На 20 януари 1946 година е роден Дейвид Кит Линч

На 20 януари 1946 година е роден Дейвид Кит Линч - американски кинорежисьор, музикант, сценарист, художник, фотограф. Ярък представител на самостоятелното кино. Носител на „ Златна палма " и премията за постановка от фестивала в Кан. Режисьорът е почетен и с наградата „ Златен лъв “ за изцяло творчество от филмовия фестивал във Венеция. През 2002 година френското държавно управление го удостоява с „ Ордена на Почетния легион “.Когато свърши „ Туин Пийкс ", почувствах горест. Не можех да се накарам да напусна този свят. Бях влюбен в Лора Палмър и нейните несъгласия: блестяща на повърхността и умираща от вътрешната страна. Исках да следя по какъв начин живее тя, по какъв начин се движи, приказва.
Трябва да си същински духовник. Но аз не постоянно съзнавам това: имам недостатъци и те ме карат да се запалвам.Смъртта ме плаши, тъй като е прекомерно огромна смяна. Но стареенето ми е забавно.Злото е съществувало постоянно, само че е било уравновесено с положителното, когато животът е течал по-бавно. А в този момент медиите дават на хората толкоз, че те не се оправят.Най-ужасното в днешния свят: хората мислят, че героите от телевизионните вести умират без болежка и кръв.Захарта ме прави благополучен и ме въодушевява. Имам тежка захарна взаимозависимост. Наричам това „ гранулирано благополучие ".Сексът е изумително събитие. Нещо като джаза: можете да слушате едно и също просто парче колкото желаете пъти, само че с безчетно количество кавъри. Сексът би трябвало да е подобен. Една мелодия - само че доста аранжировки.Виждали ли сте по какъв начин кучетата си играят в хола? Изглежда, че те в действителност получават наслаждение. Търкалят топка, гризат всякакви предмети, дишат тежко и наподобяват щастливи. Хората са измислени тъкмо по същия метод за същото. Трябва да сме изцяло щастливи. Не знам за какво не ни се получава.Струва ни се, че с възрастта започваме да разбираме закономерностите, само че в действителност единствено губим въображение.Интернет е добър с това, че събра голямо количество хора на едно място. Но не можа да им даде чувството за единение. Не разбирам политиката. Не разбирам самата концепция да има две страни. Струва ми се, че във всяка концепция има най-малко нещо хубаво, както и най-малко нещо неприятно. И макар че постоянно има център, на него сякаш никой не обръща внимание. Да наблюдаваш това е изморително - възприятието, е че не се движим напред.Идеите - това е най-хубавото, което може да ни се случи.Ако човек се любува на копие на картина, белким изпитва подправени усеща?Аз съм талант. А всеки талант си има свои странности. Аз обичам да виждам дима на крематориума.Ние украсяваме спомените си в цветовете на дъгата. Представяме си по какъв начин в предишното се държим по-добре, вземаме по-правилни решения, по-добре поддържаме връзка с хората и си слагаме повече заслуги в сравнение с имаме. Разкрасяваме себе си като ненормални и по-късно можем да вървим напред и да продължаваме да живеем. А правдивите мемоари най-вероятно биха ни вкарали в тежка меланхолия.