На 20 януари 1942 г. в Берлин, нацистите провеждат конференция

На 20 януари 1942 година в Берлин, нацистите организират конференция на тематика окончателното решение на еврейския въпрос. Тя е известна като Конференцията от Ванзее. На нея се приема документ, който дава насоки на практиката на всеобщото очистване на евреи.

Шефът на сплотяващата всички специфични служби на Райха Имперска основна организация за сигурност обергрупенфюрерът от Секретен сътрудник Райнхард Хайдрих кани на „ заседание с следваща закуска “ 15 високопоставени служители от 6 министерства, от правосъдните и партийни структури. Сред тях са и подчиненият на Хайдрих началник на Гестапо Мюлер и персоналният асистент на Хайдрих по еврейските въпроси оберщурмбанфюрерът от Секретен сътрудник Адолф Айхман.

На конференцията се разисква по принцип един главен въпрос: физическото заличаване на европейското еврейство.

Дебатите се стенографират от познатия със своята сериозност и уместност Айхман. Съставеният по-късно от него протокол на конференцията е разпратен на участници и на други ангажирани служби в 30 екземпляра с най-висока степен на дискретност.

Няколко години след войната се е считало, че всички копия на този протокол са унищожени. Едва през 1949 година в пропуснат списък на един от участниците (иронията на историята се е погрижила неговото име да е Мартин Лутер…) е намерено инцидентно копие № 16. Така на бял свят излиза един необикновен по своята бездънна свирепост документ, изискан езиково в безстрастния, сложно структуриран жанр на обичайна немска администрация.

Погрешно е усещането, че на Ванзейската конференция било взето самото решение за Холокоста. Унищожаването на евреите от завладените територии на Изток по това време (1942 г.) към този момент е в цялостен ход. На срещата край езерото Ванзее се взема решение депортирането на всички жители от еврейски генезис в Европа в трудови и в лагери на гибелта.

Какво е трябвало да се случи с тях там е посочено в самото начало на документа. Целта е: „ Окончателното решение на еврейския въпрос “. Изтънчените елитни админи от министерствата разискват с представителите на службите бройките по страни на подлежащите на „ финално решение “ човешки същества, обясняват детайлно кой влиза в дефиницията „ евреин “, прецизират най-ефикасните пътища за превозването на изчислените 11 милиона евреи от цяла Европа.

В пригледни таблици са посочени точните числа на обитаващите всяка от страните евреи, които би трябвало до един да бъдат депортирани в лагерите на Изток. В графата за България са посочени 48 000. Неутрална Швеция попада също в таблицата с 8 000 евреи.

Изтънко се разисква ориста на тъй наречените „ мелези от I степен “ – т.е. на децата от брак на еврейка с неевреин и назад. Тези „ мелези “ по принцип се приравняват „ по всички въпроси свързани с окончателното решение на еврейския въпрос с евреите “. Само по изключение и с утвърждението на висши партийни и държавни инстанции „ мелези от I степен с особени заслуги “ могат да бъдат освободени от депортацията и да останат на територията на Райха. Условието това да стане е, те да се подложат на „ доброволна дезинфекция “…

След края на националсоциалистическия режим някои от участниците в конференцията декларират, че не знаели тъкмо какво се крие зад формулировката " дефинитивно решение на еврейския въпрос ". Което не дава отговор на истината - всички държавни секретари категорично са били осведомени за депортиранията и изтребленията, а представителите на Секретен сътрудник пък са взели участие директно в закононарушенията.