20 ноември 1990 г. - Арестуван е Андрей Чикатило, канибалът от Ростов
На 20 ноември 1990 година е задържан украинският сериен палач Андрей Чикатило. Той става прочут с грозните прозвища Ростовския касапин и Червения изкормвач поради жестоките убийства на най-малко 53 дами и през интервала 1978-1990 година Маниакът е хванат извънредно мъчно от руската милиция, след което е съден и екзекутиран.
Чикатило има тежко детство през войната, което оказва въздействие върху душeвността му – слуховете, че по-големият му брат е починал от апетит и след това е бил изяден от съседите си, оставя неизцерим отпечатък в съзнанието му. Той е добър възпитаник, само че не съумява да влезе в Московския държавен университет и стартира като телефонен механик.
Първото си потвърдено ликвидиране извратенякът прави на 22 декември 1978 година в малко миньорско градче край Ростов на Дон, когато прави опит да изнасили деветгодишно момиченце. То се пробва да избяга и вбесеният Чикатило го намушква с нож до гибел. По време на кървавия акт фанатикът се възбужда полово и еякулира и от този миг нататък той е кадърен да изпита полово наслаждение единствено в случай че бие и убива дами или деца. Чикатило не е оголен, а вместо него за убийството на момиченцето е хванат и екзекутиран различен мъж.
Следващото закононарушение на перверзния палач е чак след четири години, само че по-късно потокът не секва до залавянето му през 1990 година Равносметката за 1982 година е седем жертви, множеството от които скитници и бегълци, които той подмамва в гората. През 1983 година Чикатило атакува, изнасилва и убива дами – най-много проститутки и бездомници, както и деца, без значение какъв е полът им. Схемата на закононарушението към този момент е построена и издава почерка на килъра – той не съумява да изнасили жертвата, в резултат на което побеснява и я наръгва с нож, до момента в който не издъхне, и чак тогава доближава до кулминационна точка. За закононарушенията на Чикатило са задържани редица психологично заболели и престъпно проявени мъже, като някои от тях се самоубиват след „ разпитите” в ареста. Милицията разпитва и хомосексуални обвинени, защото огромна част от жертвите са момченца. Усилията на силите на реда обаче са напразни и Ростовският касапин взима нови 15 жертви през 1984 година Целият този смут се пази в загадка от обществото, тъй като полови похищения над деца и серийни убийства се случват единствено в „ презадоволените буржоазен общества”.
През същата 1984 година Андрей Чикатило прекарва три месеца в пандиза по обвиняване в дребна кражба. Въпреки подозрителното си държание обаче, той не може да бъде упрекнат в серийните убийства, защото кръвната му група не съответствува с тази, избрана от пробите от спермата на килъра. Въпреки догатката на правосъдните лекари, че той е неповторим субект, чиято кръвна група е друга в кръвта и в семенната течност, никой различен доктор по това време не е податлив да одобри такава необикновена догадка.
През идващите години Чикатило се старае да не се набива на очи. През 1985 година той убива две дами, само че по-късно поставя старания да държи нагона си под надзор и нанася идващите си удари чак през 1987 година, когато атакува малко момче в Ревда, Украйна, а след това взима още две жертви – в Запорожие и в Ленинград. През 1988 година фанатикът изкормва девет души, като се старае да заобикаля Ростов, който е под наблюдението на милицията. За последно касапинът вилнее през 1990 година, когато убива седем момчета и две дами. Вследствие на новата серия жестоки похищения силите на реда стягат още повече ограниченията за сигурност и построяват необятна мрежа от патрули и сътрудници под прикритие, обхващаща гарите и автогарите в региона на Ростов. Целта е да се подмами килърът да нападне дегизиран сътрудник и по този начин да бъде хванат на мястото на престъплението.
Тази тактика се увенчава с триумф. На 6 ноември Чикатило убива и обезобразява Света Коростик и я зарязва в гората. Маниакът излиза всред дърветата облечен в настоятелен костюм и измърсен с кървави петна и тиня. Тогава е спрян за инспекция на документите от сътрудник под прикритие, на който такова държание се коства съмнително. Поради немарливост от страна на сътрудника обаче Ростовският касапин още веднъж се измъква и едвам по-късно е подложен под 24-часово наблюдаване по отношение на косвени данни, асоцииращи го с някои от жертвите. На 20 ноември 1990 година Андрей Чикатило въпреки всичко е задържан заради подозрителните му контакти с деца. Тъй като разполагат с лимитирано време и незадоволително доказателства за множеството убийства, полицаите нямат различен избор, с изключение на да накарат нарушителя да направи признания.
Силите на реда ползват невиждана ловкост – те съумяват да накарат фанатика да повярва, че е психологично болен и се нуждае от лекуване. Изпратен е психиатър, който да приказва с него и да удостовери, че душевно болният пациент не може да бъде съден. Маневрата е сполучлива – Чикатило прави цялостни признания. Тъй като това не е задоволително, с цел да се заведе дело, следователите съумяват да го убедят да даде и доказателства. Червеният изкормвач ги води до някои от заровените от него трупове, които до момента не са били открити. Tой признава за 56 убийства, от които единствено 36 са известни на милицията до този миг.
Преди да стартира процесът, фанатикът е подложен под специфични ограничения за сигурност, които да го предпазят от разпра от страна на другите пандизчии, които нямат благосклонност към насилниците на деца, както и от близки на жертвите, които работят в пандиза. Делото стартира на 14 април 1992 година Ростовският касапин е приет за вменяем и кадърен за правосъден развой. Дори в правосъдната зала фанатикът би трябвало да бъде защитаван в клетка, с цел да не бъде линчуван от роднините на жертвите. На 15 октомври той е приет за отговорен за 52 от общо 53 потвърдени убийства и е наказан на гибел за всяко едно от тях. На 14 февруари 1994 година Андрей Чикатило е екзекутиран посредством разстрел, откакто президентът Борис Елцин му отхвърля опрощение.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Чикатило има тежко детство през войната, което оказва въздействие върху душeвността му – слуховете, че по-големият му брат е починал от апетит и след това е бил изяден от съседите си, оставя неизцерим отпечатък в съзнанието му. Той е добър възпитаник, само че не съумява да влезе в Московския държавен университет и стартира като телефонен механик.
Първото си потвърдено ликвидиране извратенякът прави на 22 декември 1978 година в малко миньорско градче край Ростов на Дон, когато прави опит да изнасили деветгодишно момиченце. То се пробва да избяга и вбесеният Чикатило го намушква с нож до гибел. По време на кървавия акт фанатикът се възбужда полово и еякулира и от този миг нататък той е кадърен да изпита полово наслаждение единствено в случай че бие и убива дами или деца. Чикатило не е оголен, а вместо него за убийството на момиченцето е хванат и екзекутиран различен мъж.
Следващото закононарушение на перверзния палач е чак след четири години, само че по-късно потокът не секва до залавянето му през 1990 година Равносметката за 1982 година е седем жертви, множеството от които скитници и бегълци, които той подмамва в гората. През 1983 година Чикатило атакува, изнасилва и убива дами – най-много проститутки и бездомници, както и деца, без значение какъв е полът им. Схемата на закононарушението към този момент е построена и издава почерка на килъра – той не съумява да изнасили жертвата, в резултат на което побеснява и я наръгва с нож, до момента в който не издъхне, и чак тогава доближава до кулминационна точка. За закононарушенията на Чикатило са задържани редица психологично заболели и престъпно проявени мъже, като някои от тях се самоубиват след „ разпитите” в ареста. Милицията разпитва и хомосексуални обвинени, защото огромна част от жертвите са момченца. Усилията на силите на реда обаче са напразни и Ростовският касапин взима нови 15 жертви през 1984 година Целият този смут се пази в загадка от обществото, тъй като полови похищения над деца и серийни убийства се случват единствено в „ презадоволените буржоазен общества”.
През същата 1984 година Андрей Чикатило прекарва три месеца в пандиза по обвиняване в дребна кражба. Въпреки подозрителното си държание обаче, той не може да бъде упрекнат в серийните убийства, защото кръвната му група не съответствува с тази, избрана от пробите от спермата на килъра. Въпреки догатката на правосъдните лекари, че той е неповторим субект, чиято кръвна група е друга в кръвта и в семенната течност, никой различен доктор по това време не е податлив да одобри такава необикновена догадка.
През идващите години Чикатило се старае да не се набива на очи. През 1985 година той убива две дами, само че по-късно поставя старания да държи нагона си под надзор и нанася идващите си удари чак през 1987 година, когато атакува малко момче в Ревда, Украйна, а след това взима още две жертви – в Запорожие и в Ленинград. През 1988 година фанатикът изкормва девет души, като се старае да заобикаля Ростов, който е под наблюдението на милицията. За последно касапинът вилнее през 1990 година, когато убива седем момчета и две дами. Вследствие на новата серия жестоки похищения силите на реда стягат още повече ограниченията за сигурност и построяват необятна мрежа от патрули и сътрудници под прикритие, обхващаща гарите и автогарите в региона на Ростов. Целта е да се подмами килърът да нападне дегизиран сътрудник и по този начин да бъде хванат на мястото на престъплението.
Тази тактика се увенчава с триумф. На 6 ноември Чикатило убива и обезобразява Света Коростик и я зарязва в гората. Маниакът излиза всред дърветата облечен в настоятелен костюм и измърсен с кървави петна и тиня. Тогава е спрян за инспекция на документите от сътрудник под прикритие, на който такова държание се коства съмнително. Поради немарливост от страна на сътрудника обаче Ростовският касапин още веднъж се измъква и едвам по-късно е подложен под 24-часово наблюдаване по отношение на косвени данни, асоцииращи го с някои от жертвите. На 20 ноември 1990 година Андрей Чикатило въпреки всичко е задържан заради подозрителните му контакти с деца. Тъй като разполагат с лимитирано време и незадоволително доказателства за множеството убийства, полицаите нямат различен избор, с изключение на да накарат нарушителя да направи признания.
Силите на реда ползват невиждана ловкост – те съумяват да накарат фанатика да повярва, че е психологично болен и се нуждае от лекуване. Изпратен е психиатър, който да приказва с него и да удостовери, че душевно болният пациент не може да бъде съден. Маневрата е сполучлива – Чикатило прави цялостни признания. Тъй като това не е задоволително, с цел да се заведе дело, следователите съумяват да го убедят да даде и доказателства. Червеният изкормвач ги води до някои от заровените от него трупове, които до момента не са били открити. Tой признава за 56 убийства, от които единствено 36 са известни на милицията до този миг.
Преди да стартира процесът, фанатикът е подложен под специфични ограничения за сигурност, които да го предпазят от разпра от страна на другите пандизчии, които нямат благосклонност към насилниците на деца, както и от близки на жертвите, които работят в пандиза. Делото стартира на 14 април 1992 година Ростовският касапин е приет за вменяем и кадърен за правосъден развой. Дори в правосъдната зала фанатикът би трябвало да бъде защитаван в клетка, с цел да не бъде линчуван от роднините на жертвите. На 15 октомври той е приет за отговорен за 52 от общо 53 потвърдени убийства и е наказан на гибел за всяко едно от тях. На 14 февруари 1994 година Андрей Чикатило е екзекутиран посредством разстрел, откакто президентът Борис Елцин му отхвърля опрощение.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ