На 20 декември българската народна традиция отбелязва Игнажден – ден,

На 20 декември българската национална традиция отбелязва Игнажден – ден, обгърнат в мистичност и надълбоко почитание. Според остарелия национален календар точно от този ден стартира новата година , а всяко събитие на тази дата се преглежда като предсказване за бъдещето. Поверията се одобряват с изключителна съвестност, защото се има вяра, че те предвещават каква ще бъде идната година.
Прочетете още
Ритуалът на „ полазника “ – ключът към благополучието

Централно място в празничната обредност заема фигурата на „ полазника “ – това е първият човек, който влиза в дома . Народната религия гласи, че силата и качествата на този посетител дефинират ориста на цялото семейство през идната година. Ако полазникът е здрав, трудолюбив, добър и състоятелен човек, домът ще бъде блажен с благодат и здраве. Обратното също е в действие: човек с „ неприятна орис “, мързелив или посърнал, може да донесе беднотия и злощастие.

Поради тази причина в предишното фамилиите не са оставяли нещата на случайността, а авансово са канели особено определен човек с безупречна известност и добра популярност. Полазникът е трябвало да влезе в къщата с „ цялостни ръце “, носейки знаци на благосъстоянието като дърва, зърно или самун. Ритуалът изисква той да седне край огнището, да разрови жаравата и да изрече благословии за плодовитост на добитъка: „ Колкото искрици, толкоз пиленца; колкото въглени, толкоз агънца и теленца “.

Строги забрани и запазване на шанса

Игнажден е белязан и от строги забрани, целящи да запазят благодатта в дома. Категорично е неразрешено изнасянето на каквото и да е от къщата – било то пари, храна или движимости, защото се счита, че дружно с тях ще „ излезе “ и шансът. За да не се „ размъти “ щастието, дамите не би трябвало да перат, чистят или да правят тежка физическа работа. Вместо това денят е отдаден на тишина, примирение и очакване.

Огледало на духа

Дълбокото обръщение на празника е, че човек ще бъде подобен през цялата година, какъвто е на Игнажден . Ако е радостен, великодушен и доброжелателен, ориста му ще бъде същата. Смята се, че шансът не е плод на случайност, а се притегля посредством чисти мисли и положителни каузи. Денят припомня за значимостта на новото начало и отговорността към думите и дейностите ни.

Ритуалът на полазника е като посяването на първото семе в изорана равнища – какъвто е неговият капацитет и силата, с която се поставя, такава ще бъде и цялата годишна продукция, която ще прибираме през годината.