Как точно цената на петрола се срина под $0 за барел
На 20 април се случи невъобразим в историята феномен - цената на фючърсите на американския лек нефт спадна до негативната стойност от -37 $. Това значи, че производителите плащаха на купувачите си, с цел да закупят техните барели. Историята на този срив обаче стартира малко по-рано.
От началото на годината доникъде на февруари фючърсите на петрола вид брент се търгуваха при цена от сред 64 и 54 $ за барел, а тези на американския лек нефт двукратно спадаха под 50 $ за барел. Но на 13 февруари Китай, който е най-големият вносител на суровината световно, спря да приема доставките на петролните танкери.
Това, от една страна, ги насочи към други пристанища, в това число и в Европа, където складовете към този момент клоняха към препълване. Пониженото търсене на страната, която към този миг към този момент беше под карантина и спря огромна част от производството си, непосредствено изпрати фючърсите надолу. Така сред 16 февруари и 8 март американският лек нефт поевтиня от 53,38 до 31,73 $ за барел, а при брент спадът беше от 58,5 до 33,85 $.
Двата сорта тъкмо започнаха да нарастват, когато на 8 март индустриалният спор сред производителите докара до това Саудитска Арабия да предложи отстъпка от сред 6 и 8 $ за барел за доставките в Европа, Азия и Съединени американски щати. Въпреки че единствената страна в света, кръстена на ръководещата я династия, губи при даже по-ниските от борсовите цени, кралството се принуди да го направи, с цел да подбие продажбите на Русия.
Мярката, несъмнено, имаше и друга немаловажна цел - да нанесе следващия удар върху шистовите производители в Съединени американски щати, които през последните 10 години се трансфораха в коректив на пазара. Това е по този начин, тъй като колкото повече цените на тържищата порастват, толкоз повече се усилва и шистовото произвеждане, което ги потиска. Феномен, който мощно зависещите от цената на петрола страни в Близкия изток и Русия не можеха да позволен.
На фона на това решение обаче от ден на ден стопански системи по света биваха замразени. Това значи спад на производството, намаляване на употребяваното гориво поради работата от у дома и заземяването на голяма част от пътническите самолети и забележителен дял от комерсиалните. Всички тези явления водят до намаление на търсенето на нефт.
Затова към 22 март фючърсите на американския лек нефт спаднаха до 21,51 $ за барел, а петролът вид брент - до 27,03 $ за барел. При тези цени и намаление на търсенето, добитата суровина, която се доставя след месец, трябваше да бъде складирана някъде.
Това докара до най-малко два феномена. Първо, складовете през идващия месец се изпълниха с нефт. Към началото на април над 80% от световния потенциал към този момент беше изпълнен, като в Съединени американски щати този дял беше още по-висок. Второ, десетки танкери останаха цялостни със суровината в намерено море. При предходния връх от Голямата криза, реализиран през 2009 година, количеството останали по кораби барели беше 100 млн. През април тази година, то доближи над 160 млн. барела.
Като индиректно разследване, невъзможността на доста от танкерите да разтоварят намали броя плавателни съдове, които могат да се употребяват за доставки, което докара до изстрелване на цената на наема им. Ако през февруари дневните разноски за наем на танкер възлизаха на 20 хиляди $, към края на март тази сума се повиши до над 300 хиляди $.
Така преди седмица осъмнахме с фючърси на американския лек нефт при цена от -37,63 за доставка през май. До нея докара съвършената стихия от претъпкани хранилища, поскъпнала логистика, ниско търсене и геополитчески надигравания.
Ден по-късно фючърсите се коригираха до 10 $ за барел при американския лек, макар че тези при брент продължиха да спадат, до 19,33 $ за барел на 21 март. Само можем да си представим при подобен спред в рамките дневно какви облаги са постигнали трейдърите, които са имали смелостта да купуват нефт. Защото с изключение на да търгуват със самите фючърси, те е трябвало да са подготвени да получат и складират физическия нефт. /money.bg
От началото на годината доникъде на февруари фючърсите на петрола вид брент се търгуваха при цена от сред 64 и 54 $ за барел, а тези на американския лек нефт двукратно спадаха под 50 $ за барел. Но на 13 февруари Китай, който е най-големият вносител на суровината световно, спря да приема доставките на петролните танкери.
Това, от една страна, ги насочи към други пристанища, в това число и в Европа, където складовете към този момент клоняха към препълване. Пониженото търсене на страната, която към този миг към този момент беше под карантина и спря огромна част от производството си, непосредствено изпрати фючърсите надолу. Така сред 16 февруари и 8 март американският лек нефт поевтиня от 53,38 до 31,73 $ за барел, а при брент спадът беше от 58,5 до 33,85 $.
Двата сорта тъкмо започнаха да нарастват, когато на 8 март индустриалният спор сред производителите докара до това Саудитска Арабия да предложи отстъпка от сред 6 и 8 $ за барел за доставките в Европа, Азия и Съединени американски щати. Въпреки че единствената страна в света, кръстена на ръководещата я династия, губи при даже по-ниските от борсовите цени, кралството се принуди да го направи, с цел да подбие продажбите на Русия.
Мярката, несъмнено, имаше и друга немаловажна цел - да нанесе следващия удар върху шистовите производители в Съединени американски щати, които през последните 10 години се трансфораха в коректив на пазара. Това е по този начин, тъй като колкото повече цените на тържищата порастват, толкоз повече се усилва и шистовото произвеждане, което ги потиска. Феномен, който мощно зависещите от цената на петрола страни в Близкия изток и Русия не можеха да позволен.
На фона на това решение обаче от ден на ден стопански системи по света биваха замразени. Това значи спад на производството, намаляване на употребяваното гориво поради работата от у дома и заземяването на голяма част от пътническите самолети и забележителен дял от комерсиалните. Всички тези явления водят до намаление на търсенето на нефт.
Затова към 22 март фючърсите на американския лек нефт спаднаха до 21,51 $ за барел, а петролът вид брент - до 27,03 $ за барел. При тези цени и намаление на търсенето, добитата суровина, която се доставя след месец, трябваше да бъде складирана някъде.
Това докара до най-малко два феномена. Първо, складовете през идващия месец се изпълниха с нефт. Към началото на април над 80% от световния потенциал към този момент беше изпълнен, като в Съединени американски щати този дял беше още по-висок. Второ, десетки танкери останаха цялостни със суровината в намерено море. При предходния връх от Голямата криза, реализиран през 2009 година, количеството останали по кораби барели беше 100 млн. През април тази година, то доближи над 160 млн. барела.
Като индиректно разследване, невъзможността на доста от танкерите да разтоварят намали броя плавателни съдове, които могат да се употребяват за доставки, което докара до изстрелване на цената на наема им. Ако през февруари дневните разноски за наем на танкер възлизаха на 20 хиляди $, към края на март тази сума се повиши до над 300 хиляди $.
Така преди седмица осъмнахме с фючърси на американския лек нефт при цена от -37,63 за доставка през май. До нея докара съвършената стихия от претъпкани хранилища, поскъпнала логистика, ниско търсене и геополитчески надигравания.
Ден по-късно фючърсите се коригираха до 10 $ за барел при американския лек, макар че тези при брент продължиха да спадат, до 19,33 $ за барел на 21 март. Само можем да си представим при подобен спред в рамките дневно какви облаги са постигнали трейдърите, които са имали смелостта да купуват нефт. Защото с изключение на да търгуват със самите фючърси, те е трябвало да са подготвени да получат и складират физическия нефт. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ