На 20 септември 1916 г. е издигната кандидатурата на Иван

На 20 септември 1916 година е издигната кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова премия за литература за 1917 година

На днешната дата, преди 108 години, проф. Иван Шишманов и ръководителят на Българска академия на науките Иван Евстатиев Гешов издигат кандидатурата на Вазов за Нобелова премия за литература. Писателят към този момент е известен в Швеция – през 1895 година романът му „ Под игото ” е преведен там.

Това напомня във " Facebook " Тихомир Илчев.

Преводач на шведски е доктор Алфред Йенсен. През 1912 година той към този момент е член на Нобеловия комитет, който го изпраща у нас с задачата да се срещне с български учени и писатели.

В спомените си приятелят на писателя Иван Шишманов написа, че когато Йенсен бил в България, хората от кръга „ Мисъл “ му говорили срещу Вазов. Самият Пенчо Славейков в никакъв случай не е крил упоритостта си също да се домогне до оценката. Смята се, че тъкмо това опълчване по оста „ остарели – млади “ може да е оказало въздействие върху крайното решение на комисията.

Йенсен бил преводач на Вазов, само че и непосредствен другар на Пенчо Славейков. Затова шведът изискал да предложи Славейков за влиятелната премия.

„ Шведската академия се намира пред щастливи и напълно невероятни условия да може да показа пред Европа един несъмнено огромен стихотворец, при който може да се установи съществуването на поетически шедьовър – „ Кървава ария ”.

Това е част от текста на Алфред Йенсен, номиниращ Пенчо Славейков за европейското литературно отличие. Датата е 30 януари 1912 година и Нобеловата премия още не се е наложила като международна.

Йенсен е от дълго време прочут и в Швеция, и в България. Още в края на ХІХ в. той пътува из Балканите и написа очерци и пътни бележки за тях – най-много за славянските страни. Посещава Русе, намира София за съвременна, където се среща и с Вазов, Яворов, П. Ю. Тодоров. През 1891 година разгласява етюд за Ботев под заглавие „ Христо Ботев. Български стихотворец на свободата ”, съдържащ преведени стихове и мемоари на ботеви съвременници. В 1893 година пък стартира да превежда „ Под игото ”. Сам Йенсен е стихотворец, само че е и преводач, публицист, експерт по славянски литератури, а като специалист по тях е определен за член на Нобеловия комитет. Това му дава право да номинира от свое име нобелов претендент.

Номинацията е подкрепена с обширна обосновка, в която наред с „ Кървава ария ” е прегледано творчеството на Славейков. Както е известно, Йенсен настрана превежда и издава през 1912 година две стихосбирки на българския стихотворец, озаглавени „ Коледари ” и „ Съдби на поети ”, които след това ползва и към предлагането си (то е показано изцяло през април 1912 г.). Българският стихотворец го притегля с необятната просвета и разнообразната тема на творчеството си, само че „ Кървава ария ” е представителното произведение, с което той конкретизира претекста си за номинацията на Славейков.

Но „ Кървава ария ”, въпреки това, е незавършена, а към създателя ѝ се разиграват тревожни сюжети, които не остават скрити за шведския академик. Той не получава документално потвърждаващо предложение от българските културни институции, макар че такова е дадено от Софийския университет. Същевременно са осъществени обособени институционални действия за номиниране на различен български публицист, освен това притежаващ не по-скромно амплоа на епик – Иван Вазов.

Още предната година неговият другар Иван Евстатиев Гешов предлага на Йенсен да номинира създателя на „ Под игото ” за Нобелова премия. По-късно в писмо от 13 декември 1911 година Иван Пеев-Плачков – секретар на преименуваното предната година в Българска академия Книжовно сдружение, оповестява на проф. Иван Шишманов, че по номинацията „ е направено към този момент много ”. В Библиотека „ Нобел ” са изпратени всички Вазови съчинения според регламента на Нобеловия комитет. Въпросът за българската номинация към този момент е обсъден и в Управителния съвет, като за формалното ѝ осъществяване единомислещо е определен Иван Шишманов.

В късия си отговор обаче професорът – макар че „ името на Вазова ми е скъпо ” – излиза със мнение „ да не се подхваща нищо, преди да сме от малко малко сигурни, че предлагането ни ще бъде взето във внимание ”. Очевидно е, че Иван Шишманов желае авансово да разбере шанса на Вазов да получи Нобеловата премия. Той насочва непосредствено и изпреварващо събитията запитване до Йенсен: „ Има ли някакви изгледи да получи Вазов литературната награда за 1912 година? ”.

От своя страна Йенсен сякаш от дълго време е провел проучвателна политика чрез кореспонденцията си с Академията и със Славейков. Може да се допусна, че на шведския академик не е убегнал странният метод на българите към номинацията, основаващ се на взаимно безмълвие сред лобитата на претендентите. За Вазов има сериозна институционална поддръжка, до момента в който за Славейков няма.

От всички оповестени документи излиза наяве, че Йенсен се е спрял по-рано на Пенчо Славейков, чиито творби към този момент персонално превежда, само че без да подценява свободния избор на българската страна. В писмо до Иван Гешов той категорично припомня, че „ молбите по отношение на кандидатиране за Нобелова премия се подават преди 1 февруари до секретаря на Шведската академия доктор Ц. Д. ъф Висен ”.

Такава молба обаче не е получена нито от страна на Вазов, макар постъпките на Академията, нито от страна на Славейков макар обещанието на Университета. Поради това на 30 януари – два дни преди крайния период – Йенсен се възползва от правото си персонално да номинира Пенчо Славейков за Нобелова премия. За това решение спомагателна причина е евентуално събитието, че контактите с него не са белязани с официалността, която съпътства контактите с Вазов без значение от персоналното другарство на двамата.

Дали създателят на „ Кървава ария ” се е надявал в миналото на тази номинация, не може да се каже с безспорна сигурност, до момента в който в обособена бележка Шишманов отбелязва, че „ фантазията на Вазова от години насам беше да получи Нобелевата награда за литература (още преди гибелта на Пенча Славейкова) ”.

По-късно професорът прави опит да се оправдава за неувереното си отношение към кандидатурата на Вазов, като се застъпва персонално пред Йенсен с писмо-предложение, в което акцентира значимостта на Вазов като национален публицист. В този смисъл съществуващите отзиви, че предварителното запитване на Шишманов дали има възможност Вазов да получи „ Нобелевата награда за 1912 година ” е опит за пряк „ пробив ”, са неоснователни.

Смъртта на Славейков обаче, по този начин или другояче, осуетява персоналното желание на Йенсен.

За страдание, през 1917 година премията не е връчена и на Иван Вазов, а на Вернер декор Хайденщам (Швеция).

Досега у нас претендентите за Нобелова премия за литература са били Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Йордан Радичков.