Празник на св. Наум Охридски с патриаршеска литургия в столичния кв. „Дружба“
На 20 юни Православната черква отбелязва празника на св. Наум Преславско-Охридски, един от най-дейните възпитаници на светите братя Кирил и Методий.
По този мотив в столичния кв. „ Дружба 1 “ бе маркиран празникът на единствения в България храм „ Св. Наум Охридски “ с тържествена света Литургия, възглавена от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.
Заедно с него съслужиха Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, иконом Владимир Дойчев и протойерей Владимир Гълъбов от храмовото духовенство, протойерей Ромил Георгиев от Сливенска епархия и йеродякон Вартоломей. Молитвено присъединяване взе ръководителят на празнуващия храм ставрофорен иконом Христо Пудин.
Църковните песнопения бяха изпълнени на два клира – десния огласиха храмовият хор „ Св. Наум Охридски “, управителен от доктор Андрей Касабов – секретар на Софийската света митрополия, а на левия пяха дами, водени от Мария Василева.
Преди началото на Литургията патриарх Даниил пострига за четци и артисти благоговейните мъже Огнян и Илиян, които помагаха на духовенството. Мнозина християни съучастваха с молитва на богослужението, а някои от тях одобриха Тялото и Кръвта Христови.
В края на Литургията Негово Светейшество поздрави духовенството и всички присъстващи на богослужението. В проповедта си той напомни живота, духовните писания и вярата на св. Наум:
„ Трудове равноапостолни, от които ние до ден сегашен се употребяваме и фактически стоим на това дърво, чиито корени са точно светите Седмочисленици, и всички благодеяния, които имаме от Бога, са ни и посредством тях. (…) Седем години свети Наум се труди в Плиска, след това в Преславското книжовно средище, и седем години на мястото на свети Климент след неговото ръкоположение за първи свещеник на българския език в Охридското просветно средище. След това ок. 900 година се отдръпва в усамотение в издигнатия от него, посредством средствата на свети цар Борис-Михаил и цар Симеон манастир „ Свети Архангели “ до Охридското езеро, по-късно преименуван на „ Свети Наум “. “
„ Какво ни завещаха светите Седмочисленици, съответно свети Наум? “, продължи словото си патриарх Даниил. „ Виждаме освен просветните писания, само че молитвения труд и деятелната обич, която те демонстрират. Това е което и тях самите е вдъхновявало и им е давало сили, и до ден сегашен резервира за всички нас духовното им завещание. Не е инцидентно, че този огън, който те възпламениха, огън на просветата, на вярата в Бога, на благочестието, до ден сегашен резервира през превратностите на времето манастира, който той е построил. (…) И фактически виждаме осъществяването на думите, които св. деятел Павел споделя: „ Любовта в никакъв случай не отпада “ (I Кор. 13:8). Защото всички писания, които са полагали – просветни, обучение, възпитаване във вярата, всичко това е усвояването на любовта. И през днешния ден в случай че нашето общество уважава техния принос за просветата, за развиването на книжнината, за културата, следва да си даваме сметка, че в нравствен проект тези писания у тях са произвели сърдечна непорочност, плодороден молитвен живот, всеотдайна богопосветеност и неуморни бащински грижи за духовните им рожби – целокупния ни народ “.
Предстоятелят на Българската православна черква прикани християните: „ Нека съчетаваме и ние през днешния ден тази външна предприемчивост и с вътрешна богопосветеност, здравомислещ дух, който следва пред Бога в молитва, както и те през днешния ден обитават пред Божия трон и се застъпват за всички нас. Така трудовете ни да имат освен външни резултати, само че и резултат в нашите сърца – очистването от пристрастеностите и вселяването там на Божията берекет, тъй че да бъдем храм Божий, където вътрешно от сърце се слави Божието име “.
Председателят на празнуващия храм о. Христо благодари за взаимната работа и за архипастирската грижа на Негово Светейшество. От свое име и от името на духовенството и църковното настоятелство подари на него и на архимандрит Йоан икони на св. Йоан Рилски и букети с цветя.
Текст и фотоси: Пламен Михайлов
По този мотив в столичния кв. „ Дружба 1 “ бе маркиран празникът на единствения в България храм „ Св. Наум Охридски “ с тържествена света Литургия, възглавена от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.
Заедно с него съслужиха Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, иконом Владимир Дойчев и протойерей Владимир Гълъбов от храмовото духовенство, протойерей Ромил Георгиев от Сливенска епархия и йеродякон Вартоломей. Молитвено присъединяване взе ръководителят на празнуващия храм ставрофорен иконом Христо Пудин.
Църковните песнопения бяха изпълнени на два клира – десния огласиха храмовият хор „ Св. Наум Охридски “, управителен от доктор Андрей Касабов – секретар на Софийската света митрополия, а на левия пяха дами, водени от Мария Василева.
Преди началото на Литургията патриарх Даниил пострига за четци и артисти благоговейните мъже Огнян и Илиян, които помагаха на духовенството. Мнозина християни съучастваха с молитва на богослужението, а някои от тях одобриха Тялото и Кръвта Христови.
В края на Литургията Негово Светейшество поздрави духовенството и всички присъстващи на богослужението. В проповедта си той напомни живота, духовните писания и вярата на св. Наум:
„ Трудове равноапостолни, от които ние до ден сегашен се употребяваме и фактически стоим на това дърво, чиито корени са точно светите Седмочисленици, и всички благодеяния, които имаме от Бога, са ни и посредством тях. (…) Седем години свети Наум се труди в Плиска, след това в Преславското книжовно средище, и седем години на мястото на свети Климент след неговото ръкоположение за първи свещеник на българския език в Охридското просветно средище. След това ок. 900 година се отдръпва в усамотение в издигнатия от него, посредством средствата на свети цар Борис-Михаил и цар Симеон манастир „ Свети Архангели “ до Охридското езеро, по-късно преименуван на „ Свети Наум “. “
„ Какво ни завещаха светите Седмочисленици, съответно свети Наум? “, продължи словото си патриарх Даниил. „ Виждаме освен просветните писания, само че молитвения труд и деятелната обич, която те демонстрират. Това е което и тях самите е вдъхновявало и им е давало сили, и до ден сегашен резервира за всички нас духовното им завещание. Не е инцидентно, че този огън, който те възпламениха, огън на просветата, на вярата в Бога, на благочестието, до ден сегашен резервира през превратностите на времето манастира, който той е построил. (…) И фактически виждаме осъществяването на думите, които св. деятел Павел споделя: „ Любовта в никакъв случай не отпада “ (I Кор. 13:8). Защото всички писания, които са полагали – просветни, обучение, възпитаване във вярата, всичко това е усвояването на любовта. И през днешния ден в случай че нашето общество уважава техния принос за просветата, за развиването на книжнината, за културата, следва да си даваме сметка, че в нравствен проект тези писания у тях са произвели сърдечна непорочност, плодороден молитвен живот, всеотдайна богопосветеност и неуморни бащински грижи за духовните им рожби – целокупния ни народ “.
Предстоятелят на Българската православна черква прикани християните: „ Нека съчетаваме и ние през днешния ден тази външна предприемчивост и с вътрешна богопосветеност, здравомислещ дух, който следва пред Бога в молитва, както и те през днешния ден обитават пред Божия трон и се застъпват за всички нас. Така трудовете ни да имат освен външни резултати, само че и резултат в нашите сърца – очистването от пристрастеностите и вселяването там на Божията берекет, тъй че да бъдем храм Божий, където вътрешно от сърце се слави Божието име “.
Председателят на празнуващия храм о. Христо благодари за взаимната работа и за архипастирската грижа на Негово Светейшество. От свое име и от името на духовенството и църковното настоятелство подари на него и на архимандрит Йоан икони на св. Йоан Рилски и букети с цветя.
Текст и фотоси: Пламен Михайлов
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ