На Запад нямало цензура... Друг път!
На 20 май 1967 година английската национална медийна компания BBC не разрешава излъчването на песента на Бийтълс „ A day in the life “. Тя е част от един от най-успешните албуми на групата и не е единствената, която е глобена от английските медийни управляващи.
Още две от песни от Сарджънт Пепър я следват – „ Being for the Benefit of Mr. Kite “ и „ Lucy In The Sky With Diamonds “. Малко по-късно под ударите на цензурата попадат и „ I am the walrus “, „ Back in the USSR “ и „ Come together “.
Доводите на английските медийни ръководители са, че в първите три песни има препратки за потребление на опиати. Ленън и Макартни отхвърлят да са имали нещо сходно поради. Независимо от това „ A day in the life “ остава неразрешена до 1972 година
Докато при първите песни главният проблем е нарушаването на обичайния морал и споменаването на опиати, то при тази за Съветския съюз аргументите са напълно политически.
Ако съпоставим забранителния лист на Бийтълс с този на групи като Sex Pistols или Stooges нещата стават смешни. През 50-те и 60-те под ударите на музикалната цензура в Британия, Съединени американски щати и целия западен свят попадат голям брой рок групи – Everly Brothers, Jerry Lee Lewis, Kingsmen, Rolling Stones, The Doors, The Who.
Ако ви направи усещане за момента не съм загатнал името на нито един черен музикант, а повода е, че тях не ги позволяват до главните радиостанции. В Съединени американски щати са основани специфични канали, които популяризират такава музика и даже постоянно звукозаписните компании се специализират.
Тогава напред излизат въпросите, за какво ние в България считаме, че единствено в социалистическите режими през Студената война е имало цензура?
Наистина ли единствено тук е забраняван рок енд рола? Вярно ли е, че никой не е слушал Битълс и Ролинг Стоунс у нас?
Сигурен съм, че по-възрастните слушатели към този момент имат готовите отговори, а аз имам сбирката от рокенрол плочи на татко ми, които не съм купувал. Много от тях са издавани от Балкантон, само че по-хубавите естествено идват от някъде „ на Запад “. Да, по българското радио несъмнено не може да се чуе „ Ruby Tuеsday “ на Rolling Stones, незабавно откакто е излязла. Интересно по BBC в този миг дали са пускали „ Подмосковие вечера “ или Щурците и Ала Пугачова?
В тази връзка е доста забавно да помислим и за мястото на българските рокгрупи и естрадни реализатори от това време.
Когато в Съюз на съветските социалистически републики стартира да се усеща въздействието на западната попкултура и най-много взрива на битълманията, в партията и комсомола стартират да мислят за метод да се опълчват на противниковото идеологическо въздействие.
Резултатът е основаването на Вокално инструменталните ансамбли. Често тези групи употребяват самодейността на младежи, които са слушали западна музика и могат да я свирят. След това те са подемани от системата, която ги развива и се пробва да сътвори собствен аналог на непознатите групи. Вокално инструменталните ансамбли са двойници на западни групи. В Съюз на съветските социалистически републики – „ Поющие гитары “ се считат за една от групите, които оформят появяването на тази наклонност. Първият им албум е формиран напълно от кавър версии на групата „ Шадоус “, която свири китарен рок енд рол.
У нас се появяват „ Щурците “. Те стартират своята кариера също с кавър версии на „ Шадоус “, само че доста скоро е решено да се трансфорат в аналог на друга група.
Заради това получават и името „ Щурците “. Естествено, у нас съществува легендата, че от държавната Концертна дирекция, в началото отхвърлят да ги записват с такова име, което е толкоз близо до превода на „ Бийтълс “, само че в следствие по БНР е извършено допитване до публиката, която го утвърждава.
Вокално инструменталните ансамбли в Източна Европа се радват на поддръжката на цялата система и вършат стотици концерти, а албумите им се записват и популяризират от държавните звукозаписни компании. Избраните стават звезди, другите просто нямат опция да пробият.
Социалистическите държавни управления ги употребяват, с цел да заместят нежеланата известност на западния рокендрол и хардрок на 70-те. Ето за какво ранните песни на „ Сигнал “ са побългарени кавъри на „ Юрая хийп “.
Това ни демонстрира една странна картина на две политически системи, които имат доста сходно отношение към известната просвета. Забраната за нежеланите въздействия съществува и от двете страни на Желязната завеса. Тези, които не се употребяват със отбраната на държавните структури, мъчно оцеляват. На запад съществува естествено и пазарния детайл на асортимент, а на изток бъдещите звезди служат на страната против нежеланото непознато въздействие.
В Съединени американски щати, белите рокенрол икони пеят кавър версии на реализатори негри, в Източна Европа кавърите са на Бийтълс и други съвременни западни групи.
За страдание, тези истории единствено ни демонстрират огледалните системи, в които са живели обществата ни тогава. Забраните съществуват и от двете страни на Желязната завеса, а в този момент строим същите затвори още веднъж. Ясно спуснатите линии на „ разрешени “ и „ неразрешени “ послания ни водят още веднъж към изгубване на равните благоприятни условия.
Започва пренаписване на книги, сортиране на филмите с нужното обръщение и създаване на актуалния „ новоговор “.
Стъпката към гонене и забрани е дребна. Сблъсъкът сред политическите режими ражда и опита за цялостен надзор върху обществото. Ако преди нямаше практическата опция всеки аспект на живота да бъде наблюдаван, то през днешния ден тя към този момент съществува. Заради това е значимо да помним протеста и посланията на същинския рокенрол – устрема към независимост на елементарните хора.
* Коментар на доцент Александър Сивилов в предаването ``Политически НЕкоректно`` по БНР. Заглавието е на редакцията.
Още две от песни от Сарджънт Пепър я следват – „ Being for the Benefit of Mr. Kite “ и „ Lucy In The Sky With Diamonds “. Малко по-късно под ударите на цензурата попадат и „ I am the walrus “, „ Back in the USSR “ и „ Come together “.
Доводите на английските медийни ръководители са, че в първите три песни има препратки за потребление на опиати. Ленън и Макартни отхвърлят да са имали нещо сходно поради. Независимо от това „ A day in the life “ остава неразрешена до 1972 година
Докато при първите песни главният проблем е нарушаването на обичайния морал и споменаването на опиати, то при тази за Съветския съюз аргументите са напълно политически.
Ако съпоставим забранителния лист на Бийтълс с този на групи като Sex Pistols или Stooges нещата стават смешни. През 50-те и 60-те под ударите на музикалната цензура в Британия, Съединени американски щати и целия западен свят попадат голям брой рок групи – Everly Brothers, Jerry Lee Lewis, Kingsmen, Rolling Stones, The Doors, The Who.
Ако ви направи усещане за момента не съм загатнал името на нито един черен музикант, а повода е, че тях не ги позволяват до главните радиостанции. В Съединени американски щати са основани специфични канали, които популяризират такава музика и даже постоянно звукозаписните компании се специализират.
Тогава напред излизат въпросите, за какво ние в България считаме, че единствено в социалистическите режими през Студената война е имало цензура?
Наистина ли единствено тук е забраняван рок енд рола? Вярно ли е, че никой не е слушал Битълс и Ролинг Стоунс у нас?
Сигурен съм, че по-възрастните слушатели към този момент имат готовите отговори, а аз имам сбирката от рокенрол плочи на татко ми, които не съм купувал. Много от тях са издавани от Балкантон, само че по-хубавите естествено идват от някъде „ на Запад “. Да, по българското радио несъмнено не може да се чуе „ Ruby Tuеsday “ на Rolling Stones, незабавно откакто е излязла. Интересно по BBC в този миг дали са пускали „ Подмосковие вечера “ или Щурците и Ала Пугачова?
В тази връзка е доста забавно да помислим и за мястото на българските рокгрупи и естрадни реализатори от това време.
Когато в Съюз на съветските социалистически републики стартира да се усеща въздействието на западната попкултура и най-много взрива на битълманията, в партията и комсомола стартират да мислят за метод да се опълчват на противниковото идеологическо въздействие.
Резултатът е основаването на Вокално инструменталните ансамбли. Често тези групи употребяват самодейността на младежи, които са слушали западна музика и могат да я свирят. След това те са подемани от системата, която ги развива и се пробва да сътвори собствен аналог на непознатите групи. Вокално инструменталните ансамбли са двойници на западни групи. В Съюз на съветските социалистически републики – „ Поющие гитары “ се считат за една от групите, които оформят появяването на тази наклонност. Първият им албум е формиран напълно от кавър версии на групата „ Шадоус “, която свири китарен рок енд рол.
У нас се появяват „ Щурците “. Те стартират своята кариера също с кавър версии на „ Шадоус “, само че доста скоро е решено да се трансфорат в аналог на друга група.
Заради това получават и името „ Щурците “. Естествено, у нас съществува легендата, че от държавната Концертна дирекция, в началото отхвърлят да ги записват с такова име, което е толкоз близо до превода на „ Бийтълс “, само че в следствие по БНР е извършено допитване до публиката, която го утвърждава.
Вокално инструменталните ансамбли в Източна Европа се радват на поддръжката на цялата система и вършат стотици концерти, а албумите им се записват и популяризират от държавните звукозаписни компании. Избраните стават звезди, другите просто нямат опция да пробият.
Социалистическите държавни управления ги употребяват, с цел да заместят нежеланата известност на западния рокендрол и хардрок на 70-те. Ето за какво ранните песни на „ Сигнал “ са побългарени кавъри на „ Юрая хийп “.
Това ни демонстрира една странна картина на две политически системи, които имат доста сходно отношение към известната просвета. Забраната за нежеланите въздействия съществува и от двете страни на Желязната завеса. Тези, които не се употребяват със отбраната на държавните структури, мъчно оцеляват. На запад съществува естествено и пазарния детайл на асортимент, а на изток бъдещите звезди служат на страната против нежеланото непознато въздействие.
В Съединени американски щати, белите рокенрол икони пеят кавър версии на реализатори негри, в Източна Европа кавърите са на Бийтълс и други съвременни западни групи.
За страдание, тези истории единствено ни демонстрират огледалните системи, в които са живели обществата ни тогава. Забраните съществуват и от двете страни на Желязната завеса, а в този момент строим същите затвори още веднъж. Ясно спуснатите линии на „ разрешени “ и „ неразрешени “ послания ни водят още веднъж към изгубване на равните благоприятни условия.
Започва пренаписване на книги, сортиране на филмите с нужното обръщение и създаване на актуалния „ новоговор “.
Стъпката към гонене и забрани е дребна. Сблъсъкът сред политическите режими ражда и опита за цялостен надзор върху обществото. Ако преди нямаше практическата опция всеки аспект на живота да бъде наблюдаван, то през днешния ден тя към този момент съществува. Заради това е значимо да помним протеста и посланията на същинския рокенрол – устрема към независимост на елементарните хора.
* Коментар на доцент Александър Сивилов в предаването ``Политически НЕкоректно`` по БНР. Заглавието е на редакцията.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ