Спомен за Кирил Пейчев
На 20 декември 2022 година се навършват 27 години от гибелта на великия Кирил Пейчев – един от заслужилите мъченици в историята на Вътрешна македонска революционна организация, разгорещен родолюбец и патриот, лоялен безрезервно на идеалите на българите в Македония за свободно и единно българско Отечество.
Неговият витален път стартира на 10 май 1920 година в остарелия Неврокоп (Гоце Делчев). Живее и израства в семейство със здрави революционни обичаи, където споменът за Гоце и Даме и за битките на македонските революционери против тираните и подтисниците го съпътства от най-ранно детство. Вероятно това дефинира съпричастието му към делото на Вътрешна македонска революционна организация още от ученическите му години.
В Софийския университет, където приключва философия, взе участие интензивно в студентското сдружение „ Шар “ и взаимната му активност с най-ярките представители на македонската интелектуална мисъл от това време дефинитивно свързва с идеалите и битките на Българите в Македония.
Като млад преподавател по Философия в Неврокопската гимназия той пръв въстава против капитулантските и изменнически дейности на комунистическото държавно управление при насилствената „ македонизация “ в годините директно след Втората международна война. Включва се в активността на незаконната група на Вътрешна македонска революционна организация, която се приготвя за повеждането на проведена битка за отбрана на българщината в Македония от похищенията на новите поробители. Окуражава другарите си и своите възпитаници да пазят своята българска национална чест и да бъдат подготвени да пазят правото на всички българи в Македония.
Самозабравили са се властници регистрират това негово патриотично дело за „ Опасна антидържавна активност “ и през 1947 година го арестуват като „ Враг на националната власт “. В инсталирания правосъден развой против него са отправени нелепи обвинявания поради политическите му убеждения и дейности и той е наказан на 15 години непоколебим тъмничен затвор. Повече от 12 години прекарва в пъкъла на пандизите в Плевен, Пазарджик и Стара Загора, както и с ужасната Голгота в концлагера Белене (както е прочут, като лагерът на смъртта), без да направи нито един път компромис с верността си към българският народен блян и без да се огъне пред компликациите, пред репресиите и многократните му хвърления в карцерите на пандиза.
Излиза от пандиза чак през 1959 година и не престава да работи за делото на Вътрешна македонска революционна организация, макар многократните му преследвания, изселване и „ въдворяване на друго местопребиваване “. След демократичните промени през 1989 година той е измежду първите, които подема концепцията за възобновяване на Вътрешна македонска революционна организация и посвещава и последните си дни на делото за укрепването на нейния престиж като цитадела на свободата и родолюбието.
Страдалческият живот на Кирил Пейчев, извървян с достолепието на същински български родолюбец, е същински образец за всички, който обичат Македония и са подготвени да се борят за свободата на Българите в тази изконна българска земя!
Поклон пред паметта му!
Източник: „ Facebook “ – Надежда Пейчева, внучка на Кирил Пейчев
Неговият витален път стартира на 10 май 1920 година в остарелия Неврокоп (Гоце Делчев). Живее и израства в семейство със здрави революционни обичаи, където споменът за Гоце и Даме и за битките на македонските революционери против тираните и подтисниците го съпътства от най-ранно детство. Вероятно това дефинира съпричастието му към делото на Вътрешна македонска революционна организация още от ученическите му години.
В Софийския университет, където приключва философия, взе участие интензивно в студентското сдружение „ Шар “ и взаимната му активност с най-ярките представители на македонската интелектуална мисъл от това време дефинитивно свързва с идеалите и битките на Българите в Македония.
Като млад преподавател по Философия в Неврокопската гимназия той пръв въстава против капитулантските и изменнически дейности на комунистическото държавно управление при насилствената „ македонизация “ в годините директно след Втората международна война. Включва се в активността на незаконната група на Вътрешна македонска революционна организация, която се приготвя за повеждането на проведена битка за отбрана на българщината в Македония от похищенията на новите поробители. Окуражава другарите си и своите възпитаници да пазят своята българска национална чест и да бъдат подготвени да пазят правото на всички българи в Македония.
Самозабравили са се властници регистрират това негово патриотично дело за „ Опасна антидържавна активност “ и през 1947 година го арестуват като „ Враг на националната власт “. В инсталирания правосъден развой против него са отправени нелепи обвинявания поради политическите му убеждения и дейности и той е наказан на 15 години непоколебим тъмничен затвор. Повече от 12 години прекарва в пъкъла на пандизите в Плевен, Пазарджик и Стара Загора, както и с ужасната Голгота в концлагера Белене (както е прочут, като лагерът на смъртта), без да направи нито един път компромис с верността си към българският народен блян и без да се огъне пред компликациите, пред репресиите и многократните му хвърления в карцерите на пандиза.
Излиза от пандиза чак през 1959 година и не престава да работи за делото на Вътрешна македонска революционна организация, макар многократните му преследвания, изселване и „ въдворяване на друго местопребиваване “. След демократичните промени през 1989 година той е измежду първите, които подема концепцията за възобновяване на Вътрешна македонска революционна организация и посвещава и последните си дни на делото за укрепването на нейния престиж като цитадела на свободата и родолюбието.
Страдалческият живот на Кирил Пейчев, извървян с достолепието на същински български родолюбец, е същински образец за всички, който обичат Македония и са подготвени да се борят за свободата на Българите в тази изконна българска земя!
Поклон пред паметта му!
Източник: „ Facebook “ – Надежда Пейчева, внучка на Кирил Пейчев
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ