Наско Мандаджиев: Журналисти, изритайте шефката на СБЖ
На 20 февруари се състояха няколко събития, свързани не физически, а смислово.
В Лондон започва делото за екстрадиция на Джулиан Асандж – наказания в Съединени американски щати за шпионаж създател на „ Уикилийкс ”, който разгласи секретни военни данни. В същия ден майката на Алексей Навални изиска право да получи и погребе тялото на сина си. Също тогава председателката на Съюз на българските журналисти Снежана Тодорова се яви на изявление в „ Евроком ” и разяснява горните събития.
И станахме очевидци на позорно опълчване. Тодорова прикани обществеността да отбрани Асандж, а също убитите в Газа палестински публицисти – само че за Навални не пророни дума. Водещият Николай Колев я попита за него, само че тя „ пропусна ” въпроса, а и той не го повтори. Добре е насочен – предния ден предложения Петър Волгин, по-предния – евроскептичката Зорница Илиева, а също генералът сталинист Димитър Шивиков, алените петоколонници Валентин Вацев, Александър Симов, Румен Петков и други Който не харесва Европейски Съюз и НАТО и ръкопляска на Кремъл, да заповяда при Николай Колев.
Неизтребими агентури
Днес, когато постепенно и бавно се разделяме с последните престарели вкаменелости от Държавна сигурност, ръководителката на Съюз на българските журналисти продължава да служи „ под вънкашност непозната и под име ново ” на същата тази „ сигурност ”. С агентурен псевдоним „ Виолета ”, Снежана Тодорова сътрудничеше на мракобесното Шесто основно на Държавна сигурност, воюваше с „ идеологическата диверсия ”, ковладейки на водещите си офицери де що види и срещне „ проводник на западното въздействие ”. За тези осъществявания няма по-подходяща от нея – дипломира се в Съюз на съветските социалистически републики, ожени се за ленинградец и одобри семейството му Федотова. Вербувана е през 1988 година, в Съюз на българските журналисти бива наложена на значимия за службите доноснически пост „ секретар по обществените и синдикалните въпроси ”, а през 2015 година е паркирана за ръководител на съюза. При прочистването на агентурните досиета през 1990 година в пещта отпътува и нейното.
Нататък пред съюза се откриват необятни хоризонти – С.Т. се насочва се към нескончаеми проруски начинания – празнувания, гостувания, участия във конгреси на Руския културен център (които води на „ матерния ” съветски език); в комбина с „ Позитано ” 20 посреща и храни гратис в черноморския комплекс „ Камчия ” публицисти и актьори, като въпросните купони вървят под мотото „ подсилване на връзките сред двата приятелски нации ”; очевидно за приласкаването на симпатизанти Кремъл не жали средства. За „ вярно насочените ” нейни заслуги съидейникът й президент Радев я награди с плакет „ Св.св. Кирил и Методий ”, от своя страна тя не спря да другарува с колежките си от Шесто основно с агентурни псевдоними „ Медея ”, „ Асенка ”, „ Роза ”.
За Деня на българската публицистика награди сътрудник „ Искра ”(Даниела Кънева), уважи също Петър Волгин и още няколко „ сътрудници от левия набор ”. Не пропуща да провежда „ трибюти ” на Йосиф Хербст, Георги Кирков, Стефан Продев и още доста марксисти – да, несъмнено е, че те са знакови фигури в публицистиката. Но не поглежда към публицисти с идейност, друга от тяхната, като Данаил Крапчев – превъзходния журналист, съидейник на Яворов и редактор на „ българския „ Таймс ” – в. „ Зора ”, като талантливия публицист и художник, създателя на в. „ Щурец ” Райко Алексиев, които незабавно след 9 септември 1944 година бяха пребити и убити от комунистическата власт.
Имоти и апетити
СБЖ е журналистическият Свети Синод – също като него разполага с богата и апетитна „ материална база ” – домове, станции, жилища, заведения, които арендува със съответните положителни доходи. В началото на прехода се родиха паралелни журналистически организации като „ Подкрепа ”, които пробваха да придобият част от парцелите му. Но въпреки че имаха учредения (събраха огромна членска маса), не разполагаха със средства и юристи за правосъдни разногласия и за малко време напъните им пропаднаха. По-късно същия път поеха и структурите на Петьо Блъсков, които също не съумяха да завладяват „ аления динозавър ” и понастоящем се утешават с концесии и аренди на негови парцели. Така през днешния ден рентиерството на Съюз на българските журналисти продължава несмутимо и няма кой да му се спънка. Но дано не прозвучи погрешно – няма неприятно съюзът да е състоятелен, стига благосъстоянията му да отиват най-вече в изгода в колегията. Каквато процедура не се вижда.
Тъжно е да се означи, че Съюз на българските журналисти не оказва помощ на големия брой уволнени и репресирани публицисти, не ги пази в съда или посредством митинги – по всичко проличава, че деянията му не са присъщи на социален/професионален активист, а на натурална комерсиална компания. Преди години във Франция бяха уволнени публицисти от левия в. „ Юманите ” и тогава цялата колегия – лява, дясна и центристка – се подвигна на протест да ги отбрани. Подобна демонстрация не би се случила с председателката – дай й на нея празнувания и юбилеи, хеле в случай че са за славни социалисти и русофили.
Имоти – прелестно, дано ги има. Но за жалост в менажирането им са допускани провали и задкулисия. Близо 30 години „ Творческият дом ” в Банкя заставам ненаселен и затворен зад ръждясали мрежи и катинари; оградата му бе опасана с табели „ Зло куче ”, постройката потегли на разрушение, а големият парк потъна в бурени. Така погина обичаната на генерации публицисти почивна и креативна станция. Днес тя е реновирана и употребена от компания „ Дом за възрастни ”, това е прелестно – единствено че пишещите братя поддържат връзка с нея… само през оградата.
Арендувани или оповестени за аренда са и трите здания от курортния Международен дом на публицистите на „ Златни пясъци ”. Където делът за членове на Съюз на българските журналисти бива редуциран до мининум – и тук главната цел е да се прибират пари, а не да бъде обслужвана колегията.
За Клуба на публицистите с тъга
Много са деянията на Тодорова, които провокират неодобрение и отвращение, само че една напряко заслужава яд – ликвидирането на Клуб-ресторанта на публицистите. Допусна тя да бъде закрита „ метрополията ” на пишещото приятелство. Отсядаха тук на разпивка и раздумка вестникари и печатари, тв- и радиоработници, представители и преподаватели, анализатори и коментатори, по стените стояха портрети на най-видните създатели на перото и четката, а в салона протичаха незабравими срещи и празнувания. Но това е минало забравено – през днешния ден клубът е трансфорат в нещо като сладкарница, там публицистите могат да употребяват тортички против стотинкова отстъпка… което те, несъмнено, не вършат. Не влизат, бойкотират, погнусени от незаконната метаморфоза. По въпросния проблем Снежана Тодорова се усмихна гузно и заяви втрещяващия факт, че арендата не е плащана цели 4 години и сега надвишава скромните 400 000 лева Съюзът печели 2 каузи за повреждане на контракта, за изваждане на арендатора и за събиране на вземанията, само че до момента от всичко това няма резултат – нито нещо е платено, нито някой е напуснал, за съдия-изпълнител въобще не става дума.
Но скандалностите не стопират – в този момент за тях в коридорите на Съюз на българските журналисти се приказва тъжно и под сурдинка. Тодорова бива посетена от фирма-колектор, която предлага да й даде 200 000 лв., против които да получи от нея пълномощие на събирач на дължимите вземания. Тя отхвърля и постъпва както се допуска – номенклатурно-социалистически. Посещава основния прокурор Гешев и го моли да се намеси. Разбира се, той декларира, че това не му е работа и че въпросът е напълно правосъден. И понастоящем делото стои, както споделяме, „ под кривата круша ”.
Обществена загадка е, че заведението е част от мрежата на бизнесмена-ресторантьор и преследван от закона Веселин Денков-Брадата, сътрудник в живота на манекенката Ивайла Бакалова. Ако се мине на конспирология – не стои ли делото „ във фризера ” по причина на „ пари под масата ” от някого за някого?
В очакване на януари
Без да е публично оповестено, отчетно-изборното заседание на Съюз на българските журналисти се обрисува за януари 2025 година Интересно е в тази връзка да се поразгледа уставът на съюза. Който се оказва износен, повърхностен, на всичко от горната страна комфортен за управата – не лимитира мандатното време на ръководителя, нито броя на мандатите. Така – и макар многолетните битки за осъвременяването му – Тодорова се трансформира във „ безконечната Амбър ”, съвсем като анахроничната шефка на учителския профсъюз Янка Такева, а за какво не и като вожда от който тя се учи – несменяемия Путин.
СБЖ има 4000 членове, само че това са най-вече публицисти от остарялото потомство, които към момента разчитат да бъдат професионално, обществено и здравно подкрепени и предпазени, а и хранят очаквания да употребяват последните останали обществени екстри. Обаче младата генерация, изключително тази в частните медии, от дълго време е разшифровала фалша и безполезността на въпросното формирование, заради което го иронизира и отминава надали не с пренебрежение. На деянията на съюза се откликва от все по-малко публицисти. Отливът от дружествен живот даже самата председателка го отбелязва с паника. Но на какво наличие може да разчита при прояви от следния тип: провежда да вземем за пример благотворителна вечер с дарения под надслова „ Помощ за съветското поданство в Донбас ”. На това даже публицистите кремълски почитатели пасуваха и начинанието оттече в канала – но въпреки всичко то бе регистрирано от работещите у нас московски кукловоди, които туриха поредна точка в актива на своята вярна изпълнителка.
Искания за оставката й биват представяни от дълго време и непрестанно, само че както се вижда, не се увенчават с триумф. На идното заседание са се приготвили да гласоподават против нея значително сдружения, преди всичко е най-върлият й конкурент – 64-та столична секция, която наброява внушителните 70 члена; приготвили са се с „ не ” и много секции от БНР и БНТ; а също значително секции от страната са недоволни от явната й путинофилия. Изборите в Съюз на българските журналисти обаче минават по изпитаната система, при която минават като последна точка от дневния ред – късно вечер, когато провинциалните членове побързват да си отпътуват с влакове и рейсове, предоставяйки избора на желязното ядро към Снежана Тодорова. Тук също работи матрицата „ Борислав Михайлов ”…
Крайно време е колегията да се раздели с Тодорова – да й признае общително заслугите и да я остави да се самооттегли, казано на съветски – „ в подобаващ отдих ”. И да съобщи поста на млад, деятелен – и политически безпристрастен – началник. Който да „ озонира ” съюза, и да го построи като професионално сдружение по условията на новия век. Но до момента в който това се случи, Тодорова не стопира да си движи дилемите – провежда митинг в отбрана на палестинските публицисти, за което столичната община я прикани и предизвести да не трансформира акцията в шествие.
Интересно е дали възгледите на тази персона биват споделяни от сътрудниците й от управата. Главният секретар Анна Заркова към този момент си подаде оставката заради противоречие с политиката на съюза.
А по какъв начин разсъждават останалите 12 „ жреци ”: Велиана Христова, Борислав Костурков, Валери Тодоров, Валентин Колев, Васил Сотиров, Веселин Константинов, Георги Карагларски, Емил Розов, Ивайло Диманов, Любомир Пеевски, Розита Попова, Светослав Терзиев, Светла Каменова, ръководителите на комисии Венка Ризова и Мария Нецова, членовете на контролни препоръки Наташа Тодинова, Десислава Георгиева, Тотка Полякова, Александър Бозаков, Иван Тодоров, Жени Монева, Златка Михайлова, Стела Бочева? Достойно за всички тях ще бъде, в случай че през януари заедно си подадат оставките и аплайват още веднъж и на общо съображение.
* Авторът Наско Мандаджиеви, че приключва участието си в Съюз на българските журналисти заради противоречие с идейните позиции и дейности на управлението. Текстът е за „ Уикенд “.
В Лондон започва делото за екстрадиция на Джулиан Асандж – наказания в Съединени американски щати за шпионаж създател на „ Уикилийкс ”, който разгласи секретни военни данни. В същия ден майката на Алексей Навални изиска право да получи и погребе тялото на сина си. Също тогава председателката на Съюз на българските журналисти Снежана Тодорова се яви на изявление в „ Евроком ” и разяснява горните събития.
И станахме очевидци на позорно опълчване. Тодорова прикани обществеността да отбрани Асандж, а също убитите в Газа палестински публицисти – само че за Навални не пророни дума. Водещият Николай Колев я попита за него, само че тя „ пропусна ” въпроса, а и той не го повтори. Добре е насочен – предния ден предложения Петър Волгин, по-предния – евроскептичката Зорница Илиева, а също генералът сталинист Димитър Шивиков, алените петоколонници Валентин Вацев, Александър Симов, Румен Петков и други Който не харесва Европейски Съюз и НАТО и ръкопляска на Кремъл, да заповяда при Николай Колев.
Неизтребими агентури
Днес, когато постепенно и бавно се разделяме с последните престарели вкаменелости от Държавна сигурност, ръководителката на Съюз на българските журналисти продължава да служи „ под вънкашност непозната и под име ново ” на същата тази „ сигурност ”. С агентурен псевдоним „ Виолета ”, Снежана Тодорова сътрудничеше на мракобесното Шесто основно на Държавна сигурност, воюваше с „ идеологическата диверсия ”, ковладейки на водещите си офицери де що види и срещне „ проводник на западното въздействие ”. За тези осъществявания няма по-подходяща от нея – дипломира се в Съюз на съветските социалистически републики, ожени се за ленинградец и одобри семейството му Федотова. Вербувана е през 1988 година, в Съюз на българските журналисти бива наложена на значимия за службите доноснически пост „ секретар по обществените и синдикалните въпроси ”, а през 2015 година е паркирана за ръководител на съюза. При прочистването на агентурните досиета през 1990 година в пещта отпътува и нейното.
Нататък пред съюза се откриват необятни хоризонти – С.Т. се насочва се към нескончаеми проруски начинания – празнувания, гостувания, участия във конгреси на Руския културен център (които води на „ матерния ” съветски език); в комбина с „ Позитано ” 20 посреща и храни гратис в черноморския комплекс „ Камчия ” публицисти и актьори, като въпросните купони вървят под мотото „ подсилване на връзките сред двата приятелски нации ”; очевидно за приласкаването на симпатизанти Кремъл не жали средства. За „ вярно насочените ” нейни заслуги съидейникът й президент Радев я награди с плакет „ Св.св. Кирил и Методий ”, от своя страна тя не спря да другарува с колежките си от Шесто основно с агентурни псевдоними „ Медея ”, „ Асенка ”, „ Роза ”.
За Деня на българската публицистика награди сътрудник „ Искра ”(Даниела Кънева), уважи също Петър Волгин и още няколко „ сътрудници от левия набор ”. Не пропуща да провежда „ трибюти ” на Йосиф Хербст, Георги Кирков, Стефан Продев и още доста марксисти – да, несъмнено е, че те са знакови фигури в публицистиката. Но не поглежда към публицисти с идейност, друга от тяхната, като Данаил Крапчев – превъзходния журналист, съидейник на Яворов и редактор на „ българския „ Таймс ” – в. „ Зора ”, като талантливия публицист и художник, създателя на в. „ Щурец ” Райко Алексиев, които незабавно след 9 септември 1944 година бяха пребити и убити от комунистическата власт.
Имоти и апетити
СБЖ е журналистическият Свети Синод – също като него разполага с богата и апетитна „ материална база ” – домове, станции, жилища, заведения, които арендува със съответните положителни доходи. В началото на прехода се родиха паралелни журналистически организации като „ Подкрепа ”, които пробваха да придобият част от парцелите му. Но въпреки че имаха учредения (събраха огромна членска маса), не разполагаха със средства и юристи за правосъдни разногласия и за малко време напъните им пропаднаха. По-късно същия път поеха и структурите на Петьо Блъсков, които също не съумяха да завладяват „ аления динозавър ” и понастоящем се утешават с концесии и аренди на негови парцели. Така през днешния ден рентиерството на Съюз на българските журналисти продължава несмутимо и няма кой да му се спънка. Но дано не прозвучи погрешно – няма неприятно съюзът да е състоятелен, стига благосъстоянията му да отиват най-вече в изгода в колегията. Каквато процедура не се вижда.
Тъжно е да се означи, че Съюз на българските журналисти не оказва помощ на големия брой уволнени и репресирани публицисти, не ги пази в съда или посредством митинги – по всичко проличава, че деянията му не са присъщи на социален/професионален активист, а на натурална комерсиална компания. Преди години във Франция бяха уволнени публицисти от левия в. „ Юманите ” и тогава цялата колегия – лява, дясна и центристка – се подвигна на протест да ги отбрани. Подобна демонстрация не би се случила с председателката – дай й на нея празнувания и юбилеи, хеле в случай че са за славни социалисти и русофили.
Имоти – прелестно, дано ги има. Но за жалост в менажирането им са допускани провали и задкулисия. Близо 30 години „ Творческият дом ” в Банкя заставам ненаселен и затворен зад ръждясали мрежи и катинари; оградата му бе опасана с табели „ Зло куче ”, постройката потегли на разрушение, а големият парк потъна в бурени. Така погина обичаната на генерации публицисти почивна и креативна станция. Днес тя е реновирана и употребена от компания „ Дом за възрастни ”, това е прелестно – единствено че пишещите братя поддържат връзка с нея… само през оградата.
Арендувани или оповестени за аренда са и трите здания от курортния Международен дом на публицистите на „ Златни пясъци ”. Където делът за членове на Съюз на българските журналисти бива редуциран до мининум – и тук главната цел е да се прибират пари, а не да бъде обслужвана колегията.
За Клуба на публицистите с тъга
Много са деянията на Тодорова, които провокират неодобрение и отвращение, само че една напряко заслужава яд – ликвидирането на Клуб-ресторанта на публицистите. Допусна тя да бъде закрита „ метрополията ” на пишещото приятелство. Отсядаха тук на разпивка и раздумка вестникари и печатари, тв- и радиоработници, представители и преподаватели, анализатори и коментатори, по стените стояха портрети на най-видните създатели на перото и четката, а в салона протичаха незабравими срещи и празнувания. Но това е минало забравено – през днешния ден клубът е трансфорат в нещо като сладкарница, там публицистите могат да употребяват тортички против стотинкова отстъпка… което те, несъмнено, не вършат. Не влизат, бойкотират, погнусени от незаконната метаморфоза. По въпросния проблем Снежана Тодорова се усмихна гузно и заяви втрещяващия факт, че арендата не е плащана цели 4 години и сега надвишава скромните 400 000 лева Съюзът печели 2 каузи за повреждане на контракта, за изваждане на арендатора и за събиране на вземанията, само че до момента от всичко това няма резултат – нито нещо е платено, нито някой е напуснал, за съдия-изпълнител въобще не става дума.
Но скандалностите не стопират – в този момент за тях в коридорите на Съюз на българските журналисти се приказва тъжно и под сурдинка. Тодорова бива посетена от фирма-колектор, която предлага да й даде 200 000 лв., против които да получи от нея пълномощие на събирач на дължимите вземания. Тя отхвърля и постъпва както се допуска – номенклатурно-социалистически. Посещава основния прокурор Гешев и го моли да се намеси. Разбира се, той декларира, че това не му е работа и че въпросът е напълно правосъден. И понастоящем делото стои, както споделяме, „ под кривата круша ”.
Обществена загадка е, че заведението е част от мрежата на бизнесмена-ресторантьор и преследван от закона Веселин Денков-Брадата, сътрудник в живота на манекенката Ивайла Бакалова. Ако се мине на конспирология – не стои ли делото „ във фризера ” по причина на „ пари под масата ” от някого за някого?
В очакване на януари
Без да е публично оповестено, отчетно-изборното заседание на Съюз на българските журналисти се обрисува за януари 2025 година Интересно е в тази връзка да се поразгледа уставът на съюза. Който се оказва износен, повърхностен, на всичко от горната страна комфортен за управата – не лимитира мандатното време на ръководителя, нито броя на мандатите. Така – и макар многолетните битки за осъвременяването му – Тодорова се трансформира във „ безконечната Амбър ”, съвсем като анахроничната шефка на учителския профсъюз Янка Такева, а за какво не и като вожда от който тя се учи – несменяемия Путин.
СБЖ има 4000 членове, само че това са най-вече публицисти от остарялото потомство, които към момента разчитат да бъдат професионално, обществено и здравно подкрепени и предпазени, а и хранят очаквания да употребяват последните останали обществени екстри. Обаче младата генерация, изключително тази в частните медии, от дълго време е разшифровала фалша и безполезността на въпросното формирование, заради което го иронизира и отминава надали не с пренебрежение. На деянията на съюза се откликва от все по-малко публицисти. Отливът от дружествен живот даже самата председателка го отбелязва с паника. Но на какво наличие може да разчита при прояви от следния тип: провежда да вземем за пример благотворителна вечер с дарения под надслова „ Помощ за съветското поданство в Донбас ”. На това даже публицистите кремълски почитатели пасуваха и начинанието оттече в канала – но въпреки всичко то бе регистрирано от работещите у нас московски кукловоди, които туриха поредна точка в актива на своята вярна изпълнителка.
Искания за оставката й биват представяни от дълго време и непрестанно, само че както се вижда, не се увенчават с триумф. На идното заседание са се приготвили да гласоподават против нея значително сдружения, преди всичко е най-върлият й конкурент – 64-та столична секция, която наброява внушителните 70 члена; приготвили са се с „ не ” и много секции от БНР и БНТ; а също значително секции от страната са недоволни от явната й путинофилия. Изборите в Съюз на българските журналисти обаче минават по изпитаната система, при която минават като последна точка от дневния ред – късно вечер, когато провинциалните членове побързват да си отпътуват с влакове и рейсове, предоставяйки избора на желязното ядро към Снежана Тодорова. Тук също работи матрицата „ Борислав Михайлов ”…
Крайно време е колегията да се раздели с Тодорова – да й признае общително заслугите и да я остави да се самооттегли, казано на съветски – „ в подобаващ отдих ”. И да съобщи поста на млад, деятелен – и политически безпристрастен – началник. Който да „ озонира ” съюза, и да го построи като професионално сдружение по условията на новия век. Но до момента в който това се случи, Тодорова не стопира да си движи дилемите – провежда митинг в отбрана на палестинските публицисти, за което столичната община я прикани и предизвести да не трансформира акцията в шествие.
Интересно е дали възгледите на тази персона биват споделяни от сътрудниците й от управата. Главният секретар Анна Заркова към този момент си подаде оставката заради противоречие с политиката на съюза.
А по какъв начин разсъждават останалите 12 „ жреци ”: Велиана Христова, Борислав Костурков, Валери Тодоров, Валентин Колев, Васил Сотиров, Веселин Константинов, Георги Карагларски, Емил Розов, Ивайло Диманов, Любомир Пеевски, Розита Попова, Светослав Терзиев, Светла Каменова, ръководителите на комисии Венка Ризова и Мария Нецова, членовете на контролни препоръки Наташа Тодинова, Десислава Георгиева, Тотка Полякова, Александър Бозаков, Иван Тодоров, Жени Монева, Златка Михайлова, Стела Бочева? Достойно за всички тях ще бъде, в случай че през януари заедно си подадат оставките и аплайват още веднъж и на общо съображение.
* Авторът Наско Мандаджиеви, че приключва участието си в Съюз на българските журналисти заради противоречие с идейните позиции и дейности на управлението. Текстът е за „ Уикенд “.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ