Титъл и последният мач
На 20 септември 1964 година Йелбертон Ейбръхам Титъл ще разбере, че е дал всичко на спорта. Той е известно име от футболния тим на Ню Йорк (говорим за американския футбол) и през годините е видял всичко. Посрещал е оваците на публиката, печелил е трофеи, бил е на корици на списания, само че не е чужд и на загубите, на травмите, на освиркванията след тежки борби. На 20 септември, Титъл излиза на 38-годишна възраст и даже не осъзнава, че е дал безусловно всичко на този спорт. Предоставил е младостта си, силата си, волята си да не се отхвърля.
Последното дори е било предизвестие, изключително откакто приказваме за спорт, изискващ доста старания и причиняващ най-различни контузии. След една сериозна серия от разигравания, Титъл се озовава в доста неприятна позиция – посрещнат е от конкурент, който не просто го смъква на земята, той го обезврежда. Епичният конфликт е уловен от всеки фен, а легендата споделя, че телата на колосите са основали несравним тон. Никой даже не схваща, че Титъл е бил ударен от трен, до момента в който се е опитвал да завоюва следващата топка. Неговоият конкурент е задоволително млад, с цел да бъде негов наследник, а рухването е повиквателна за пенсиониране.
38 години са извънредно доста за този спорт, даже боксьорите би трябвало да одобряват истината в един миг. Титъл се озовава на земята, а всички камери са ориентирани към него. 38-годишният спортист най-сетне схваща истината по сложния метод, той е прекомерно остарял. От главата му капе кръв, очите му са празни, ръцете стоят комплицирано. Сблъсъкът е бил безсърдечен. Повечето спортни публицисти ще си спомнят, че това е бил момента, в който един от най-великите войни е подложен на колене.
Снимката ще стартира да обикаля всяко едно списание, фотографът ще стане прочут, а посланието ще е ясно – това е индивидът, който най-сетне схваща, че е смъртен.
Мнозина виждат още един детайл – есенцията на този спорт – методът, по който се построяват митове, а по-късно се унищожават за удоволствието на публиката. Всичко стартира с овациите, а по-късно завършва в давност. Лицето на Титъл споделя безусловно всичко, което човек изпитва, когато се изправи в такава обстановка. Спортните критици няма да стопират да припомнят, че той е играл играта и играта е победила, както постоянно се е случвало в историята на всеки спортист.
След известно време ще разгласи и своето дефинитивно решение, само че никой няма да приказва за загуба. Той е играл със сърцето си, куража си и е дал всичко, което е можел, както прави всеки мъж в една игра, без значение дали е на спортна площадка или в живота. Последната съдийска свирка ще постави завършек на кариерата му, а по-късно ще остане като легенда в спорта, тъй като името му остава вечно в историята. Той се помни като индивидът, който в никакъв случай не бяга, без значение какъв брой мъчно ще е в идващия мач, без страдание и без запаси. Мнозина схващат и истината, всеки човек в действителност ще стигне до този миг, само че е значимо по какъв начин ще го посрещне.
