай

20 юни 1975 г. Спилбърг изумява публиката с хоръра Челюсти

На 20 юни се навършват 50 години от именития „ Челюсти “, филм на ужасите за акула-убиец, трансформирал 28-годишния Стивън Спилбърг в звезда на американската постановка.

Продуцентите Дейвид Браун и Ричард Занук вземат решение да рискуват, залагайки на млад режисьор, на който поверяват филмовата акомодация на свеж бестселър. Популярността на книгата е една от значимите гаранции за риска на производителя.

Романът на Питър Бенчли „ Челюсти “ е оповестен през февруари 1974 година и прекарва 44 седмици в листата с бестселъри на New York Times.

Правата са купени от Universal Studios за солидните 575 000 $.

И по този начин - излиза и филмовата акомодация с дълготрайност 2 часа и 4 минути. В основните функции са Рой Шайдър, Робърт Шоу, Ричард Драйфус и Лорейн Гари.

По това време Спилбърг е направил два пълнометражни кино лентата, Duel и The Sugarland Express. Duel в началото е изработен за телевизия и по-късно уголемен за стартиране по кината. Всичко останало, по което е работил Спилбърг до тогава, са късометражни филми и епизоди от сериали, най-известният от които е именитият „ Коломбо “ с Питър Фолк.

Спилбърг не е във екстаз от тази работа, само че признава, че е научил доста от малкия екран . Освен всичко друго, в очите на Браун и Занук Стивън явно е по-сговорчив от непокорните си сътрудници от новото холивудско потомство като Мартин Скорсезе и Питър Богданович.

Спилбърг, сходно на приятелите си Джордж Лукас и Робърт Земекис, желае да прави филми за хората , не вижда необикновен проблем в разпоредбите на студиото. Или по-скоро вижда опция да ги преработи за себе си.

Като начало той работи с текста на романа на Бенчли, отървавайки се от ненужните сюжетни линии. Въпреки това, по днешните стандарти, сюжетът на „ Челюсти “ към момента наподобява трагично комплициран на фона на наследниците като франчайза „ Мег “. Действието се развива в границите на шест летни дни – от 29 юни до 5 юли. Жителите на остров Амити се приготвят за обичайния напор от туристи на локалните плажове по случай Деня на независимостта на 4 юли. Плажните празненства са в основата на стопанската система на Амити, която е застрашена от трагичната гибел на локално момиче в устата на акула.

Островният шериф Мартин Броуди (Рой Шайдър) осъзнава, че страхът му от водата през целия му живот не е бил безрезултатен и желае да затвори локалните плажове, с цел да бъде в сигурност. Кметът Лари Вон (Мъри Хамилтън) упорства да пазят тишина и се надява да спре суматохата от акулите, изключително откакто опитният локален риболовец Куинт (Робърт Шоу) дава обещание да улови зъбатата риба за 10 хиляди $. Други риболовци не изискват такива такси и излизат в крайбрежните води в навалица, надявайки се да компенсират неналичието на опит с повече харпуни.

Те даже имат нещо като триумф - хващат акула и я излагат на показ, за ​​да я видят всички. Но океанографът Мат Хупър (Ричард Драйфус), който дойде на Амити, сравнявайки усмивката на уловената риба и останките на жертвите, твърди, че виновникът за гибелта е доста по-голям. В резултат на това шхуната Orca на Куинт, кръстена на косатката, която враждува с акулите в дивата природа, се трансформира в единствената вяра за локалното население. Опитният деец от Втората международна война излиза да се бие с хищника в компанията на Броуди и Хупър.

Спилбърг, сходно на героя си Броуди, изпитвал смут от водата. Най-големите компликации пораждат с механичната акула, която би трябвало да бъде употребена в няколко подиуми от кино лентата. По време на първите проби тя безусловно се задушила. Когато приятелят на режисьора Джордж Лукас пристигнал на снимачната площадка и като на смешка пъхнал главата си в устата на Брус (акулата е кръстена на юриста на Спилбърг), целият снимачен екип се постанова да я вади.

Спилбърг трябвало на практика да преработи кино лентата в придвижване по подобен метод, че да покаже по-малко от главната атракция. Според самия режисьор „ Челюсти “ се е трансформирал от квази-японски филм за чудовища в трилър на Хичкок.

Бюджетът от 4,5 милиона $ се удвоил, а броят на снимачните смени съвсем се утроява. Спилбърг работил 155 дни вместо плануваните 59. С напредването на работата режисьорът и продуцентите стигат до извода, че не желаят лицата на звезди да отвличат вниманието на фена от сюжета – по този начин „ Челюсти “ остава без Чарлтън Хестън, Джон Войт, Стив Маккуин и Робърт Редфорд. Всички те, както и доста други са отхвърлени за централните функции.

Но " Челюсти " прави звезда от 43-годишния Рой Шайдър - година по-късно той се появи в Marathon Man с Дъстин Хофман и Лорънс Оливие. И няколко години по-късно той е заставен да се върне на остров Амити в ролята на шериф Броуди.

Шайдер нямал предпочитание да взе участие в плана, който Спилбърг и Драйфус отхвърлят (те са заети „ Близки срещи от третия тип “), само че е заставен да извърши изискванията на контракта с Universal. Малко по-рано Рой отхвърли роля в " Ловецът на елени " на Майкъл Чимино, само че в тази ситуация от студиото му потърсили отговорност.

Но пък за Драйфус „ Челюсти “ става идващият цялостен триумф в мейнстрийм киното след ролята му в „ Американски графити “ с Лукас. След първото му съдействие със Спилбърг, кариерата на актьора потегля нагоре и скоро го води до Оскар за ролята му в The Goodbye, Darling.

Въпреки всички проблеми и опасности, „ Челюсти “ се трансформира в касов феномен: 260 милиона $ в локалния боксофис и още 210 милиона $ в интернационален проект.

Това е безспорен връх, който издигна Спилбърг до върха на студийната система. Отсега нататък режисьорът може да си разреши съвсем всичко, което пожелае - да вземем за пример да снима в идващия си филм освен същия Драйфус, само че и Франсоа Трюфо. Академията отстъпва пред Спилбърг по-късно – след " Списъкът на Шиндлер ". А „ Челюсти “ е отличен на Оскарите единствено с награди за тон, музика и монтаж.

Усилията на Спилбърг не са напразни - " Челюсти " наподобява ужасно и през днешния ден. Този филм на ужасите, лишен от приказен детайл, евентуално е не по-малко плашещ, в сравнение с е в годината на премиерата си.

Фидел Кастро счита " Челюсти " за дословна илюстрация на израза „ акулата на капитализма “ . Други виждат във кино лентата отражение на абсурда Уотъргейт, ехтене от войната във Виетнам. Може би прологът, в който пияни хипита стават жертви, в действителност носи отпечатъка на тежкото посттравматично разстройство, което Съединените щати претърпяха след изтеглянето на войските от Индокитай.

Спилбърг работи с оптималната независимост и на равнище сюжет, пресичайки драма, хорър, трилър и директни цитати от " Моби Дик ".

Малко евентуално е да има различен режисьор, който да може толкоз органично да впише бруталния монолог на Куинт за гибелта на екипажа на крайцера Индианаполис в занимателен филм. Тази част е написана от Джон Милиус, самопровъзгласил се дзен анархист, създател на Конан Варварина, сценарист на Мръсния Хари и прието свещено страшилище на американското кино.

Комбинацията от несъвместимо, игра на ръба, безсрамна прочувственост и храброст в следване на режисьорската вътрешен глас. В този смисъл " Челюсти " е същинска машина на времето, която за следващ път ни припомня, че всеки прошарен конформист в миналото е бил радостен и самоуверен експериментатор.

Източник: Lenta.ru

Източник: fakti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР