Многото лица на Габриел Обертан
На 20 юли 2017 година Левски реализира най-имиджовия трансфер в историята си. На този ден " сините " подписаха с някогашния футболист на Бордо, Манчестър Юнайтед и Нюкасъл Габриел Обертан. Няколко часа откакто се обвърза с клуба за 2 години французинът изгледа от ложите семейството на Хайдук от Лига Европа. В тази среща сините бяха " разнасяни като пръскачка из лозе " от хърватите и е чист шанс, че изгубиха единствено с 1:2. Тогава Габи сигурно си е споделил: " В какъв отбор попаднах?! ".
Дебютът му за сините бе спокоен - влезе като запаса при 2:0 против Витоша Бистрица на " Герена ". В този дуел тимът бе воден от Николай Митов. В идващия отпред на " сините " бе Асен Букарев, а Габриел стартира като титуляр. В третата му среща наставленията в Левски към този момент даваше Делио Роси. Изненадващо, италианецът сложи французина не на фланга, а зад нападателя - в ролята на плеймекър.
Източник:
От толкоз рокади на всеки може да му се завие свят. Обертан обаче като че ли бързо влезе в час. Започна да играе мощно и тимът стана подвластен от него. Общо взето представянето на сините в предни позиции изглеждаше по този начин - подава се на французина, а в случай че той измисли нещо, добре. Ако ли не, ще пробваме отново. Най-силните страни на Обертан са бързото боравене с топката, скоростта и подаванията. Затова и постоянно можеше да бъде видян да се дърпа на фланга, на който има повече независимост на деяние. В гъсти пространства обаче като че ли се увличаше във финтове. Личеше си, че е от много по-висока класа от сътрудниците си, само че също по този начин, и че не е от вида играчи, които могат да носят тима на тил.
Причината е, че не е вкарвач - много е безплоден пред противниковата врата. Затова голът в мрежата на Септември на 15 септември, дълго време бе единствен на сметката му. Визитката на Обертан показваше, че той не е от тези, които бележат доста. Но се считаше, че в състезание като нашето, французинът ще почне да го прави. Това обаче по този начин и не се случи.
Източник:
В края на есенния полусезон Габриел изглеждаше като човек, който се е пуснал от хорото. Той е чудак, усмивката бе слязла от лицето му, нямаше го ентусиазма от първите му срещи, заприказва се, че е в спор с Делио Роси. Личеше си, че е от тези, които обичат егото им да бъде галено, а италианецът несъмнено не е от треньорите, които влизат под кожата на играчите си.
В пролетния мач против Септември, Габриел избухна с два гола и потегли лафа, че може да бележи единствено против този тим (това остана по този начин до баража за ЛЕ, в който вкара значимия първи гол в мрежата на Черно море). После обаче отново продължи да е спокоен. Така се стигна до мига, в който Голмайстор №1 в историята на Левски Наско Сираков съобщи, че в случай че той е състезателен шеф на отбора е нямало да пусне французина да влезе в съблекалнята, тъй като от дълго време е приключил за футбола. Факт бе, че Обертан не правеше тази разлика с останалите тимове, за която бе взет, а Левски изоставаше от ден на ден и повече от първите два тима в класирането. Пролетното събуждане за Габриел пристигна в полуфиналните конфликти за купата против ЦСКА. В първия дуел Делио Роси смени схемата - заложи на 4-1-4-1, като сложи французина на десния фланг. С този ход треньорът все едно развърза футболиста с №32 (след мача Роси съобщи, че притежателят Спас Русев му е подсказал да го пусне като крило). С необятната си крачка Обертан с лекост разпиляваше противниците си и създаваше заплаха след заплаха. Излизаше и на стрелкови позиции, само че по този начин и не успяваше да вкара. А с Паулиньо на другото крило, играта на " сините " в офанзива стана напълно друга и много по-атрактивна.
Източник:
До края на сезона Обертан направи мощни мачове. Бе най-хубав в редиците на Левски и във финала за купата на България против Славия. Създаде доста положения, пропусна няколко и трофея се изплъзна на белите. Щеше да е друго, в случай че умееше да вкарва... А той и Жорди Гомес (изпусна дузпа в постоянното време във финала) бяха взети да вземат решение тъкмо такива дуели.
Като цяло, Габриел сподели много лица през сезона. Видяхме и нацупената му физиономия, също и такава, излъчваща индиферентност, както и усмивка на лицето му. Целта при идването му на " Герена " бе да даде рестарт на кариерата си. Може да се каже, че съумя. От него обаче някак си се очакваше повече. Остава в Левски и през идващия сезон. В него към този момент би трябвало да се трансформира в водач, а не да демонстрира периодически експлоадирания. Стори ли го, то възможностите на сините да сложат завършек на сушата без трофей ще станат по-големи.
В Китай: Обертан изпраща най-силния си сезон от 10 години насам
Появи се любопитен материал за звездата на " сините "
Дебютът му за сините бе спокоен - влезе като запаса при 2:0 против Витоша Бистрица на " Герена ". В този дуел тимът бе воден от Николай Митов. В идващия отпред на " сините " бе Асен Букарев, а Габриел стартира като титуляр. В третата му среща наставленията в Левски към този момент даваше Делио Роси. Изненадващо, италианецът сложи французина не на фланга, а зад нападателя - в ролята на плеймекър.
Източник:
От толкоз рокади на всеки може да му се завие свят. Обертан обаче като че ли бързо влезе в час. Започна да играе мощно и тимът стана подвластен от него. Общо взето представянето на сините в предни позиции изглеждаше по този начин - подава се на французина, а в случай че той измисли нещо, добре. Ако ли не, ще пробваме отново. Най-силните страни на Обертан са бързото боравене с топката, скоростта и подаванията. Затова и постоянно можеше да бъде видян да се дърпа на фланга, на който има повече независимост на деяние. В гъсти пространства обаче като че ли се увличаше във финтове. Личеше си, че е от много по-висока класа от сътрудниците си, само че също по този начин, и че не е от вида играчи, които могат да носят тима на тил.
Причината е, че не е вкарвач - много е безплоден пред противниковата врата. Затова голът в мрежата на Септември на 15 септември, дълго време бе единствен на сметката му. Визитката на Обертан показваше, че той не е от тези, които бележат доста. Но се считаше, че в състезание като нашето, французинът ще почне да го прави. Това обаче по този начин и не се случи.
Източник:
В края на есенния полусезон Габриел изглеждаше като човек, който се е пуснал от хорото. Той е чудак, усмивката бе слязла от лицето му, нямаше го ентусиазма от първите му срещи, заприказва се, че е в спор с Делио Роси. Личеше си, че е от тези, които обичат егото им да бъде галено, а италианецът несъмнено не е от треньорите, които влизат под кожата на играчите си.
В пролетния мач против Септември, Габриел избухна с два гола и потегли лафа, че може да бележи единствено против този тим (това остана по този начин до баража за ЛЕ, в който вкара значимия първи гол в мрежата на Черно море). После обаче отново продължи да е спокоен. Така се стигна до мига, в който Голмайстор №1 в историята на Левски Наско Сираков съобщи, че в случай че той е състезателен шеф на отбора е нямало да пусне французина да влезе в съблекалнята, тъй като от дълго време е приключил за футбола. Факт бе, че Обертан не правеше тази разлика с останалите тимове, за която бе взет, а Левски изоставаше от ден на ден и повече от първите два тима в класирането. Пролетното събуждане за Габриел пристигна в полуфиналните конфликти за купата против ЦСКА. В първия дуел Делио Роси смени схемата - заложи на 4-1-4-1, като сложи французина на десния фланг. С този ход треньорът все едно развърза футболиста с №32 (след мача Роси съобщи, че притежателят Спас Русев му е подсказал да го пусне като крило). С необятната си крачка Обертан с лекост разпиляваше противниците си и създаваше заплаха след заплаха. Излизаше и на стрелкови позиции, само че по този начин и не успяваше да вкара. А с Паулиньо на другото крило, играта на " сините " в офанзива стана напълно друга и много по-атрактивна.
Източник:
До края на сезона Обертан направи мощни мачове. Бе най-хубав в редиците на Левски и във финала за купата на България против Славия. Създаде доста положения, пропусна няколко и трофея се изплъзна на белите. Щеше да е друго, в случай че умееше да вкарва... А той и Жорди Гомес (изпусна дузпа в постоянното време във финала) бяха взети да вземат решение тъкмо такива дуели.
Като цяло, Габриел сподели много лица през сезона. Видяхме и нацупената му физиономия, също и такава, излъчваща индиферентност, както и усмивка на лицето му. Целта при идването му на " Герена " бе да даде рестарт на кариерата си. Може да се каже, че съумя. От него обаче някак си се очакваше повече. Остава в Левски и през идващия сезон. В него към този момент би трябвало да се трансформира в водач, а не да демонстрира периодически експлоадирания. Стори ли го, то възможностите на сините да сложат завършек на сушата без трофей ще станат по-големи.
В Китай: Обертан изпраща най-силния си сезон от 10 години насам
Появи се любопитен материал за звездата на " сините "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ