Le Figaro: Путин в Украйна – римейк на инвазията на САЩ в Ирак?
На 20 март ще се навършат 20 години от войната сред Съединени американски щати и Ирак. По този мотив на страниците на френския ежедневник Le Figaro експертът по интернационалните връзки и учител в университета Sciences Po в Париж Гийом Лаган проучва приликите и разликите сред иракския спор и войната в Украйна.
Държава-членка на Съвета за сигурност, която нападна суверенна страна с 40 милиона души население, с цел да смъкна нейното държавно управление, безсилна Организация на обединените нации, разграничена интернационална общественост: нахлуването на Съединените щати в Ирак, което стартира на 20 март 2003 година, има доста прилики с спора в Украйна.
За някои анализатори казусът е явен: нарушаването на интернационалното право от страна на Вашингтон проправи пътя или даже разреши това, което в този момент се прави от Русия.
Двете войни обаче имат три забележителни разлики.
Първата разлика е обвързвана със законността на войната. Разбира се, Съединените щати не получиха позволение от Съвета за сигурност да стартират спора в Ирак. Но, за разлика от Русия, те интензивно го търсеха. Те също по този начин акцентираха многочислените резолюции (общо 17), които от войната през 1980 година и нахлуването в Кувейт през 1990 година до 2002 година са глобили Ирак и са сложили страната в забранителния лист на нациите в обстановка, надалеч от тази на Украйна.
Последната резолюция 1441, от 8 ноември 2002 година, изисква Ирак да хвърли светлина върху своите стратегии за оръжия за всеобщо заличаване и заплашва страната, в случай че не го стори, със " съществени последици ", които не стигат до " война ". Съединените щати обаче считат, че изразът " с всички нужни средства ", присъстващ в резолюция 678 (приета през 1990 г.), остава в действие и позволява потреблението на мощ, при положение на негативен отчет от инспекторите по разоръжаването. Не успявайки да получи резолюция в добра и надлежна форма, Вашингтон, сходно на Русия през днешния ден, се отхвърли от правото си на самозащита, обезпечено от член 51 от Хартата на Организация на обединените нации. Но защото не бяха атакувани от Ирак, американците в последна сметка се позоваха на по-неясна идея, непризната от интернационалното право, тази на превантивната война, изтъквайки, че е належащо да се попречи на Багдад да се снабди с оръжия, които режимът на Саддам Хюсеин можеше да даде на терористични групировки и да ги насочи против Съединени американски щати.
Знаем, че тези оръжия се оказаха несъществуващи, откакто спорът завърши. Но в подтекста на времето вероятността те да съществуват е много необятно публикувано поверие, в това число измежду страните, които се опълчват на войната (в известната си тирада от 14 февруари 2003 година Доминик дьо Вилпен приканва за " разоръжаване посредством мир " ). В последна сметка Ирак имаше нуклеарна стратегия през 70-те години на предишния век и през 80-те години на предишния век употребява химически оръжия както против Иран, по този начин и против личното си кюрдско население.
Втората разлика сред войната в Ирак и войната в Украйна е, че разделянето на интернационалната общественост беше по-слабо изразено през 2003 година, в сравнение с през 2022 година Без поддръжката на Организация на обединените нации Съединените щати сътвориха " коалиция на искащите " от към петдесет страни, три от които (Австралия, Полша, Обединеното кралство) осигуриха войски за нахлуването и 37 за окупацията на страната, в това число Украйна. За разлика от това може да се означи, че Русия е единствената, която работи на украинска територия. На 23 февруари, по време на последното гласоподаване в Общото заседание на Организация на обединените нации, осъждащо " специфичната военна интервенция ", тя беше подкрепена от шест страни (Беларус, Северна Корея, Еритрея, Мали, Никарагуа, Сирия), 32 се въздържаха и 141 осъдиха съветската интервенция.
Разбира се, доста страни се опълчиха на войната в Ирак. Близо 54 страни публично стачкуваха против американската акция, измежду които актуалните поддръжници на Русия (Китай, Индия), само че също и множеството арабски страни и значими европейски страни като Франция и Германия, знак за огромно разделяне на западния лагер. Но нито една резолюция на Общото заседание на Организация на обединените нации не осъди Съединените щати по това време. Що се отнася до Съвета за сигурност, малко повече от година след края на военните интервенции, с резолюция 1546 от 8 юни 2004 година, той възвърна своето единение, като призна новите управляващи и провежда американското наличие в Ирак, което през днешния ден към този момент е далечна вероятност във връзка с съветската окупация на част от Украйна.
Последната разлика, която би трябвало да се означи, е, че салдото на войната в Ирак не е напълно негативен, от позиция на Вашингтон. Вярно е, че войната в Ирак не направи допустимо демократизирането на Големия Близък изток. Неговите недоброжелатели вярно означават, че войната коства живота на 4000 американци и на още повече иракчани (поне 100 000, а може би пет пъти повече). Ирак се трансформира в нежна страна, разграничена сред постоянно съперничещи между тях шиитски и сунитски общности, кюрди, искащи да се отделят, и източни християни, изкушени от заточение. Войната подхрани сунитския радикализъм с експанзията на Ислямска страна, принуждавайки Съединените щати, които напуснаха през 2011 година, да се ангажират с нова намеса през 2014 година Освен това улесни основаването на шиитска арка и даде необятно въздействие на Иран във вътрешните работи на Ирак.
Но Съединените щати получиха някои преимущества. Ирак, реинтегриран в интернационалната общественост и откакто стана член на Организацията за възбрана на химическото оръжие (ОЗХО), приключи всички стратегии за разпространяване на химически или нуклеарни оръжия. Без Саддам Хюсеин отпред, страната се отхвърли от политиката на великолепие, която я караше да копнее за Кувейт. Икономиката на Ирак претърпя известна агресия (през 2022 година иракското произвеждане, второ в ОПЕК, е най-голямото от 1972 година насам). И най-после, колкото и подкупен, подтиснически и посредствен да е, Ирак възприе либерален режим, белязан от постоянни изборни цикли, необичайност в района, и динамичността на по-либерална шиитска школа от тази в Иран. Може да се означи също, че Багдад, който се въздържа на 2 март 2022 година по време на първото гласоподаване в Общото заседание на Организация на обединените нации, мина на другия лагер на 23 февруари 2023 година и осъди Русия.
Източник " Факти "
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Държава-членка на Съвета за сигурност, която нападна суверенна страна с 40 милиона души население, с цел да смъкна нейното държавно управление, безсилна Организация на обединените нации, разграничена интернационална общественост: нахлуването на Съединените щати в Ирак, което стартира на 20 март 2003 година, има доста прилики с спора в Украйна.
За някои анализатори казусът е явен: нарушаването на интернационалното право от страна на Вашингтон проправи пътя или даже разреши това, което в този момент се прави от Русия.
Двете войни обаче имат три забележителни разлики.
Първата разлика е обвързвана със законността на войната. Разбира се, Съединените щати не получиха позволение от Съвета за сигурност да стартират спора в Ирак. Но, за разлика от Русия, те интензивно го търсеха. Те също по този начин акцентираха многочислените резолюции (общо 17), които от войната през 1980 година и нахлуването в Кувейт през 1990 година до 2002 година са глобили Ирак и са сложили страната в забранителния лист на нациите в обстановка, надалеч от тази на Украйна.
Последната резолюция 1441, от 8 ноември 2002 година, изисква Ирак да хвърли светлина върху своите стратегии за оръжия за всеобщо заличаване и заплашва страната, в случай че не го стори, със " съществени последици ", които не стигат до " война ". Съединените щати обаче считат, че изразът " с всички нужни средства ", присъстващ в резолюция 678 (приета през 1990 г.), остава в действие и позволява потреблението на мощ, при положение на негативен отчет от инспекторите по разоръжаването. Не успявайки да получи резолюция в добра и надлежна форма, Вашингтон, сходно на Русия през днешния ден, се отхвърли от правото си на самозащита, обезпечено от член 51 от Хартата на Организация на обединените нации. Но защото не бяха атакувани от Ирак, американците в последна сметка се позоваха на по-неясна идея, непризната от интернационалното право, тази на превантивната война, изтъквайки, че е належащо да се попречи на Багдад да се снабди с оръжия, които режимът на Саддам Хюсеин можеше да даде на терористични групировки и да ги насочи против Съединени американски щати.
Знаем, че тези оръжия се оказаха несъществуващи, откакто спорът завърши. Но в подтекста на времето вероятността те да съществуват е много необятно публикувано поверие, в това число измежду страните, които се опълчват на войната (в известната си тирада от 14 февруари 2003 година Доминик дьо Вилпен приканва за " разоръжаване посредством мир " ). В последна сметка Ирак имаше нуклеарна стратегия през 70-те години на предишния век и през 80-те години на предишния век употребява химически оръжия както против Иран, по този начин и против личното си кюрдско население.
Втората разлика сред войната в Ирак и войната в Украйна е, че разделянето на интернационалната общественост беше по-слабо изразено през 2003 година, в сравнение с през 2022 година Без поддръжката на Организация на обединените нации Съединените щати сътвориха " коалиция на искащите " от към петдесет страни, три от които (Австралия, Полша, Обединеното кралство) осигуриха войски за нахлуването и 37 за окупацията на страната, в това число Украйна. За разлика от това може да се означи, че Русия е единствената, която работи на украинска територия. На 23 февруари, по време на последното гласоподаване в Общото заседание на Организация на обединените нации, осъждащо " специфичната военна интервенция ", тя беше подкрепена от шест страни (Беларус, Северна Корея, Еритрея, Мали, Никарагуа, Сирия), 32 се въздържаха и 141 осъдиха съветската интервенция.
Разбира се, доста страни се опълчиха на войната в Ирак. Близо 54 страни публично стачкуваха против американската акция, измежду които актуалните поддръжници на Русия (Китай, Индия), само че също и множеството арабски страни и значими европейски страни като Франция и Германия, знак за огромно разделяне на западния лагер. Но нито една резолюция на Общото заседание на Организация на обединените нации не осъди Съединените щати по това време. Що се отнася до Съвета за сигурност, малко повече от година след края на военните интервенции, с резолюция 1546 от 8 юни 2004 година, той възвърна своето единение, като призна новите управляващи и провежда американското наличие в Ирак, което през днешния ден към този момент е далечна вероятност във връзка с съветската окупация на част от Украйна.
Последната разлика, която би трябвало да се означи, е, че салдото на войната в Ирак не е напълно негативен, от позиция на Вашингтон. Вярно е, че войната в Ирак не направи допустимо демократизирането на Големия Близък изток. Неговите недоброжелатели вярно означават, че войната коства живота на 4000 американци и на още повече иракчани (поне 100 000, а може би пет пъти повече). Ирак се трансформира в нежна страна, разграничена сред постоянно съперничещи между тях шиитски и сунитски общности, кюрди, искащи да се отделят, и източни християни, изкушени от заточение. Войната подхрани сунитския радикализъм с експанзията на Ислямска страна, принуждавайки Съединените щати, които напуснаха през 2011 година, да се ангажират с нова намеса през 2014 година Освен това улесни основаването на шиитска арка и даде необятно въздействие на Иран във вътрешните работи на Ирак.
Но Съединените щати получиха някои преимущества. Ирак, реинтегриран в интернационалната общественост и откакто стана член на Организацията за възбрана на химическото оръжие (ОЗХО), приключи всички стратегии за разпространяване на химически или нуклеарни оръжия. Без Саддам Хюсеин отпред, страната се отхвърли от политиката на великолепие, която я караше да копнее за Кувейт. Икономиката на Ирак претърпя известна агресия (през 2022 година иракското произвеждане, второ в ОПЕК, е най-голямото от 1972 година насам). И най-после, колкото и подкупен, подтиснически и посредствен да е, Ирак възприе либерален режим, белязан от постоянни изборни цикли, необичайност в района, и динамичността на по-либерална шиитска школа от тази в Иран. Може да се означи също, че Багдад, който се въздържа на 2 март 2022 година по време на първото гласоподаване в Общото заседание на Организация на обединените нации, мина на другия лагер на 23 февруари 2023 година и осъди Русия.
Източник " Факти "
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ