Шестима българи бяха отличени с първите трофеи на франкофонията
На 20 март – Международният ден на франкофонията у нас за първи път бяха връчени „ Трофеите на франкофонията ”, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Международната организация на франкофонията (OIF) посредством районния офис за Централна и Източна Европа, и групата на франкофонските посланици в България, проведоха Национален конгрес " Трофеи на Франкофонията ". Той се организира в Народното събрание във връзка месеца на франкофонията, който се празнува по едно и също време в Централна и Източна Европа със събития на районно и национално равнище.
Днес означаваме Международния ден на франкофонията – празник на френския език и просвета, само че и празник на полезностите мир, народна власт, права на индивида, приемливост, взаимност, езиково и културно многообразие. България се причислява като пълновръстен член към франкофонската общественост през 1993 година по време на V-та франкофонска среща на върха на остров Мавриций.
Именно 25 годишнината от участието на България в Международната организация на франкофонията е мотив да се връчат тази година за първи път оценките.
Форумът през днешния ден се организира в Народното събрание. Зам.-председателят на Народно събрание Емил Христов уточни, че повече от 200 млн. души приказват френски. „ Всички даже тези, които не приказват френски, го възприемат като език на равенството, на другарството, на пътя към едно свободно другарство ”, сподели той. Христов означи, че преди 25 години, страната ни е била една от първите в Централна и Източна Европа, която получи статут на пълновръстен член на франкофонията.
Днес шестима българи бяха отличени за работата си в името на франкофонията и въздействието на френския език. Те получиха трофеите на франкофонията – статуетка, която се връчва за първа година. „ Избрахме 6 категории за тези награди. Те са в региона на образованието, междинното и висшето обучение, в региона на публицистиката, на предприемачеството, в спорта.
Това ясно демонстрира, че в България има една жива франкофония, тя не може да бъде свързвана единствено с преподаването на френски език. Тези категории демонстрират, че във всички области от живота има изтъкнати франкофони, които с помощта на познанията си по френски език, на пътя, който са минали, било във Франция или в някоя друга франкофонска страна, са постигнали триумфи и тук на локална почва са съдействали за развиването на франкофонията и на нейните полезности. А това са мир, народна власт, хармонично взаимно общуване, права на индивида ”, сподели Рени Йотова, която е районен шеф на франкофонията.
След като получи оценката си, журналистът Светослав Терзиев подсети, че от 8 месеца в Народното събрание, отлежават оферти на Съюза на българските публицисти за законодателни промени и комисията за медии и просвета не намира време да отвори досието и да види какво оферират българските публицисти. „ В същото време народен представител, който е в спор на ползи в медийната сфера предлага законодателна смяна, тъй че след нейното приемане България ще отиде още по-назад може би в класацията някъде към Турция, т.е. към 150-о място ”, сподели Терзиев. Той насочи апел към депутатите в този ден на франкофонията: Да се върнем към оня модел, който издигна българска просвета, който издигна българските медии на едно европейско ниво. Иначе ние ще се върнем към другия модел, ориенталският, от който опитахме да излезем преди два века с помощта точно на френския образец, на френския модел.
Сред нещата, които означи волейболистът Владимир Николов, който също бе отличен, беше и това, че във Франция развъждането на деца е доста по-лесно, в сравнение с в България. „ Аз имам 4 и 3 от тях сме ги отглеждали във Франция ”, уточни той. Волейболистът насочи апел към депутатите, в случай че може да вземем този позитивен образец, който имаме в Европа на една ръка разстояние и който работи.
Отличени още бяха Жаклин Вагенщайн, Ангел Петров, Кирил Ангелов и Весела Тодорова. /БГНЕС
Международната организация на франкофонията (OIF) посредством районния офис за Централна и Източна Европа, и групата на франкофонските посланици в България, проведоха Национален конгрес " Трофеи на Франкофонията ". Той се организира в Народното събрание във връзка месеца на франкофонията, който се празнува по едно и също време в Централна и Източна Европа със събития на районно и национално равнище.
Днес означаваме Международния ден на франкофонията – празник на френския език и просвета, само че и празник на полезностите мир, народна власт, права на индивида, приемливост, взаимност, езиково и културно многообразие. България се причислява като пълновръстен член към франкофонската общественост през 1993 година по време на V-та франкофонска среща на върха на остров Мавриций.
Именно 25 годишнината от участието на България в Международната организация на франкофонията е мотив да се връчат тази година за първи път оценките.
Форумът през днешния ден се организира в Народното събрание. Зам.-председателят на Народно събрание Емил Христов уточни, че повече от 200 млн. души приказват френски. „ Всички даже тези, които не приказват френски, го възприемат като език на равенството, на другарството, на пътя към едно свободно другарство ”, сподели той. Христов означи, че преди 25 години, страната ни е била една от първите в Централна и Източна Европа, която получи статут на пълновръстен член на франкофонията.
Днес шестима българи бяха отличени за работата си в името на франкофонията и въздействието на френския език. Те получиха трофеите на франкофонията – статуетка, която се връчва за първа година. „ Избрахме 6 категории за тези награди. Те са в региона на образованието, междинното и висшето обучение, в региона на публицистиката, на предприемачеството, в спорта.
Това ясно демонстрира, че в България има една жива франкофония, тя не може да бъде свързвана единствено с преподаването на френски език. Тези категории демонстрират, че във всички области от живота има изтъкнати франкофони, които с помощта на познанията си по френски език, на пътя, който са минали, било във Франция или в някоя друга франкофонска страна, са постигнали триумфи и тук на локална почва са съдействали за развиването на франкофонията и на нейните полезности. А това са мир, народна власт, хармонично взаимно общуване, права на индивида ”, сподели Рени Йотова, която е районен шеф на франкофонията.
След като получи оценката си, журналистът Светослав Терзиев подсети, че от 8 месеца в Народното събрание, отлежават оферти на Съюза на българските публицисти за законодателни промени и комисията за медии и просвета не намира време да отвори досието и да види какво оферират българските публицисти. „ В същото време народен представител, който е в спор на ползи в медийната сфера предлага законодателна смяна, тъй че след нейното приемане България ще отиде още по-назад може би в класацията някъде към Турция, т.е. към 150-о място ”, сподели Терзиев. Той насочи апел към депутатите в този ден на франкофонията: Да се върнем към оня модел, който издигна българска просвета, който издигна българските медии на едно европейско ниво. Иначе ние ще се върнем към другия модел, ориенталският, от който опитахме да излезем преди два века с помощта точно на френския образец, на френския модел.
Сред нещата, които означи волейболистът Владимир Николов, който също бе отличен, беше и това, че във Франция развъждането на деца е доста по-лесно, в сравнение с в България. „ Аз имам 4 и 3 от тях сме ги отглеждали във Франция ”, уточни той. Волейболистът насочи апел към депутатите, в случай че може да вземем този позитивен образец, който имаме в Европа на една ръка разстояние и който работи.
Отличени още бяха Жаклин Вагенщайн, Ангел Петров, Кирил Ангелов и Весела Тодорова. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ