Литературна среща с творчеството на Боян Боев в Добрич на 20 април
На 20 април /събота/ 2024 година, от 17.30 ч. в Регионална библиотека „ Дора Габе “ ще се състои Литературна среща с писателя Боян Боев, създател на алманах разкази „ Двайсет гроша “ (2022), романите „ Сайбиевата булка ” (2019) и „ Последна молитва ” (2022).
За създателя
Боян Боев е роден през 1993 година в гр. Ямбол. От ранна детска възраст изкуството го е съпътствало в живота – първо музиката, а след това и литературата. Има икономическо обучение. Пише от ученическите си години. Участва в разнообразни литературни състезания, разгласява творби в сборници, интернет уеб сайтове и в персоналния си блог – www.boyanboev.blogspot.com Негови творби са част от сборници, събрали стихове и прозаичност на българите от всички континенти и се популяризират по целия свят, финансирани от българската общественост в Чикаго. През годините опитва с разнообразни по род творби, като е писал лирика, детски приказки, престъпни разкази, докосващи сърцето истории по действителни случаи, до момента в който стига до стила на класиците на българската литература Йордан Йовков и Елин Пелин.
От няколко години Боян живее в град Бургас и е чест участник в благотворителни мероприятия, свързани с бездомни животни.
За книгите
Сборникът с разкази " Двайсет гроша " („ Персей “) съдържа двайсет истории, които показват нова страна на писателя Боян Боев. Тези разкази са неговите двайсет гроша, които той грижливо събра един по един в красива торбичка и ги споделя с читателите си.
В тях има неслучайни препратки към романите „ Сайбиевата булка “ и „ Последна молитва “, обикнати към този момент от доста читатели. Това е живият, пулсиращ, окървавен свят на Боян Боев, толкоз същински за него, колкото слънцето през прозореца и песента на птиците.
„ Последна молитва ” е книга в стила на старите майстори, въпреки че е написана от млад публицист, който предлага извънредно зрял и мощен разказ в класическите обичаи на българската белетристика, само че като дух е съвременна, модерна интерпретация на тематиките и претекстовете в нея. В „ Последна молитва ” („ Персей “) Боян Боев рисува предосвобожденска България – с всичките ѝ спорове и проблеми. В романа е отразен конфликтът сред българите и османците, бедните и чорбаджиите, образованите и невежите. Желанието за протест против робството се преплита с обич, нови другарства и жадност за отплата, а греховете от предишното изплуват на повърхността.
Първият му разказ „ Сайбиевата булка “ (изд. „ Изида “, 2019 г.), споделя за живота в българско село, малко след Освобождението - защо копнеят българите от това време, какви са страховете им, от какво се срамят.
„ Сайбиевата булка “ споделя за невъзможната обич, която придава смисъла на всичко. Любовният триъгълник, в който се преплитат световете на Лозан, Цвета и Стоян, ни прави съпричастни към три ориси, предопределени единствено и само от устрема да привлекат на своя страна точно ЛЮБОВТА, в чието име позволяваме неточности и правим непростими закононарушения. Защото любовта не пита. Защото тя в действителност остава едничкото оживяло дърво в запустелите градини на душите ни, пред което изпитваме заслужена възхита.
Боян Боев e несъмнено надарен публицист. Романът му се чете на един мирис, а препратките към магичния свят на Габриел Гарсия Маркес са изцяло основателни. Макар действието да се развива в края на XIX век, изказът е изчистен и съвременен, с цел да бъде историята възприета от актуалния четец непредубедено и без непотребна недоверчивост.
За създателя
Боян Боев е роден през 1993 година в гр. Ямбол. От ранна детска възраст изкуството го е съпътствало в живота – първо музиката, а след това и литературата. Има икономическо обучение. Пише от ученическите си години. Участва в разнообразни литературни състезания, разгласява творби в сборници, интернет уеб сайтове и в персоналния си блог – www.boyanboev.blogspot.com Негови творби са част от сборници, събрали стихове и прозаичност на българите от всички континенти и се популяризират по целия свят, финансирани от българската общественост в Чикаго. През годините опитва с разнообразни по род творби, като е писал лирика, детски приказки, престъпни разкази, докосващи сърцето истории по действителни случаи, до момента в който стига до стила на класиците на българската литература Йордан Йовков и Елин Пелин.
От няколко години Боян живее в град Бургас и е чест участник в благотворителни мероприятия, свързани с бездомни животни.
За книгите
Сборникът с разкази " Двайсет гроша " („ Персей “) съдържа двайсет истории, които показват нова страна на писателя Боян Боев. Тези разкази са неговите двайсет гроша, които той грижливо събра един по един в красива торбичка и ги споделя с читателите си.
В тях има неслучайни препратки към романите „ Сайбиевата булка “ и „ Последна молитва “, обикнати към този момент от доста читатели. Това е живият, пулсиращ, окървавен свят на Боян Боев, толкоз същински за него, колкото слънцето през прозореца и песента на птиците.
„ Последна молитва ” е книга в стила на старите майстори, въпреки че е написана от млад публицист, който предлага извънредно зрял и мощен разказ в класическите обичаи на българската белетристика, само че като дух е съвременна, модерна интерпретация на тематиките и претекстовете в нея. В „ Последна молитва ” („ Персей “) Боян Боев рисува предосвобожденска България – с всичките ѝ спорове и проблеми. В романа е отразен конфликтът сред българите и османците, бедните и чорбаджиите, образованите и невежите. Желанието за протест против робството се преплита с обич, нови другарства и жадност за отплата, а греховете от предишното изплуват на повърхността.
Първият му разказ „ Сайбиевата булка “ (изд. „ Изида “, 2019 г.), споделя за живота в българско село, малко след Освобождението - защо копнеят българите от това време, какви са страховете им, от какво се срамят.
„ Сайбиевата булка “ споделя за невъзможната обич, която придава смисъла на всичко. Любовният триъгълник, в който се преплитат световете на Лозан, Цвета и Стоян, ни прави съпричастни към три ориси, предопределени единствено и само от устрема да привлекат на своя страна точно ЛЮБОВТА, в чието име позволяваме неточности и правим непростими закононарушения. Защото любовта не пита. Защото тя в действителност остава едничкото оживяло дърво в запустелите градини на душите ни, пред което изпитваме заслужена възхита.
Боян Боев e несъмнено надарен публицист. Романът му се чете на един мирис, а препратките към магичния свят на Габриел Гарсия Маркес са изцяло основателни. Макар действието да се развива в края на XIX век, изказът е изчистен и съвременен, с цел да бъде историята възприета от актуалния четец непредубедено и без непотребна недоверчивост.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ