Русалка от Дворжак за пръв път във Варна
На 20 август в Опера в Летния спектакъл 2025, за пръв път в своята 78-годишна история, Варненската опера ще показа в летния си фестивал операта " Русалка “ от класика на чешката музика Антонин Дворжак (1841-1941), в диригентската интерпретация на маестро Павел Балев и режисьорския прочит на Сребрина Соколова.
Наред с " Продадена булка “ на Бедржих Сметана, " Русалка “ от Антонин Дворжак е най-често изпълняваното чешко музикално-сценично произведение. С " Продадена булка “ от Сметана стартира летоброенето на Варненския оперен спектакъл (1947), който слага за пръв път в България и операта " Кача и дяволът “ от Дворжак (1961). След повече от половин век за пръв път във Варна идва и неговата " Русалка “ (2025).
Водещо начало в сходни творби постоянно е сантименталната митология, която живее от многочислените митове за водни духове/ нимфи/ демони с тяло на госпожица и опашка на риба, красиви, загадъчни, неустоими, съдбовни. Тематиката участва в приказките и фолклора на доста страни, вълнува създатели от разнообразни столетия – от вълшебната приказка на Ханс-Кристиян Андерсен " Mалката нимфа “, немските приказки за Ундина и френските за Мелузина до пиесата " Русалка “ на Александър Пушкин и Владимир Набоков, операта " Русалка “ на Александър Даргомижски, анимационния римейк " Малката нимфа “ на Уолт Дисни и така нататък
Либретото на " Русалка “, написано от известния чешки драматург и сценичен режисьор Ярослав Квапил, толкоз доста подхожда на лиричната природа на Дворжак, че той приключва цялата партитура на операта за късия интервал от април до ноември 1900 година. С сполучливата премиера на 31 март 1901 година в Прага " Русалка “ заема своето непрекъснато място в международната музикална съкровищница.
Определяна от самия композитор като " лирична приказка за нещастието на влюбената в човешко създание нимфа ", операта е характерен образец за късния романтизъм, който утвърждава мощните страсти като източник на естетически опит, въодушевява се от първичните сили, природата и националното творчество. В същия естетически порядък Дворжак насища своята " Русалка “ с поетичност, деликатност и мелодично благосъстояние, извиращо от дълбините на чешкия фоклор.
" Това е една превъзходна опера - по славянски почувствана, построена и написана. Заглавието също доста подхожда на морската ни столица. Музиката в тази опера е извънредно красива и прочувствена, топла, гъвкава, приказно-чиста. Обичам прочувствената независимост и креативната самоувереност на Дворжак. Трудна за реализация и ансамблово, певчески. Драматичността е овладяна и все пак звучи непринудено. Звукът изисква доста засищане и дълбочина, с цел да остане неналожителен и въздействащ и в моментите на нежно фолклорно оцветяване “, споделя диригент-постановчикът Павел Балев, който към този момент е дирижирал " Русалка “ отвън България, само че в този момент ще я дирижира за пръв път в родината и за пръв път в историята на Варненската опера.
" Русалка “ на Антонин Дворжак е надълбоко метафорично произведение, което показва трагичен конфликт сред естествения и човешкия свят, разказвайки за трагичната орис на водната русалка, която напуща своята буря в името на любовта, само че не съумява да се впише в новата си действителност. Чрез трагичната орис на своята героиня, операта слага въпроси за границите сред световете – естествен и човешки, веществен и нравствен, безконечното и преходното. Първоначалното пояснение на историята като конфликт сред два несъвместими свята, към днешна дата се преглежда и в по-широк подтекст – като метафора за отчуждението на индивида от природата, почнало с цялостна мощ с развиването на технологиите при започване на 20 век - времето, в което е и основана операта (1900) “, отбелязва в режисьорската си идея Сребрина Соколова.
В тази посока разгъва сценографското си решение и образният актьор, притежател на " Икар “, Петко Танчев, с който Сребрина Соколова работи не за пръв път. Той сервира една минималистична интерпретация, фокусирана върху взаимоотношението сред форма, материя и технология, като вместо безусловно визуализиране на сюжета търси да съобщи неговата прочувствена и символна есенция.
Най-големите упования за варненската премиера на " Русалка “ от Дворжак са свързани, несъмнено, с появяването на примата Красимира Стоянова в основната роля. " Русалка " с Красимира Стоянова би трябвало да бъде чута и претърпяна! “, безапелационен е маестро Павел Балев. Сред оперния хайлайф звездното българско сопрано има славата на най-хубавата Русалка.
Тя е " идеалният избор “ за ролята; " Нейният прелестен, изпълващ пространството глас омагьосва със своето изтънчено вибрато. Тя внушава необятен набор от душевни безредици - от почтената обич на девойката до безкрайни съмнения, подозрения и покъртителна тъга “; " Красимира Стоянова борави с необикновено необятна певческа палитра “; " Дори нейното безмълвие е одухотворено и изразително “; " Всички остават в сянката на превъзходния сопран на Красимира Стоянова - глас, цялостен с топлота и експресивност, гальовен и лек по природа, интонационно безупречно чист “; " В ролята на Русалка Красимира Стоянова е знамение! Истински създател на сцената и във вокално, и в актьорско отношение. Тя е необичаен актьор, умее да се управлява във всеки миг, живее, диша с оркестъра и диригента, а тембровата й палитра е удивително богата и красива “; не пести суперлативите си рецензията за дебюта на певицата като Русалка в Цюрихската опера (2010).
" РУСАЛКА “
Опера от Антонин Дворжак
Диригент Павел Балев
Режисьор Сребрина Соколова
Сценограф Петко Танчев
Костюмограф Ася Стоименова
Хореограф Надя Димокова
Действащи лица и реализатори:
Русалка (сопран) – Красимира Стоянова, Илина Михайлова, Жана Костова
Принца (тенор) – Жерар Шнайдер, Георги Султанов
Княгинята (сопран) – Ирина Жекова, Олена Арбузова
Водния дух (бас) – Божидар Божкилов, Петър Найденов
Магьосницата (алт) – Михаела Берова, Величка Минкова, Силвия Ангелова
Горския (тенор) – Артьом Арутюнов, Пламен Райков
Помощник-готвача (сопран) – Галина Великова, Мария Палматите
Първа русалка (сопран) – Лилия Илиева, Олена Арбузова
Втора русалка (сопран) – Жана Костова, Розалия Желязкова
Трета русалка (алт) – Силвия Ангелова, Величка Минкова
Ловеца (баритон) – Велин Михайлов, Лев Караван.
Асистент-режисьор Димитър Левичаров, помощник-режисьори: Тихомир Трифонов, Вероника Минкова, Георги Георгиев
Премиера - 20.08, 21.00, Опера в Летния спектакъл – Варна 2025
Първа режисура в 78-годишната история на Варненската опера
Наред с " Продадена булка “ на Бедржих Сметана, " Русалка “ от Антонин Дворжак е най-често изпълняваното чешко музикално-сценично произведение. С " Продадена булка “ от Сметана стартира летоброенето на Варненския оперен спектакъл (1947), който слага за пръв път в България и операта " Кача и дяволът “ от Дворжак (1961). След повече от половин век за пръв път във Варна идва и неговата " Русалка “ (2025).
Водещо начало в сходни творби постоянно е сантименталната митология, която живее от многочислените митове за водни духове/ нимфи/ демони с тяло на госпожица и опашка на риба, красиви, загадъчни, неустоими, съдбовни. Тематиката участва в приказките и фолклора на доста страни, вълнува създатели от разнообразни столетия – от вълшебната приказка на Ханс-Кристиян Андерсен " Mалката нимфа “, немските приказки за Ундина и френските за Мелузина до пиесата " Русалка “ на Александър Пушкин и Владимир Набоков, операта " Русалка “ на Александър Даргомижски, анимационния римейк " Малката нимфа “ на Уолт Дисни и така нататък
Либретото на " Русалка “, написано от известния чешки драматург и сценичен режисьор Ярослав Квапил, толкоз доста подхожда на лиричната природа на Дворжак, че той приключва цялата партитура на операта за късия интервал от април до ноември 1900 година. С сполучливата премиера на 31 март 1901 година в Прага " Русалка “ заема своето непрекъснато място в международната музикална съкровищница.
Определяна от самия композитор като " лирична приказка за нещастието на влюбената в човешко създание нимфа ", операта е характерен образец за късния романтизъм, който утвърждава мощните страсти като източник на естетически опит, въодушевява се от първичните сили, природата и националното творчество. В същия естетически порядък Дворжак насища своята " Русалка “ с поетичност, деликатност и мелодично благосъстояние, извиращо от дълбините на чешкия фоклор.
" Това е една превъзходна опера - по славянски почувствана, построена и написана. Заглавието също доста подхожда на морската ни столица. Музиката в тази опера е извънредно красива и прочувствена, топла, гъвкава, приказно-чиста. Обичам прочувствената независимост и креативната самоувереност на Дворжак. Трудна за реализация и ансамблово, певчески. Драматичността е овладяна и все пак звучи непринудено. Звукът изисква доста засищане и дълбочина, с цел да остане неналожителен и въздействащ и в моментите на нежно фолклорно оцветяване “, споделя диригент-постановчикът Павел Балев, който към този момент е дирижирал " Русалка “ отвън България, само че в този момент ще я дирижира за пръв път в родината и за пръв път в историята на Варненската опера.
" Русалка “ на Антонин Дворжак е надълбоко метафорично произведение, което показва трагичен конфликт сред естествения и човешкия свят, разказвайки за трагичната орис на водната русалка, която напуща своята буря в името на любовта, само че не съумява да се впише в новата си действителност. Чрез трагичната орис на своята героиня, операта слага въпроси за границите сред световете – естествен и човешки, веществен и нравствен, безконечното и преходното. Първоначалното пояснение на историята като конфликт сред два несъвместими свята, към днешна дата се преглежда и в по-широк подтекст – като метафора за отчуждението на индивида от природата, почнало с цялостна мощ с развиването на технологиите при започване на 20 век - времето, в което е и основана операта (1900) “, отбелязва в режисьорската си идея Сребрина Соколова.
В тази посока разгъва сценографското си решение и образният актьор, притежател на " Икар “, Петко Танчев, с който Сребрина Соколова работи не за пръв път. Той сервира една минималистична интерпретация, фокусирана върху взаимоотношението сред форма, материя и технология, като вместо безусловно визуализиране на сюжета търси да съобщи неговата прочувствена и символна есенция.
Най-големите упования за варненската премиера на " Русалка “ от Дворжак са свързани, несъмнено, с появяването на примата Красимира Стоянова в основната роля. " Русалка " с Красимира Стоянова би трябвало да бъде чута и претърпяна! “, безапелационен е маестро Павел Балев. Сред оперния хайлайф звездното българско сопрано има славата на най-хубавата Русалка.
Тя е " идеалният избор “ за ролята; " Нейният прелестен, изпълващ пространството глас омагьосва със своето изтънчено вибрато. Тя внушава необятен набор от душевни безредици - от почтената обич на девойката до безкрайни съмнения, подозрения и покъртителна тъга “; " Красимира Стоянова борави с необикновено необятна певческа палитра “; " Дори нейното безмълвие е одухотворено и изразително “; " Всички остават в сянката на превъзходния сопран на Красимира Стоянова - глас, цялостен с топлота и експресивност, гальовен и лек по природа, интонационно безупречно чист “; " В ролята на Русалка Красимира Стоянова е знамение! Истински създател на сцената и във вокално, и в актьорско отношение. Тя е необичаен актьор, умее да се управлява във всеки миг, живее, диша с оркестъра и диригента, а тембровата й палитра е удивително богата и красива “; не пести суперлативите си рецензията за дебюта на певицата като Русалка в Цюрихската опера (2010).
" РУСАЛКА “
Опера от Антонин Дворжак
Диригент Павел Балев
Режисьор Сребрина Соколова
Сценограф Петко Танчев
Костюмограф Ася Стоименова
Хореограф Надя Димокова
Действащи лица и реализатори:
Русалка (сопран) – Красимира Стоянова, Илина Михайлова, Жана Костова
Принца (тенор) – Жерар Шнайдер, Георги Султанов
Княгинята (сопран) – Ирина Жекова, Олена Арбузова
Водния дух (бас) – Божидар Божкилов, Петър Найденов
Магьосницата (алт) – Михаела Берова, Величка Минкова, Силвия Ангелова
Горския (тенор) – Артьом Арутюнов, Пламен Райков
Помощник-готвача (сопран) – Галина Великова, Мария Палматите
Първа русалка (сопран) – Лилия Илиева, Олена Арбузова
Втора русалка (сопран) – Жана Костова, Розалия Желязкова
Трета русалка (алт) – Силвия Ангелова, Величка Минкова
Ловеца (баритон) – Велин Михайлов, Лев Караван.
Асистент-режисьор Димитър Левичаров, помощник-режисьори: Тихомир Трифонов, Вероника Минкова, Георги Георгиев
Премиера - 20.08, 21.00, Опера в Летния спектакъл – Варна 2025
Първа режисура в 78-годишната история на Варненската опера
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ