На 20 октомври 1967 година в град Оукланд, Калифорния, се

На 20 октомври 1967 година в град Оукланд, Калифорния, се е състояла най-голямата проява против американското присъединяване във Виетнамската война.
Около 4000 души излязоха по улиците, с цел да показват в петия ден на всеобщи митинги против мобилизацията на бойци за войната във Виетнам.

Градът беше блокиран, защото протестиращите издигнаха барикади по пътищата, с цел да попречат на рейсовете, пренасящи новобранци до центъра за наборна работа на армията.

Полицейски подкрепления дойдоха от Сан Франциско, защото митингите прераснаха в принуждение.

Демонстрантите, доста от които носеха каски и държаха щитове от шперплат, преобръщаха коли и хвърляха бутилки, консервни кутии и камъни по полицията.

Четирима души са ранени, а седем са задържани.

Общонационална акция

Не се повториха обаче сцените отпреди три дни, когато полицията в Оукланд употребява бухалки и химически спрейове, с цел да разчисти улиците.

Суровото отношение към стачкуващите провокира отвращение в цялата страна.

Демонстрация от 20 октомври 1967 година беше част от по този начин наречената „ Седмица на прекъсване на плана “ - общонационална самодейност, в границите на която се организираха мирни шествия в градове в Съединените щати.

Смята се, че до 40 000 души могат да се включат в протестното шествие от Мемориала на Линкълн до Пентагона.

Изгаряне на призовките

Демонстрантите се пробваха да нарушат работата на военните центрове, като насърчиха огромен брой млади мъже да върнат наборните си карти.

Много от тях горяха призовките си - нелегално деяние според закон, признат от Конгреса преди две години.

Около 50 души, отказващи военна работа, към този момент са били изпратени в пандиза поради митинга си.

Смята се, че до 7000 души са напуснали страната, основно в Канада, с цел да избегнат мобилизацията.

Последните социологически изследвания демонстрират, че американската поддръжка за войната във Виетнам непрестанно понижава.

Президентът Джонсън е нападнат от тези, които считат, че не е задоволително нападателен във връзка с Виетнам, както и от тези, които считат, че би трябвало да се отдръпна.

Проучване на „ Галъп “, оповестено по-рано този месец, демонстрира, че рейтингът на известността му е понижен до степен, при която, в случай че се проведат избори в този миг от мандата му, той ще загуби с огромна разлика.

Антивоенното придвижване се разраства от ден на ден и повече,

до момента в който през март 1968 година президентът Джонсън афишира пауза в бомбардировките на Северен Виетнам, с цел да стартира договаряния за мир.
В същото време той афишира, че няма да се кандидатира за преизбиране за президент.

Той напуща поста си през 1968 година, до момента в който войната към момента е в разгара си.

Линдън Джонсън продължава да взе участие интензивно в договарянията за мир във Виетнам в границите на самодейност, която приключва с Парижките мирни съглашения от 1973 година

Той не доживява да види подписването на контракта. Пет дни преди този момент, на 22 януари 1973 година, той умира ненадейно от сърдечен удар в ранчото си в Тексас.

През същата година се приключва акцията по готовност и Америка минава към „ напълно доброволна войска “.

Въпреки споразуменията боевете във Виетнам не престават, до момента в който през април 1975 година държавното управление в Сайгон се предава на комунистическите въоръжени сили на Виетконг.