Отбелязваме Игнажден – какви са обичаите?
На 20 декември честваме Игнажден. Игнатий Богоносец е втори подред свещеник на Антиохийската черква, в случай че не се брои нейният създател, деятел Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже.
Известен е и като възпитаник на св. деятел и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е обвързвано с поверие, което води началото си от св. Симеон Метафраст (X век), съгласно което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за състезание (Мат. 18:1-5). Св. Игнатий е " мъж апостолски във всичко ", който " грижливо ръководи Църквата във Антиохия " - изключително през време на гонението при император Домициан (81-96). Св. Игнатий приключва живота си с мъченическа гибел в Рим.
В Източна България на Игнажден е първата коледна вечеря, предава БГНЕС. Трапезата е напълно постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се счита за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Най-характерен за празника е обичаят " полазване ". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и идната година. Ако " сполезът " е добър, то и в къщата през цялата година ще има благополучие и триумф във всичко. Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: " Колко искрици, толкоз яренца (агънца, теленца, кончета …) ".
В доста села полазникът на първо време сяда върху донесените от него пръчки или плява и поседява по този начин известно време. Това се прави, с цел да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите. На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне би трябвало да внесе пръчки, които поставя зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От забърканото тесто откъсват малко и на някоя греда вършат от него кръст — да бяга всяко зло. Правят толкоз колаци, колкото са членовете на фамилията.
Има няколко поверия за този ден: Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша; Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие; Добре е, в случай че на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг. Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие; Времето през идващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - демонстрира времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември дефинира какво ще е времето през януари.
Друго вярване е, че не трябва да се изнася нищо от къщата - най-много огън, плам или сол - с цел да не излезе берекетът, както и не се желае и не се дава нищо назаем. Не се става от трапезата по време на ястие, тъй като кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, с цел да мътят кокошките повече. Не се шие и плете, с цел да не се заплитат червата на кокошките и да снасят. Не се вари фасул, с цел да не бие градушка. Не се пере, с цел да не налети болест. Бременните и нераждалите не би трябвало да работят, с цел да родят елементарно.
Имен ден имат: Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла.
Известен е и като възпитаник на св. деятел и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е обвързвано с поверие, което води началото си от св. Симеон Метафраст (X век), съгласно което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за състезание (Мат. 18:1-5). Св. Игнатий е " мъж апостолски във всичко ", който " грижливо ръководи Църквата във Антиохия " - изключително през време на гонението при император Домициан (81-96). Св. Игнатий приключва живота си с мъченическа гибел в Рим.
В Източна България на Игнажден е първата коледна вечеря, предава БГНЕС. Трапезата е напълно постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се счита за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Най-характерен за празника е обичаят " полазване ". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и идната година. Ако " сполезът " е добър, то и в къщата през цялата година ще има благополучие и триумф във всичко. Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: " Колко искрици, толкоз яренца (агънца, теленца, кончета …) ".
В доста села полазникът на първо време сяда върху донесените от него пръчки или плява и поседява по този начин известно време. Това се прави, с цел да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите. На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне би трябвало да внесе пръчки, които поставя зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От забърканото тесто откъсват малко и на някоя греда вършат от него кръст — да бяга всяко зло. Правят толкоз колаци, колкото са членовете на фамилията.
Има няколко поверия за този ден: Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша; Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие; Добре е, в случай че на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг. Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие; Времето през идващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - демонстрира времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември дефинира какво ще е времето през януари.
Друго вярване е, че не трябва да се изнася нищо от къщата - най-много огън, плам или сол - с цел да не излезе берекетът, както и не се желае и не се дава нищо назаем. Не се става от трапезата по време на ястие, тъй като кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, с цел да мътят кокошките повече. Не се шие и плете, с цел да не се заплитат червата на кокошките и да снасят. Не се вари фасул, с цел да не бие градушка. Не се пере, с цел да не налети болест. Бременните и нераждалите не би трябвало да работят, с цел да родят елементарно.
Имен ден имат: Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ