Битката при Каталаунските полета
На 20 юни 451 в Галия, на Каталаунските полета (на територията на днешния френски департамент Шампан), се състояло едно от най-решаващите сражения в международната история. То предопределило ориста на европейската цивилизация. В него се сблъскали 300 хиляди бойци от хунския родов съюз против почти толкоз римляни и техни съдружници.
Противниците се сражавали с извънредно озлобление. Според исторически данни, от двете страни починали общо 165 хиляди души, а съгласно съвременника на събитията – испанския свещеник Идаций (394-469г.), жертвите надхвърлили 300 хиляди. Историкът на галите – Йордан, написа: „ Битката била люта, с изменчив триумф, зверска и упорита. Старците описват, че дребният поток, който минавал през бойното поле и имал ниски крайбрежия, препълнен от кръвта от раните на убитите и се трансформирал в същинска река “.
Битката траяла през целия ден и приключила с много неразбираем излаз. Но превесът след нея останал за римляните, тъй като хуните се отдръпнали в лагера си, а по-късно и изобщо отстъпили, прекратявайки своето настъпление в Европа. Затова се счита, че римските войски са спечелили в сражението.
Има няколко момента в това събитие, любопитни за всеки, който се интересува от историята и хората, въвлечени в нейното основаване.
Един подобен миг, който може да се спомене пътем, е прекомерно присъщ, с цел да бъде разбрана атмосферата на онази ера. Това е известният епизод със старейшините на Лугдунум (Лион). Докато Атила се приближавал с неизброимите си пълчища, разрушавал и опожарявал всичко по пътя си, а в дребното тогава градче Париж (Лутеция Паризиорум) света Женевиев едвам съумяла да спре жителите да не избягат – по същото време старейшините на Лугдунум обсъждали от кое място да намерят пари за градеж на нов градски цирк. Този епизод добре илюстрира атмосферата на разлагане и крах в провинциите на могъщата в миналото Римска империя.
Друг подобен образец е фактът, че двамата предводители на противостоящите си войски – „ последният римлянин “ Флавий Аеций (роден в Дуросторум, дн. Силистра) и вождът на хуните – Атила, били другари още от детските си години. Тогава Аеций бил пленник първо при племето на вестготите в двора на крал Аларих (който завладял Рим през 410г.), а след това при хуните, където се сприятелява с връстника си Атила. По-късно Атила му оказва помощ с хунски отряди по време на междуособици в Рим. Но, както постоянно се случва, персоналните връзки, колкото и да са положителни, рядко имат съществено въздействие върху историческите процеси, щом става въпрос за връзки сред страни.
Флавий Аеций
Склонните на сантиментален взор към предишното избират да считат, че борбата при Каталаунските полета е провокирана от една любовна история.
През 449г. в римския императорски двор избухнал скандал: били разкрити интимните връзки сред сестрата на римския император Валентиниан ІІІ – Хонория и придворния служител Евгений. Това било извънредно неоправдателно. Евгений незабавно бил обезглавен, а Хонория – омъжена за сенатора Херкулан, който нямал политически упоритости. Но тя решила да си отмъсти и да не се помирява със ориста. Изпратила на Атила пари, собствен пръстен и молба да я избави от заточението, на което била подложена. Някои тогавашни хроникьори считат, че пръстенът бил даден просто като доказателство, че куриерът – евнухът Хиацинт, фактически е неин делегат. Атила обаче изтълкувал (или предпочел да изтълкува, тъй като му било по-изгодно) това като годеж и покана за сватба – и изискал половината Римската империя в качеството на зестра. Римляните отказали, като се позовали на събитието, че Хонория към този момент е омъжена. Така войната била подготвена. Дали тази история е действителна или е просто плод на въображението – историците спорят до ден-днешен.
Изображение на Атила в музей в Унгария
Така или другояче, Атила вдигнал подвластните му племена, измежду които, с изключение на хуните, били още и алани, остготите, отпред с крал Валамир, гепидите на крал Ардарих, руги, скири, герули, тюринги. В хунския съюз влизали и прабългарите, които евентуално били в по-тесни връзки с най-малкия наследник на Атила – Ирник. Именно той по-късно е посочен като пръв български кан в „ Именник на българските канове “.
Римската войска също била „ римска “ повече по названието си. В нея римляните били малцинство, а по-голямата й част се състояла от арморики, литициани, бургунди, сакси, рипариоли, бриони. Отделно били вестготите като най-силни римски съдружници, отпред със остарелия крал Теодорих.
Тези сили се сблъскали на Каталаунските полета. Фактически, както проличава от състава на армиите, там варвари се сражавали против варвари. Но решаващото значение на това гигантско стълкновение се определяло не толкоз от хората, които кръстосали оръжия, а от идеите, които те защитавали.
Ако победял Атила, Европа щяла да се трансформира освен във физическа, само че и в духовна пустиня, подчинена на ниската просвета на азиатския шаманизъм, дървените идоли, юртите и гадаенето по вътрешности от изкормени кучета.
Победата на Аеций означавала победа на римската цивилизация и на християнските полезности, които към този момент били възприети и от племената, съдружници на Рим – измежду тях течал интензивен развой на покръстване и цивилизоване.
С две думи: това бил конфликт сред варварството и цивилизацията. Цивилизацията победила, азиатските пълчища били отблъснати. Започвал градежът на християнска Европа. И в случай че някой вижда прилика сред тези антични събития и нашето съвремие, само че този път в противоположен развой – като залез на християнството, може би това надалеч не е инцидентно.
