На 20 декември 1943 г. над 100 американски бомбардировача Либърейтър“

На 20 декември 1943 година над 100 американски бомбардировача „ Либърейтър “ и изтребители „ Лайтнинг “ доближават София, с цел да нанесат „ терористична бомбардировка “, както е определяна интервенцията в английските военни проекти. Срещу 100-тината американски самолета се изправят едвам 36 на българската авиация.

“Като идеха от там самолетите – по този начин, като пръстите ми – един до различен, един до различен. Ята! Като че ли и в този момент виждам какво е”, споделя по 96-годишната Кръстанка Динова от софийското село Долни Пасарел. Тя е единственият жив очевидец на историческия пердах на българския водач капитан Димитър Списаревски с американските летящи замъци, който трансформира водача в легенда.

Родното село на Кръстанка – Долни Пасарел, се оказва мястото, над което Списаревски се бие самичък със своя „ Месешмит “ против над 20 американски самолета.

„ В хода на багра има едно гонене от американските изтребители, което той заобикаля и се насочва към една групировка от 20 самолета „ Либърейтър Б24 “ и от ход нападна – споделя полк. проф. д.н. Димитър Недялков. – Стреля по един от либърейтърите и съумява да подпали два от моторите, по-късно се насочва към различен и тогава се случва и таранът. Списаревски изразходва остатъка от боеприпасите и нанася удар изпод, в профил на един от бомбардировачите. Ударът е бил доста мощен, тъй като такава грамадна и здрава машина се разпада на две елементи “.
Формация бомбардировачи В-24 „ Либърейтър “ над Балканите, каквито два са изумени от кап. Списаревски. В борбата са изумени 8.
Кръстанка видяла с очите си по какъв начин Списаревски смъква една летяща цитадела и откакто остава без боеприпаси, забива самолета си в различен бомбардировач.

96-годишната жена споделя незнаен до момента подробност от последните мигове на живота на Списаревски.

Като се бутна в тях, всичко възпламени – самолетите – един от различен горят, спомня си Кръстанка.

Тя вижда с очите си по какъв начин Списаревски изскача от кабината на самолета над селото след удара в американския бомбардировач, а падащият му към този момент аероплан масершит го настига още преди парашутът му да се отвори.
Лобното място на Димитър Списаревски.
Възможно ли е капитан Списаревски да е бил жив след удара в опашката на лъбърейтъра и да е скочил с парашута си?

Според полк. професор Димитър Недялков, създател на книгата „ История на българската военна авиация “, свидетелството на Кръстанка може да е нова версия за събитията, при които умира Списаревски.

„ Има доста версии, за жалост, няма очевидци от въздуха – споделя той. – Според мен това е може би версия. От това, което се е говорило до момента, не са правени опити от Списаревски да напусне машината прибързано “.
Бивш български Messerschmitt Bf 109G-2 в Музея на авиацията в Белград, какъвто е пилотирал кап. Списаревски
След като вижда удара на Списаревски в летящата цитадела, Кръстана потегля към мястото където пада самолетът – покрай днешния язовир Пасарелско езеро.

Като отидохме в Стражарския дол, единствено единият му крайник гореше, та му носихме вода с шепи, та му изгасихме крайници. Друго нищо нямаше от него, споделя тя.

Експертите по военно дело по света и у нас не възприемат Списаревски като камикадзе, а маневрата му е оценена като безумно самоуверен акт. Причината за това е, че макар че е бил жертван – самичък, без боеприпаси, против над 20 самолета, е траял да се бие.

„ Това са не по-малко от 30 – 40 картечни установки, зад всяка от които стои човек. И това са хора, които стрелят. Представяте ли си по какъв начин се чувствал индивидът в кабината, с цел да тръгне в офанзива против един подобен аероплан “, споделя проф. Недялков.

Минути след въздушната борба хората от селото откриват и единствения оживял американец от 10-членния екипаж на либърейтъра. Видяла го е и Кръстанка. Бил „ невисок, а цялостен “.

Година по-късно, през 1944 година, руската власт принудително заличава героизма на българския водач.

„ Списаревски е човек, който е от царската войска – знаете, че преди 89-а година това е табу “, споделя проф. Недялков.

Враг на руската власт, само че в същото време посочил подвиг и храброст против експанзията на американците против София. Признанието към българския родолюбец Списаревски и през днешния ден е по-скоро спестовно.

„ Честта на този човек, смисълът от това да го помним е, че той до дъно е извършил дълга си “, споделя проф. Недялков.