20 август 917 г. Цар Симеон побеждава Византия при Ахелой
На 20 август 917 година българските войски, водени от цар Симеон I, разрушават войските на Византия в борбата при Ахелой. Битката е предизвикана от Византия, чиято съществена цел е неутрализирането на засилващата се българска страна след унизителните за Византия условия, реализирани през 913 година Именно тогава на княз Симеон била приета купата „ цар на българите ”.
Императрица Зоя и цариградските управници вземат решение един път вечно да разгромят цар Симеон. Първо подписват кротичък контракт с арабите и обезпечават гърба си, а по-късно се пробват да изградят антибългарски съюз. Стратегът на Херсон Йоан Вогас е изпратен да притегли печенегите, които да бъдат трансферирани през Дунав от византийската флота, с цел да нанесат удар в тила на българите. А стратегът на Драч Лъв Равнух се пробва да подтикне срещу Симеон сръбския княз Петър Гойникович и посредством него - маджарите. Целта е България да бъде ударена по едно и също време от всички страни.
Захълмският княз Михаил Вишневич предизвестява Симеон за ходовете на Лъв Равнух и той съумява освен да предотврати ромейско-маджарския съюз, само че и да направи от досегашния си северен зложелател съдружник. Дипломатическата борба за привличането на печенегите също е извоювана от българския цар, който далновидно е открил с тях първия си съюз още през 896 година
Битката оставя незабравим спомен у византийците (според Лъв Дякон, който живял 50 години след борбата, “още могат да се видят купища кости при р. Ахелой, където тогава позорно била посечена войската на ромеите ”).
Тази победа имала и значим психически резултат върху византийската войска, която като видяла, че губи сражението побягнала. В обезверен опит да спрат българите по пътя им към Константинопол византийците събрали остатъците от войската си край село Катасирти и още веднъж са били разрушени в нощна борба.
За първи път в българската история по самодейност на Цар Симеон I се отслужва водосвет на българските бойни флагове преди борбата при р. Ахелой.
По-късно ритуалът стартира да се прави всяка година на Богоявление (Йордановден), а освен преди стълкновение. Традицията е възобновена през 1880 година от първия боен министър след Освобождението Пьотър Паренсов. След спиране през 1946 година традицията е възобновена на 6 януари 1992 година
