На 20 октомври 2011 г. в битка за Сирт е ...

На 20 октомври 2011 г. в битка за Сирт е

20 октомври 2011 г. Кадафи е екзекутиран

На 20 октомври 2011 година в схватка за Сирт е погубен водачът на Джамахирията Муамар Кадафи.

Той е към момента жив, когато попада в покорен . Във видеоклип, сниман от човек от тълпата и след това излъчен по малкия екран , Кадафи наподобява зашеметен и ранен, до момента в който го издърпват от капака на кола, дърпат го за косата и го притискат към земята. След това той излиза от фрагмент . Проехтяват изстрели. Това е краят на едно 42-годишно ръководство .

Всичко стартира на 20 октомври малко преди сутрешната молитва. Муамар Кадафи, обкръжен от няколко десетки верни телохранители и съпроводен от главнокомандващия Абу Бакр Юнис Джабр, се пробва да избяга на запад от Сирт. Групата макар че не стига далеч.

Междувременно Франция твърди, че е ударила конвоя на диктатора.

Муамар Кадафи е роден на 7 юни 1942 година в региона на град Сирт и е де факто началник на Либия от 1 септември 1969 година до 2011 година От 80-те години на предишния ХХ в. се отхвърля от официалните постове в страната и се титулува като „ Лидер на Революцията “ в официалните изказвания на държавното управление . Като част от управленческата си стратегия Кадафи национализира всички частни предприятия, в това число селскостопанските площи, петролната промишленост и банките, и разрешава развиването единствено на дребен фамилен бизнес. По време на ръководството си той се пробва да наложи термина „ джамахирия “, съчетаващ социалистически виждания с арабски привички и африканска традиция. .

В годините, директно откакто взема властта, обликът му на въстаник и боен , лявата му политика против Запада и против колониализма и несправедливото систематизиране на благосъстоянията му дават прякора „ арабски Че Гевара “. Предявявайки искания да бъде правоприемник на египетския водач Гамал Абдел Насър като началник на панарабисткото и арабското социалистическо движение, сред 1972 и 1977 година Кадафи се пробва нееднократно , безрезултатно , да обедини Либия с други арабски страни, като Египет, Судан, Сирия и Ирак, за образуване на федерация на арабските републики. Кадафи се позиционира и като правоприемник на Йосип Броз Тито и Джавахарлал Неру в Движението на необвързаните страни и става водач на тази организация на страните от Третия свят, отхвърлящи както американския капитализъм, по този начин и руския комунизъм.

С годините Кадафи неколкократно трансформира своята геополитическа ориентировка . В началото неговият режим съхранява близостта с Франция, само че след това застава на страната на Съюза на Съветските Социалистически Републики (СССР). Кадафи поредно се обръща към панарабизма, антикомунизма, просъветската политика, панислямизма, войнствения интервенционизъм и панафриканския пацифизъм, превръщайки се в проектант на Африканския съюз.

В началото на XXI в., изоставяйки спонсорството на тероризъм в други страни и стратегиите си за оръжия за всеобщо поразяване, Кадафи реализира реабилитация от западните сили, като страната му от „ престъпна страна “ става пълновръстен член на така наречен интернационална общественост , вследствие на което Либия е посетена от водещи политически лица от Съединени американски щати , Англия , Франция, Италия и Германия. Поради своите разнородни политически възгледи и ръководство , Кадафи бива възприеман както като революционен водач и мечтател , по този начин и като непредсказуем и застрашителен диктатор . Последното се удостоверява , откакто по негова заповед наши медици са задържани през 1999 година и след това биват наказани от няколко правосъдни инстанции в Либия по обвиняване за съзнателно заразяване със СПИН на либийски деца. През 2007 година благодарение на западни страни е реализирано съглашение за изгонването им в България.

С съвсем 42 години във властта, Кадафи е най-дълго управлявалият арабски началник , и измежду най-дълго управлявалите ръководители в историята, които не са монарси. Той беше фамозен с защитата си от жени-амазонки. Кадафи обичаше да пътува в чужбина с предпочитаната си шатра.

Източник: fakti.bg