Дневникът на Боян Петров: Плуване в мъгли и виелици под Даулагири
На 20 август, година след тежкия случай в Кресненското дефиле, алпинистът Боян Петров се насочи към десетия си осемхилядник - Даулагири. Това стана по-малко от месец откакто съумя към достиженията си да добави и Гашербрум II, което беше втория му опит на този връх. По традиция " Дневник " разгласява дневника на алпиниста. Днес ви предлагаме първата част от него, изпратена на 5 септември. Снимки от пътуването към базовия лагер можете да видите тук.
Заминах за Непал изцяло възобновен след изкачването на Гашербрум II. За 20 дни в България съумях да кача 6 кг, главно с гювеч, баница, шопска салата и таратор. Усетих и летните жеги, стигнах даже и за една подготовка до Пирин. Още от самолета за Катманду видях, че целият Непал и северните елементи на Индия бяха покрити с големи многопластови сиви облаци, цялостни с дъжд и мъгли. Мусонът към момента беше доста мощен и в идващите 14 дни видях слънце общо за към пет-шест часа.
С жилавия и доста твърдоглав Карлос Сория се познаваме от 2009 година, когато и той и аз дружно с Дойчин Боянов, Николай Петков и Николай Вълков се качихме на Гашербрум I в Пакистан. Тогава той беше на 70 година, а в този момент е на 78 година Със Сито и Луис се познавахме от 2014 година, когато дружно успяхме на Канчендзьонга. За последно, четиримата бяхме дружно на Анапурна напролет на 2016 година и отново се поздравихме с триумф. Питах се дали ще ни се усмихне ориста да създадем четвърти взаимен удар и на Даулагири.
С 24 минути полет стигнахме до изходния пункт за Анапурна и Даулагири - Похара, втория по величина град в Непал. Разходка, последни покупки и на другия ден се натоварихме на джип, с който за 10 часа планирахме да стигнем до Марфа. До Бени се пътува по асфалт, след което съвсем незабавно влязохме в дълбоки кални коловози, огромни локви и рядка тиня. Джиповете минават с включен 4х4, камионите се оправят с доста опити и маневри, а претрупаните междуградски автобусчета непрекъснато затъват, смъкват пасажерите и с доста побутване съумяват да изплуват и продължат нагоре.
На първия блок, който беше запушил пътя, чакахме единствено три часа. Само след час каране стигнахме до различен камък с размера на гараж. Мусонните дъждове предизвикваха ежедневни свлачища и калища в цялата страна.
Заобиколихме го пешком и след 6 км вървене през нощта стигнахме до едно село, където пренощувахме. Машините съумяха да разбият огромното паве едвам след 20 часа работа. Трафикът се отпуши, сменихме джипа и стигнахме до Марфа единствено с ден забавяне. Въпреки, че си карахме десетина носачи от Катманду, наложи се да изчакаме в селото още един ден, с цел да намерим още носачи и мулета.
На 27.08 керванът ни потегли нагоре дружно със 7 мулета (всяко от които носи по 60 килограма) и 14 носача (с по 25 кг всеки). На другия ден никой не щеше да мръдне от зеления лагер на 4200 м, тъй като ни валя проливно съвсем целия ден.
© Боян Петров
Зеленият лагер на 4200 м по пътя към базовия лагер.
© Боян Петров
Лагерът ни в Скритата котловина на 5100 м.
Следващия лагер организирахме на 5100 в така наречен Скрита котловина - красиво голо място, до което се стига единствено откакто прекосиш проходи над 5000 метра. На 30.08 прекосихме така наречен Френски хребет на 5370 м, откъдето за първи път видяхме Даулагири в цялото му великолепие. Само след по-малко от час той потъна в облаци и мъгли и по този начин с къси спирания си остана и до през днешния ден.
© Боян Петров
Даулагири е бил изкачен от българи за последно през 1997 година
В базовия лагер към този момент имахме кухня и палатки, тъй че се разплатихме с носачите и мулетарите и се заселихме на кой където му е отредено. Мястото не е нито красиво, нито пространно и обзорно. Забити сме на странична камениста морена прекомерно покрай стената на върха, тъй че за жалост от него виждаме единствено дребна част от подножието. В лагера е много плътно и тясно - 12 палатки с разстояние сред нас не повече от два метра.
© Боян Петров
Базовият ни лагер се намира сред камъни на 4672 м височина.
Усетих, че в случай че би трябвало да очаквам " оправяне " на времето несъмнено щях да се отчакам много. На първия през целия ден в базата се ориентирах кое къде е и по какъв начин е методът до началото на маршрута. На 1.09 поех самичък нагоре с прогноза " неразбираемо изменчиво, мусонно ". За 4 дни видях слънцето единствено за към 4 часа, освен това три от тях през последния ден. През останалото време едвам виждах под носа си и главно плувах в мъгли и виелици. За първи път катерех в края на мусона и не знаех кое по какъв начин се случва. За първи път на 6500 м ме валя два дни дъжд. Малката ми палатка е устойчива на мощен вятър и сняг, само че не и на дъжд. Прогизнах много и през огромна част от времето в палатката отводнявах локвите с софтуерно парцалче, което прозорливо си носех.
© Боян Петров
Палатката ми в Лагер 2 на 6500 м след едно от многочислените отводнявания.
Планината съвсем не я видях и добре, че имаше бамбукови знамена и елементи от въжета, оставени от шерпите на Карлос Сория, тъй че да се ориентирам в коя посока се върви. През всичките дни имах по-ясно мъгливо време единствено сред 6 и 9 ч. сутринта, след което дъжд, суграшица и сняг, носени от мощен северен вятър. Все отново се заинатих и на 3.09 съумях да докосна кота 7135 м, което е височината на връх Ленин в Памир.
© Боян Петров
Най-високата точка, която съумях да доближи по време на първото ми излизане по маршрута.
Тримата испанци потеглиха нагоре на 4.09 дружно с 4 шерпи. Очевидно бяхме експедиции с разнообразни стилове. Те имаха шерпи, всеки си отговаряше за тъкмо избрана задача, подвигаха дрон за снимане на всяка крачка, разполагаха със сателитен интернет и публикуваха видео вести и изявленията от мястото на събитието. Най-обаче ме тормози тъжната им статистика на Даулагири. Карлос идваше за 7-ми път, Луис за 5-ти път, Сито за 4-ти път. Бяха към този момент прекарали под този връх повече от една година.
© Боян Петров
Участък от маршрута под Лагер 1
Многото есенен сняг и огромната лавинна заплаха беше най-честата причина за отстъпленията им. Аз пристигам за първи път и към този момент съм новобрански оптимистично надъхан. Може пък комбинацията сред нас да сработи този път и да ни качи и на този връх, на който българи не са стъпвали от далечната 1997 година В идващите две седмици чакаме идването на двама италианци със ски, швейцарец и трима американци. Доста камерно наличие под Даулагири съпоставено с над 220-те индивида, които тази есен ще нападат Манаслу (8163 м).
Всичко, което би трябвало да знаете за: Към върха с Боян Петров (120)
Заминах за Непал изцяло възобновен след изкачването на Гашербрум II. За 20 дни в България съумях да кача 6 кг, главно с гювеч, баница, шопска салата и таратор. Усетих и летните жеги, стигнах даже и за една подготовка до Пирин. Още от самолета за Катманду видях, че целият Непал и северните елементи на Индия бяха покрити с големи многопластови сиви облаци, цялостни с дъжд и мъгли. Мусонът към момента беше доста мощен и в идващите 14 дни видях слънце общо за към пет-шест часа.
С жилавия и доста твърдоглав Карлос Сория се познаваме от 2009 година, когато и той и аз дружно с Дойчин Боянов, Николай Петков и Николай Вълков се качихме на Гашербрум I в Пакистан. Тогава той беше на 70 година, а в този момент е на 78 година Със Сито и Луис се познавахме от 2014 година, когато дружно успяхме на Канчендзьонга. За последно, четиримата бяхме дружно на Анапурна напролет на 2016 година и отново се поздравихме с триумф. Питах се дали ще ни се усмихне ориста да създадем четвърти взаимен удар и на Даулагири.
С 24 минути полет стигнахме до изходния пункт за Анапурна и Даулагири - Похара, втория по величина град в Непал. Разходка, последни покупки и на другия ден се натоварихме на джип, с който за 10 часа планирахме да стигнем до Марфа. До Бени се пътува по асфалт, след което съвсем незабавно влязохме в дълбоки кални коловози, огромни локви и рядка тиня. Джиповете минават с включен 4х4, камионите се оправят с доста опити и маневри, а претрупаните междуградски автобусчета непрекъснато затъват, смъкват пасажерите и с доста побутване съумяват да изплуват и продължат нагоре.
На първия блок, който беше запушил пътя, чакахме единствено три часа. Само след час каране стигнахме до различен камък с размера на гараж. Мусонните дъждове предизвикваха ежедневни свлачища и калища в цялата страна.
Заобиколихме го пешком и след 6 км вървене през нощта стигнахме до едно село, където пренощувахме. Машините съумяха да разбият огромното паве едвам след 20 часа работа. Трафикът се отпуши, сменихме джипа и стигнахме до Марфа единствено с ден забавяне. Въпреки, че си карахме десетина носачи от Катманду, наложи се да изчакаме в селото още един ден, с цел да намерим още носачи и мулета.
На 27.08 керванът ни потегли нагоре дружно със 7 мулета (всяко от които носи по 60 килограма) и 14 носача (с по 25 кг всеки). На другия ден никой не щеше да мръдне от зеления лагер на 4200 м, тъй като ни валя проливно съвсем целия ден.
© Боян Петров
Зеленият лагер на 4200 м по пътя към базовия лагер.
© Боян Петров
Лагерът ни в Скритата котловина на 5100 м.
Следващия лагер организирахме на 5100 в така наречен Скрита котловина - красиво голо място, до което се стига единствено откакто прекосиш проходи над 5000 метра. На 30.08 прекосихме така наречен Френски хребет на 5370 м, откъдето за първи път видяхме Даулагири в цялото му великолепие. Само след по-малко от час той потъна в облаци и мъгли и по този начин с къси спирания си остана и до през днешния ден.
© Боян Петров
Даулагири е бил изкачен от българи за последно през 1997 година
В базовия лагер към този момент имахме кухня и палатки, тъй че се разплатихме с носачите и мулетарите и се заселихме на кой където му е отредено. Мястото не е нито красиво, нито пространно и обзорно. Забити сме на странична камениста морена прекомерно покрай стената на върха, тъй че за жалост от него виждаме единствено дребна част от подножието. В лагера е много плътно и тясно - 12 палатки с разстояние сред нас не повече от два метра.
© Боян Петров
Базовият ни лагер се намира сред камъни на 4672 м височина.
Усетих, че в случай че би трябвало да очаквам " оправяне " на времето несъмнено щях да се отчакам много. На първия през целия ден в базата се ориентирах кое къде е и по какъв начин е методът до началото на маршрута. На 1.09 поех самичък нагоре с прогноза " неразбираемо изменчиво, мусонно ". За 4 дни видях слънцето единствено за към 4 часа, освен това три от тях през последния ден. През останалото време едвам виждах под носа си и главно плувах в мъгли и виелици. За първи път катерех в края на мусона и не знаех кое по какъв начин се случва. За първи път на 6500 м ме валя два дни дъжд. Малката ми палатка е устойчива на мощен вятър и сняг, само че не и на дъжд. Прогизнах много и през огромна част от времето в палатката отводнявах локвите с софтуерно парцалче, което прозорливо си носех.
© Боян Петров
Палатката ми в Лагер 2 на 6500 м след едно от многочислените отводнявания.
Планината съвсем не я видях и добре, че имаше бамбукови знамена и елементи от въжета, оставени от шерпите на Карлос Сория, тъй че да се ориентирам в коя посока се върви. През всичките дни имах по-ясно мъгливо време единствено сред 6 и 9 ч. сутринта, след което дъжд, суграшица и сняг, носени от мощен северен вятър. Все отново се заинатих и на 3.09 съумях да докосна кота 7135 м, което е височината на връх Ленин в Памир.
© Боян Петров
Най-високата точка, която съумях да доближи по време на първото ми излизане по маршрута.
Тримата испанци потеглиха нагоре на 4.09 дружно с 4 шерпи. Очевидно бяхме експедиции с разнообразни стилове. Те имаха шерпи, всеки си отговаряше за тъкмо избрана задача, подвигаха дрон за снимане на всяка крачка, разполагаха със сателитен интернет и публикуваха видео вести и изявленията от мястото на събитието. Най-обаче ме тормози тъжната им статистика на Даулагири. Карлос идваше за 7-ми път, Луис за 5-ти път, Сито за 4-ти път. Бяха към този момент прекарали под този връх повече от една година.
© Боян Петров
Участък от маршрута под Лагер 1
Многото есенен сняг и огромната лавинна заплаха беше най-честата причина за отстъпленията им. Аз пристигам за първи път и към този момент съм новобрански оптимистично надъхан. Може пък комбинацията сред нас да сработи този път и да ни качи и на този връх, на който българи не са стъпвали от далечната 1997 година В идващите две седмици чакаме идването на двама италианци със ски, швейцарец и трима американци. Доста камерно наличие под Даулагири съпоставено с над 220-те индивида, които тази есен ще нападат Манаслу (8163 м).
Всичко, което би трябвало да знаете за: Към върха с Боян Петров (120)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ