Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена
На 20 май 1945 година, в красивия планински град Тетевен, престава да тупти сърцето на един популярен българин – генералът от артилерията Владимир Вазов, пълководец на непобедимата 9-а пехотна Плевенска дивизия, която обезсмърти името си като нанесе проваляне на елитния 12-и Английски корпус през септември 1918 година
Ахил на Българската войска в защита, боен талант, надарен военачалник в Първата международна война, персона с блестящо военно дарование, в комбиниране с удивителна смелост и увереност, ген. Вл. Вазов избавя България от окупация. Личността му е отбор от разум и воля, безрезервност и героизъм, целеустременост и удивителна, изключителна отговорност за живота на бойците от поверената му дивизия, която прави героизъм при защитата на Дойранската позиция през есента на далечната 1918 година Изпреварил своето време с построяването на непревземаемата отбранителна позиция, ген. Вл. Вазов написа: „ Дълг заветен на всеки български офицер в този момент е да даде живота си за триумфа на българското оръжие ”.
Роденият на 14 май 1868 година в Сопот Владимир Вазов приключва Военното учебно заведение, а през 1903 година и артилерийска школа в Русия. През 1905 година специализира във Франция. Като пълководец на 4-ти артилерийски полк от 1-ва пехотна Софийска дивизия взе участие в Балканските войни. В Първата международна война е пълководец на 5-та артилерийска бригада, с която взе участие в боевете при завоя на р. Черна и Кавадарци, където е ранен.
На 2-ри март 1917 година поема командването на 9-та пехотна дивизия, която води тежки боеве от р. Вардар до Дойранското езеро. Военният инженер ген. Георги Вазов, фортификатор от ранга на Едуард Тотлебен, посещава позицията на дивизията и дава директиви на брат си Вл. Вазов и на инженера на дивизията подп. Милтенов по отношение на построяването на защитата на 9-та пехотна дивизия. С желязна воля, целенасоченост и труд, за повече от 2 години, ген. Вл. Вазов реализира на практика единството от траншейна система, огнева система, организация на взаимоотношението и добре подготвени елементи и подразделения с висок военен дух.
Дойранската позиция с дължина 14 км. не отстъпва в никакъв аспект на позициите на Западния фронт. Усиленият 12-ти корпус под командването на ген. Джордж Милн получава задача на 16 септември 1918 година да нападна позициите западно от Дойранското езеро, да овладее масива с върховете Дуб и Кала тепе, след което да развие триумфа и да овладее Струмица. Непосредствено присъединяване в офанзивата против 9-а пехотна дивизия вземат: 22-а, 26-а и 27-а Английска дивизия, Серската гръцка дивизия, 2-и Зуавски полк и конният полк на 12-и корпус; всичко 300 картечници, 240 оръдия, с обща бройка 60 000 души.На 16-и и 17-и септември, британската артилерия прави мощен унищожителен огън по цялата позиция на дивизията от Вардар до Дойранското езеро, като изстрелва повече от 300 хиляди снаряда. Окопите и ходовете за известия са сринати, а телефонната взаимозависимост разрушена. Влиза в деяние станцията за пощенски гълъби на връх Фурка.
Нощта на 18 септември е ясна, звездна и тревожна. Звездите гаснат една след друга, някоя красиво се стрелва и пада от небосклона. Разсъмва се. Английската пехота минава в нахлуване, нахлува в предната позиция и развива триумфа си на север, изток и запад. Нашите подразделения са обкръжени и подложени на картечен огън от авиацията на съперника.
Пропуснато е времето за отдръпване на ротите от предната позиция, които след консумиране на боеприпасите са принудени да капитулират. Пленени са 600 бойци и офицери. Връзката е била прекратена и ротите от предната позиция не са получили заповед за отдръпване. Противниковите елементи стигат до основната позиция на защитата и преодоляват първата линия окопи. Първоешелонните роти излизат от укритията и минават в решителна контраофанзива с пушечен огън, пердах с нож и ръчни гранати. Веригите на съперника в региона на връх Кала тепе са разгромени от 17-и пехотен Доростолски полк. Започва гонене на отстъпващия съперник. Себеотрицанието и храбростта на българските бойци са поразителни. Нищо не може да спре безумството на храбрите.
Ген. Вазов, който следи деликатно развиването на бойните дейности, в 08.15 часа разпорежда две роти от 34-и пехотен Троянски полк да се изнесат в региона на връх Дуб, който се отбранява от 33-и Свищовски полк, от задържането на който зависи устойчивостта на защитата на цялата дивизия. Към обед на 18-ти септември, настъплението на 12-ти Английски корпус по целия фронт на 9-та пехотна дивизия е отразено с решителните контраатаки на българската пехота. В 02.00 часа, на 19-и септември, съперникът стартира мощна артилерийска подготовка по целия фронт на дивизията. Веригите на съперника настъпват по фронта на 33-и, 17-и и 58-и полк. Артилерийският огън забулва в прахуляк и пушек позицията. Англичаните овладяват първия ред окопи. Атаката е спряна след втория ред окопи с артилерийски, картечен, пушечен и бомбов огън. Войниците и офицерите от 58-и полк с пълководец полк. Гаврил Личев разгромяват четири атакуващи талази. Англичаните изтръпват когато чуват страховитата команда на нашите командири на роти: „ Постави ножа! След мен! Напред! ” Отстъпващият съперник стопира северно от нашата предна позиция и стартира да се провежда за защита. Войските на ген. Джордж Милн търпят проваляне
Английската пехота, наследница на традициите на пехотата, победила Наполеон при Ватерло на 18 юни 1815 година, търпи проваляне от непобедимата дивизия на достолепния ген. Владимир Вазов. Храбростта на неговите бойци и офицери „ надвиши здравия разсъдък ”. На наблюдателния пункт на връх Фурка, ген. Вл.Вазов в 15.30 часа на 19 септември 1918 година написа донесение до командващия 1-ва войска ген.Ст. Нерезов и уведомява съседите си от 11-а пехотна дивизия и Планинската дивизия за хода на сражението и за неговия резултат.
До всички чинове на 9-та пехотна дивизия, извоювала блестяща победа край Дойранското езеро, той написа: „ Днес цяла България ще се радва и с горделивост и благодарност ще загатва своите синове и герои от 9-ти артилерийски Севлиевски полк, героите доростолци, свищовци, троянци, плевенци, 57-и и 58-и полк и всички други придадени елементи, които с небивалото си себеотрицание проливат кръвта си, с цел да бранят нейната чест и бъдеще! ” Вазовската дивизия прави героизъм съпоставим с Термопилите, Картаген, Аустерлиц, Ватерло, Шипка, Трафалгар. Победата при Дойран се дължи на изключителната фортификация на позицията и организация на защитата, отличното образование, високия военен дух и смелост на бойците и офицерите, персонално на ген. Вазов и дивизионното командване, което демонстрира високо бойно майсторство.
Като посещава Дойранската позиция, върховете Дуб, Фурка и Кала тепе, ген. Франше д’Епре възкликва: „ Страшна организация. Става явен неуспехът на англичаните ”.Въпреки забележителното си предимство в сили и средства, съперникът съумява да овладее единствено разрушената предна позиция на защитата. Загубите на 12-ти корпус са 11673 убити и 547 пленници. Загубите на 9-та дивизия са 454 убити, 867 ранени и 1209 пленени и изчезнали, което прави 10% от състава на дивизията. Авторът на книгата „ Военните дейности в Македония ” Сирил Фолс написа, че за интервала април-май 1917 година, 34-ти пехотен Троянски полк с пълководец Пано Маринов изважда от състава на 12-и корпус 2250 британски бойци. Министърът на финансите Лойд Джордж споделя: „ В никоя война Англия не е давала едновременно толкоз доста жертви, както при Дойран ”.
Дойранската отбранителна борба се води с изключителна интензивност, непримиримост и самодейност. При всяко вклиняване на съперника се организират неотложно стремителни контраатаки, които се водят с увереност до цялостния погром на съперника и възобновяване целостта на защитата.
В своята книга „ Дойранската епопея 1915-1918 ”, ген. Никола Недев (тогава майор, шеф на оперативната секция в щаба на дивизията) написа: „ Пехотата беше възпитана беззаветно да контраатакува. Спечелените победи бяха утвърдили убеждението у всички, че най-могъщото средство за опазване позицията е контраатаката ”.На 20 септември 1918 година, на връх Фурка, ген. Владимир Вазов прочита пред офицерите от своя щаб „ Оперативна заповед до 1-ва войска №102 ”. Заповядано е оттегляне. Той не знае за злополуката при Добро поле. В щаба на 1-ва войска схваща за създалата се извънредно тежка конюнктура. Отстъплението стартира под прикритието на ариегарди. Позицията остава пуста
През май 1936 година ген. Вазов е в Лондон. На гара Виктория, тричленната делегация отпред с някогашния пълководец на прославената 9-а пехотна дивизия, са пристигнали да посрещнат ръководители на Британския легион и фелдмаршал Милн, тогавашният противник на ген. Вл. Вазов. На 17 май, 3000 запасни офицери с 200 флагове, минават около особено издигната естрада. При прекосяването на българската делегация, знамената са сведени ниско в символ на особена почит. Ген. Хамилтън възкликва: „ Гледайте, това е ген. Вазов, нашият мощен съперник на Солунския фронт. Сега той е доста добър наш другар ”. Секретарят на Британския легион Гордлей, като показва думата за одобрение на ген. Вазов споделя: „ той е от дребното задгранични генерали, чието име попада в нашата история ”. „ В мое лице, написа прославеният военачалник, англичаните отдаваха заслужена респект на 9-та пехотна Плевенска дивизия ”. Английският историк Алън Палмър отбелязва: „ Ген. Вазов беше кадърен боец, обожаван от неговите хора ”.
След сключване на примирието в Солун на 29 септември 1918 година, съглашенски офицери декларират пред министър Ляпчев, че в случай че сме имали още няколко дивизии като Плевенската, друга щяла да бъде участта на България ”.
На брега на Дойранското езеро има монумент, с който е отдадена респект на 14 000 починали англичани. В камъка са изсечени следните думи: „ те се сражаваха с смел и заслужен съперник ”.
Бойната популярност и подвигът на 9-та пехотна дивизия, отпред с пълководеца ген. Владимир Вазов, не ще помръкнат. Те са ярка звезда, славна страница във военната история на България.
фотоси: „ Изгубената България ”
Ахил на Българската войска в защита, боен талант, надарен военачалник в Първата международна война, персона с блестящо военно дарование, в комбиниране с удивителна смелост и увереност, ген. Вл. Вазов избавя България от окупация. Личността му е отбор от разум и воля, безрезервност и героизъм, целеустременост и удивителна, изключителна отговорност за живота на бойците от поверената му дивизия, която прави героизъм при защитата на Дойранската позиция през есента на далечната 1918 година Изпреварил своето време с построяването на непревземаемата отбранителна позиция, ген. Вл. Вазов написа: „ Дълг заветен на всеки български офицер в този момент е да даде живота си за триумфа на българското оръжие ”.
Роденият на 14 май 1868 година в Сопот Владимир Вазов приключва Военното учебно заведение, а през 1903 година и артилерийска школа в Русия. През 1905 година специализира във Франция. Като пълководец на 4-ти артилерийски полк от 1-ва пехотна Софийска дивизия взе участие в Балканските войни. В Първата международна война е пълководец на 5-та артилерийска бригада, с която взе участие в боевете при завоя на р. Черна и Кавадарци, където е ранен.
На 2-ри март 1917 година поема командването на 9-та пехотна дивизия, която води тежки боеве от р. Вардар до Дойранското езеро. Военният инженер ген. Георги Вазов, фортификатор от ранга на Едуард Тотлебен, посещава позицията на дивизията и дава директиви на брат си Вл. Вазов и на инженера на дивизията подп. Милтенов по отношение на построяването на защитата на 9-та пехотна дивизия. С желязна воля, целенасоченост и труд, за повече от 2 години, ген. Вл. Вазов реализира на практика единството от траншейна система, огнева система, организация на взаимоотношението и добре подготвени елементи и подразделения с висок военен дух.
Дойранската позиция с дължина 14 км. не отстъпва в никакъв аспект на позициите на Западния фронт. Усиленият 12-ти корпус под командването на ген. Джордж Милн получава задача на 16 септември 1918 година да нападна позициите западно от Дойранското езеро, да овладее масива с върховете Дуб и Кала тепе, след което да развие триумфа и да овладее Струмица. Непосредствено присъединяване в офанзивата против 9-а пехотна дивизия вземат: 22-а, 26-а и 27-а Английска дивизия, Серската гръцка дивизия, 2-и Зуавски полк и конният полк на 12-и корпус; всичко 300 картечници, 240 оръдия, с обща бройка 60 000 души.На 16-и и 17-и септември, британската артилерия прави мощен унищожителен огън по цялата позиция на дивизията от Вардар до Дойранското езеро, като изстрелва повече от 300 хиляди снаряда. Окопите и ходовете за известия са сринати, а телефонната взаимозависимост разрушена. Влиза в деяние станцията за пощенски гълъби на връх Фурка.
Офицерски претендент Гео Милев, преводач в 34-и пехотен Троянски полк, написа: „ Небето беше нажежена алена мед, хвърляща кървави отражения по близките върхове. Гореше Дойран, разпален от неприятелските гранати. Барабанен огън. Непрекъснато, през целия ден, бетонният свод над главите ни се тресе. Цял ден. Чак додето слънцето изчезне някъде над надвисналите зад Вардара облаци ”.
В Дойранската епопея вземат участие и основават произведения освен писатели, само че и ходожници, композитори и музиканти. Кореспондентът на дивизията Николай Райнов основава стихотворението „ Дъб ” и написа „ Книга за царете ”, както и няколко глави от „ Видения за антична България ”.
Вълнуващият гальовен лирик Никола Лилиев написа в дописката „ Нощ над Поленин ” за списание „ Отечество ”: „ Хладната лятна вечер постепенно догаря и над Поленин спуща морни крила нощ тъмна и злокобна. Езерото тъне в безмълвие и неговите сънни нощи бленуват блясъка на първата отразена звезда ”.
На Дойранската позиция се бори подпоручик Сергей Румянцев. Ранен, той написа стихотворението „ Финал ”. Позицията посещават Йордан Йовков и Антон Страшимиров, който написа: „ Бързай лодкарю, тегли към брега; езерото се възпламени, то гори в кървави пламъци ”. Александър Морфов и Камен Луков провокират удивление със своите маршове.
Нощта на 18 септември е ясна, звездна и тревожна. Звездите гаснат една след друга, някоя красиво се стрелва и пада от небосклона. Разсъмва се. Английската пехота минава в нахлуване, нахлува в предната позиция и развива триумфа си на север, изток и запад. Нашите подразделения са обкръжени и подложени на картечен огън от авиацията на съперника.
Пропуснато е времето за отдръпване на ротите от предната позиция, които след консумиране на боеприпасите са принудени да капитулират. Пленени са 600 бойци и офицери. Връзката е била прекратена и ротите от предната позиция не са получили заповед за отдръпване. Противниковите елементи стигат до основната позиция на защитата и преодоляват първата линия окопи. Първоешелонните роти излизат от укритията и минават в решителна контраофанзива с пушечен огън, пердах с нож и ръчни гранати. Веригите на съперника в региона на връх Кала тепе са разгромени от 17-и пехотен Доростолски полк. Започва гонене на отстъпващия съперник. Себеотрицанието и храбростта на българските бойци са поразителни. Нищо не може да спре безумството на храбрите.
Ген. Вазов, който следи деликатно развиването на бойните дейности, в 08.15 часа разпорежда две роти от 34-и пехотен Троянски полк да се изнесат в региона на връх Дуб, който се отбранява от 33-и Свищовски полк, от задържането на който зависи устойчивостта на защитата на цялата дивизия. Към обед на 18-ти септември, настъплението на 12-ти Английски корпус по целия фронт на 9-та пехотна дивизия е отразено с решителните контраатаки на българската пехота. В 02.00 часа, на 19-и септември, съперникът стартира мощна артилерийска подготовка по целия фронт на дивизията. Веригите на съперника настъпват по фронта на 33-и, 17-и и 58-и полк. Артилерийският огън забулва в прахуляк и пушек позицията. Англичаните овладяват първия ред окопи. Атаката е спряна след втория ред окопи с артилерийски, картечен, пушечен и бомбов огън. Войниците и офицерите от 58-и полк с пълководец полк. Гаврил Личев разгромяват четири атакуващи талази. Англичаните изтръпват когато чуват страховитата команда на нашите командири на роти: „ Постави ножа! След мен! Напред! ” Отстъпващият съперник стопира северно от нашата предна позиция и стартира да се провежда за защита. Войските на ген. Джордж Милн търпят проваляне
Английската пехота, наследница на традициите на пехотата, победила Наполеон при Ватерло на 18 юни 1815 година, търпи проваляне от непобедимата дивизия на достолепния ген. Владимир Вазов. Храбростта на неговите бойци и офицери „ надвиши здравия разсъдък ”. На наблюдателния пункт на връх Фурка, ген. Вл.Вазов в 15.30 часа на 19 септември 1918 година написа донесение до командващия 1-ва войска ген.Ст. Нерезов и уведомява съседите си от 11-а пехотна дивизия и Планинската дивизия за хода на сражението и за неговия резултат.
До всички чинове на 9-та пехотна дивизия, извоювала блестяща победа край Дойранското езеро, той написа: „ Днес цяла България ще се радва и с горделивост и благодарност ще загатва своите синове и герои от 9-ти артилерийски Севлиевски полк, героите доростолци, свищовци, троянци, плевенци, 57-и и 58-и полк и всички други придадени елементи, които с небивалото си себеотрицание проливат кръвта си, с цел да бранят нейната чест и бъдеще! ” Вазовската дивизия прави героизъм съпоставим с Термопилите, Картаген, Аустерлиц, Ватерло, Шипка, Трафалгар. Победата при Дойран се дължи на изключителната фортификация на позицията и организация на защитата, отличното образование, високия военен дух и смелост на бойците и офицерите, персонално на ген. Вазов и дивизионното командване, което демонстрира високо бойно майсторство.
Като посещава Дойранската позиция, върховете Дуб, Фурка и Кала тепе, ген. Франше д’Епре възкликва: „ Страшна организация. Става явен неуспехът на англичаните ”.Въпреки забележителното си предимство в сили и средства, съперникът съумява да овладее единствено разрушената предна позиция на защитата. Загубите на 12-ти корпус са 11673 убити и 547 пленници. Загубите на 9-та дивизия са 454 убити, 867 ранени и 1209 пленени и изчезнали, което прави 10% от състава на дивизията. Авторът на книгата „ Военните дейности в Македония ” Сирил Фолс написа, че за интервала април-май 1917 година, 34-ти пехотен Троянски полк с пълководец Пано Маринов изважда от състава на 12-и корпус 2250 британски бойци. Министърът на финансите Лойд Джордж споделя: „ В никоя война Англия не е давала едновременно толкоз доста жертви, както при Дойран ”.
Дойранската отбранителна борба се води с изключителна интензивност, непримиримост и самодейност. При всяко вклиняване на съперника се организират неотложно стремителни контраатаки, които се водят с увереност до цялостния погром на съперника и възобновяване целостта на защитата.
В своята книга „ Дойранската епопея 1915-1918 ”, ген. Никола Недев (тогава майор, шеф на оперативната секция в щаба на дивизията) написа: „ Пехотата беше възпитана беззаветно да контраатакува. Спечелените победи бяха утвърдили убеждението у всички, че най-могъщото средство за опазване позицията е контраатаката ”.На 20 септември 1918 година, на връх Фурка, ген. Владимир Вазов прочита пред офицерите от своя щаб „ Оперативна заповед до 1-ва войска №102 ”. Заповядано е оттегляне. Той не знае за злополуката при Добро поле. В щаба на 1-ва войска схваща за създалата се извънредно тежка конюнктура. Отстъплението стартира под прикритието на ариегарди. Позицията остава пуста
През май 1936 година ген. Вазов е в Лондон. На гара Виктория, тричленната делегация отпред с някогашния пълководец на прославената 9-а пехотна дивизия, са пристигнали да посрещнат ръководители на Британския легион и фелдмаршал Милн, тогавашният противник на ген. Вл. Вазов. На 17 май, 3000 запасни офицери с 200 флагове, минават около особено издигната естрада. При прекосяването на българската делегация, знамената са сведени ниско в символ на особена почит. Ген. Хамилтън възкликва: „ Гледайте, това е ген. Вазов, нашият мощен съперник на Солунския фронт. Сега той е доста добър наш другар ”. Секретарят на Британския легион Гордлей, като показва думата за одобрение на ген. Вазов споделя: „ той е от дребното задгранични генерали, чието име попада в нашата история ”. „ В мое лице, написа прославеният военачалник, англичаните отдаваха заслужена респект на 9-та пехотна Плевенска дивизия ”. Английският историк Алън Палмър отбелязва: „ Ген. Вазов беше кадърен боец, обожаван от неговите хора ”.
След сключване на примирието в Солун на 29 септември 1918 година, съглашенски офицери декларират пред министър Ляпчев, че в случай че сме имали още няколко дивизии като Плевенската, друга щяла да бъде участта на България ”.
На брега на Дойранското езеро има монумент, с който е отдадена респект на 14 000 починали англичани. В камъка са изсечени следните думи: „ те се сражаваха с смел и заслужен съперник ”.
Бойната популярност и подвигът на 9-та пехотна дивизия, отпред с пълководеца ген. Владимир Вазов, не ще помръкнат. Те са ярка звезда, славна страница във военната история на България.
фотоси: „ Изгубената България ”
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ